Когато корпорациите се възкачиха на трона...

Славчо Кънчев*

Цивилизацията е онова състояние на обществото, когато нравствената сила започва да се изплъзва от телесната
Уинстън Чърчил

Дали технологията фракинг за добив на шистов газ, тоест хидравлично разбиване, при което се използват вода, химикали и чакъл, вкарани под налягане в скалните маси, е феномен, при който, само в порядъка на изключение, корпорациите (макар че биват нанасяни значителни щети както на околната среда, така и на здравето на населението), поставят прекия си финансов интерес преди общественото благо?
Годината е 1970-а. Във вътрешнофирмените производствени изпитания на компанията "Форд мотор" било установено, че разположението на резервоара за гориво на модела "Пинто" крие риск от експлозия дори при нискоскоростни задни сблъсъци. Въпреки това тогавашният президент на компанията Ли Ентъни Йакока, както и неговите колеги, също и самият Хенри Форд II, чрез своето бездействие, позволили да се случат много наранявания и смъртни случаи. И то при положение, че са имали пълната възможност да предотвратят инцидентите чрез изразходването на нищожна сума корпоративен капитал - по 11 долара на отделен автомобил, за да бъде променена конструкцията и разположението на резервоара за гориво, като бъде осигурена безопасността.
Имало ли е тежка дилема пред СЕО (Chief executive manager - главния управляващ мениджър) на "Форд мотор" как да постъпи? Да. И от какво естество е била дилемата? Изобщо не е била породена от морални скрупули. Изборът е бил доминиран единствено от резултата на

прости бакалски сметки

Висшите служители на компанията изготвили своето решение с оглед на един анализ на цените и печалбата, който пък се основавал на пресмятане, направено от Американското национално управление за безопасност по пътищата, относно икономическата цена на пътните катастрофи, която би била в тежест на "Форд мотор". Прогнозните очаквания били за 2100 инцидента със запалили се превозни средства, придружени от 180 вероятни смъртни случая. По предположение, че всеки летален изход би струвал 200 725 долара, изплатени от производителя като обезщетение, специалистите от компанията пресметнали, че цената на отстраняването на проблема с местоположението на резервоара при планирани продажби в размер на 10 млн. автомобила, би била приблизително три пъти по-висока от общата компенсация за 180-те фатални инцидента. После моделът "Пинто" бил произвеждан в продължение на 8 години, чак докато вследствие на подаден иск на жертва от запалване на резервоар било присъдено обезщетение в размер на 125 млн. долара (намалено след обжалване на 6 млн.). Съдът не възприел защитната теза на компанията, която била, че постигането на безопасност на колите ги оскъпява, но купувачите искат ниски цени, следователно собствениците на "Форд Пинто"

с пълно съзнание са поели риска

когато са я купували. Всъщност адвокатите на автомобилопроизводителя се опитвали да внушат на съдебните заседатели, че компанията е била принудена от самите купувачи да намали нивото на безопасност, за да постигне по-ниска пазарна цена. Но не пряката финансова загуба от делото била големият малшанс. Понеже обезщетението било поносима за компанията сума. Но съпътстващото съдебния процес фокусиране на масмедиите към опасността от избухващите резервоари на "Пинто" обаче намалило продажбите на този модел драматично. Ето защо тогава "Форд мотор" го изтегля от пазара. По принуда.
И ако някой предположи, че оттук нататък компанията е провъзгласила като свой принцип N1 в дейността си сигурността на своите клиенти, то веднага му се отнемат точки от талона за житейска зрелост заради несъобразителност. Нали корпорацията е само машина за правене на пари. Затова и следващото поколение корпоративни управители от "Форд мотор къмпани" през 2000 г. взимат решение срещу оттеглянето от пазара на леки камиони и самосвали, които притежавали неотговарящи на стандарта ключалки на вратите и които създавали опасност возещите се да изхвръкнат навън при удар. И въпреки няколкото смъртни случая и заведените срещу нея дела компанията не отстъпила. Умело прехвърлила проблема върху скъпоплатените си адвокати. Които заслужили астрономическите си хонорари, като открили някакъв рядко използван алтернативен тест за съответствие. Според него ключалките на "Форд мотор" можели да бъдат категоризирани като "добри". И хоп! - производителят вече не дължи никакво обезщетение на пострадалите. Просто малшанс за жертвите.

В конкурентната схватка

за увеличение на печалбите чрез намаление на себестойността на продукцията участват всички автомобилостроители. "Дженеръл мотърс" също. Моделът й "Шевролет Малибу" е притежавал същия конструктивен проблем с разположението на резервоара за гориво, както и "Форд Пинто". Въпреки че компанията предварително е знаела от собствените си изпитания за съществуването на опасност пътниците да изгорят даже при сравнително леки удари, след анализ на финансовата загуба от евентуални дължими компенсации при инциденти, от една страна, и от друга, необходимите капиталовложения за обезопасяване на модела, решава да не преустройва автомобила.
През същата тази 2000 г. филиалът на гиганта "Джонсън & Джонсън" се признал пред американски съд за виновен по обвинения в престъпления и бил осъден да изплати 60 млн. долара обезщетения и глоба. Каква е била вината му? Продажба на неизправни устройства за следене на кръвната захар на диабетици, без да уведоми предварително за дефектите Управлението по храните и лекарствата, а после предоставяйки невярна информация. Според състоялия се граждански процес най-малко трима диабетици са починали вследствие на грешните показания на устройствата "Шуърстеп", произведени от "Джонсън & Джонсън".
Всъщност всички корпорации се занимават с

"производствена дейност" от специфично естество

Генерират печалби. И технологията на този процес има своите строги правила. На тях се е подчинявала и голямата компания "Джонс Манвил" от азбестовата промишленост. Мениджърите й са знаели за пагубното въздействие на този материал върху човешкия организъм. Нали още през 1928 г. застрахователната компания "Прудънс" преустановява осигуровките "живот" за работещите в "Джон Манвил". Добили публичност документи доказват, че лекарите на компанията са лъгали заетите в азбестопроизводството относно причината за здравословните им проблеми. Високопоставените служители на "Джон Манвил" системно са укривали истинското положение от работниците, обществеността и държавните инспектори. В резултат именно на това е била причинена смъртта на хиляди, дори на десетки хиляди хора в периода до 1982 г.
Списъкът на корпорациите, нанесли чувствителни вреди на обществения интерес, е много, много дълъг. Понеже това е неотменна част от тяхното ноу-хау за максимизиране на печалбата. Те просто изцяло я приватизират. Като не включват в себестойността на продукцията си всички онези разходи (понеже се стремят да си ги спестяват, доколкото е възможно), за минимизиране на вредите от производствения процес, или поне за тяхното компенсиране. Вреди от замърсяване на околната среда, вреди върху здравето на работещите в съответния отрасъл, вреди върху консуматорите на продуктите им... В противен случай сигурно немалко производства не биха били рентабилни или пък не биха издържали на конкурентните цени на сходни продукти, ако бъдат включени в себестойността им всички съпътстващи реални разходи за компенсиране на обществените вреди. Ха,

какви вреди, какви пет лева

Както е писал създателят на Чикагската неолиберална икономическа школа Милтън Фридман: "Аз наричам обществената отговорност "фундаментално подкопаваща доктрина" в едно свободно общество и заявявам, че съществува една и само една обществена отговорност на бизнеса и тя е да използва ресурсите си и да се занимава с дейности, които целят увеличаването на печалбите им".
Но именно вулгарното преследване от компаниите на материалната изгода подтиква президента Абрахам Линкълн да напише още към края на американската гражданска война през 1864 г.: "...Виждам да наближава в близкото бъдеще една криза, която ме обезкуражава и ме кара да треперя за сигурността на страната ни. В резултат на войната корпорациите се възкачиха на трона и ще последва ерата на корупцията на високи нива, силата на парите ще се опита да продължи царуването им, въздействайки върху предразсъдъците на хората, докато всичкото богатство се събере в ръцете на малцина и унищожи републиката. В момента чувствам по-голяма тревога за сигурността на страната ни отвсякога, дори в разгара на войната". А президентът Ръдърфорд Б. Хейс (избран през 1877 г.) предупреждава: "Това вече не е власт на народа, от народа и за народа. Това вече е власт на корпорацията, от корпорацията и за корпорацията". Не след дълго, през 1888 г., президентът Гроувър Кливлънд изразява същите тревоги: "Корпорациите, които трябва да бъдат внимателно ограничавани творения на закона и слуги на хората, бързо се превръщат в техни господари". Половин век по-късно съдията Луис Д. Брандис от Върховния съд на САЩ нарича корпорациите

чудовището Франкенщайн

което държавите създадоха с корпоративните си закони. Несъмнено доказателство за влиянието на корпоративното лоби в Съединените щати е фактът, че американският държавен секретар Хилъри Клинтън посети България в качеството си на пиколо на компанията за добив на шистов газ "Шеврон". За да окаже натиск върху българските власти за разпростиране на дейността й върху територията на страната ни, независимо от евентуалните вреди от фракинга върху природата и върху здравето на населението.
Ето защо, напълно наясно със същността си, корпорациите се опитват в глобален мащаб да наложат образа си като КСО - корпоративно социално отговорни. Като че ли притежават ипостас - способността на един индивид за различни превъплъщения. Напъни за създаване на човешка маска върху корпоративния автомат за бълване на печалба.

*Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България