Как се печелят избори в Унгария

На 6 април в Унгария ще се проведат редовни парламентарни избори. Повечето наблюдатели предричат твърда победа на ФИДЕС и вероятно Виктор Орбан отново ще оглави правителството.
Само преди шест месеца експерти твърдяха, че Унгария е навлязла в порочен кръг, държавният й дълг е 79% от БВП, икономиката почти не отчита растеж и не е в състояние да спре увеличаващото се задлъжняване. Изостри се и конфликтът с МВФ, който впрочем не е заглъхвал напълно, откакто ФИДЕС дойде на власт през 2010 г. "Правителството няма да може да се справи и държавата няма да избегне фалита." Това бяха категоричните констатации на наблюдатели и експерти и в Унгария, и в Брюксел, и отвъд океана.
И изведнъж - "потресаваща новина"! Страната е изплатила остатъка от 2,2 млрд. евро задължения към МВФ и прекратява отношенията си с фонда. Статистическият институт отчита незначителен, но траен ръст на икономиката. Дефицитът е сведен до 3 процента. От 39 години насам в Унгария не е имало по-ниска инфлация. ЕК се принуди да извади страната от процедурата за прекомерен дефицит и да възстанови достъпа до замразените 2 млрд. евро с мотива, че Будапеща коригирала грешките в управлението си. "Унгария може да се окаже най-бързо развиващата се икономика в Централна Европа", побърза да обяви Орбан.
Мнозинството унгарци подкрепят правителството за начина, по който свали цените на енергията с 10%, национализира водещи сектори на икономиката и търговията (вкл. изкупуването на метали), наложи "специален данък" на банките и на чуждестранните фирми, ориентирани към вътрешния пазар. Производства, насочени към износ обаче, като електрониката и автомобилния сектор, не бяха обложени. Дори политическите опоненти на премиера не отричат, че

мерките отговарят на националните интереси

Действията на Орбан и речите му срещу "диктата на Брюксел" и "безнаказаността на чуждите компании, които ограбват унгарците", определено се харесват на хората в утежнено материално положение. Те се чувстват излъгани от прехода и от измамните обещания, че с влизането в ЕС ще се решат основните им проблеми. "Нека бъдем наясно - Брюксел е най-голямото препятствие за намиране на изход от кризата", заяви неотдавна Орбан на среща с унгарската общност в Румъния. Лозунгът му "Няма да бъдем чужда колония" определено повдига духа на унгарците и ги изпълва с надежда, че най-после нещата може да се променят. Докато посланията на опозицията са твърде разнолики, тя все още е в процес на консолидиране и не е в състояние да противопостави убедителна програма срещу, както го нарича, популизма на Орбан. Впрочем повечето унгарци не се интересуват котката дали е бяла, или черна. Харесва им твърдият подход на Орбан, не толкова пропагандата, че нещата се подобрявали. Те със сигурност ще подкрепят ФИДЕС на 6 април и най-вероятно Орбан отново ще седне на премиерския стол.
За силата на ФИДЕС допринася и "Йоббик" - първата откровено неонацистка партия, която стъпва в европейски парламент. В Европа определено са разтревожени. Но обстановката чудесно обслужва ФИДЕС. На упреците, лансирани от ЕК за недемократичност на управлението, Орбан сочи надясно към "Йоббик": оттам идва заплахата и ФИДЕС е единствената демократична формация, която може да се справи с тази заплаха.
Ако посланията на Орбан срещу диктата на Брюксел и

грабежа на чуждестранните монополи

излизаха от устата на министър-председател от левицата, обезателно щяха да го обвинят във всички смъртни грехове, международната общност щеше да скочи да спасява демокрацията и вероятно щеше да му спретне едно майданче. Орбан обаче е един от основателите на ФИДЕС. Поведението му предизвиква спорове не само заради водената от правителството му икономическа политика и противопоставянето му на официален Брюксел. Впрочем в увличането си по двойни стандарти чиновниците от Брюксел често изпадат в гротескни противоречия: политиката на Орбан била недемократична, понеже интересите на мнозинството унгарци не съвпадали с тези на едрия капитал; Орбан действал непазарно, защото възразявал банките, енергийните и др. монополисти да работят с непазарни похвати в пазарна среда; Орбан бил популист, защото не искал унгарците да бъдат ограбвани от чуждите монополи; Орбан бил антиевропеец, защото държал на традициите и националната специфика на унгарците - нация с 11-вековно присъствие в центъра на Европа и с безспорен принос за развитието на европейската култура, наука и технологии.
За хората от непосредственото му обкръжение Орбан е силен лидер със собствена стратегическа визия. Той определено смята, че има принос за създаване на модел, който може да бъде копиран от другите страни членки, които все по-гласно се обявяват за реформиране на ЕС. Според него икономиката не може да се развива, без да има стабилен правов ред, без да се овладеят ефективно законодателната и съдебната власт. Това е първостепенно условие, а не обратното. Като вещ юрист Орбан много добре е схванал

двойните стандарти в нормите на Евросъюза

Овладял е и тънкостите на европейската конституция след като успешно стъпва на ония антимонополни клаузи, които могат да облагодетелстват Унгария. Нещо повече, може да се твърди, че обмисля алтернатива в случай на евентуално разпадане на еврозоната и дори на Евросъюза в този му вид.
Орбан е явление от европейски мащаб, който убедено следва свой проект, иска да изведе Унгария от кризата, да върне самочувствието на унгарците, а доколкото е възможно, и усещането им за принадлежност към едно отминало величие. Аргументите му се основават на принципи. Той ратува за един контролиран от държавата капитализъм, който "уважава правилата на пазарната икономика и приема честната печалба". Но не приема да ограбва хората... Кризата следователно е резултат от отсъствието на автентичен капитализъм. Иначе казано, Орбан вярва, че може да се постигне капитализъм с човешко лице.
През януари 2007 г. списание "Икономист" го характеризира като "циничен популист", а политиката му - като "подвеждаща, авторитарна, в социалистически стил". Седем години по-късно тази характеристика е на път да бъде опровергана. Авторитетното английско издание изглежда е пропуснало "тайната" на проекта му. А тя е в търсене на алтернатива за реално развитие, не за растеж чрез "превъртане на хартии". И

алтернативата определено сочи на изток

Правителството твърдо подкрепя газопровода "Южен поток". Финализира споразумението с "Росатом" за два нови енергоблока в ядрената централа в Пакш, разширява икономическите връзки с руските региони и със страните от бившето съветско пространство - средноазиатските републики, Азербайджан. Будапеща залага на дългосрочно сътрудничество с Китай (на 3 декември 2013 г. в Биаторбад премиерът откри регионален логистичен център на китайския телекомуникационен гигант Huawei).
Анализ на Центъра за политически изледвания сочи, че правителството преориентира външната си политика към Изтока, търсейки нови приятели в регион от няколко държави, чиято икономическа политика представлява някакъв вид олигархичен капитализъм със силно държавно участие, както и с подходи към демокрацията - близки до разбиранията на ФИДЕС. Тази "полуазиатска реалност", по израза на самия Орбан, има по-голяма привлекателност от "тромавите европейски принципи и независимите институции за надзор".
Официалните унгарски твърдения за "успешно отхвърляне на господстващия икономически модел" следователно не са само пропаганда. Ако го дешифрираме вярно, проектът на Орбан може да доведе на практика до разклащане на статуквото, налагано от определени сили в ЕС и отвъд океана. За Европейския съюз Унгария днес е не по-малко важна, отколкото за Съветския съюз отпреди шест десетилетия. Засега нещата са все още в търсене на компромис между европейския модел, който Орбан многократно подчертава, че е старомоден, и разбирането на ФИДЕС за т.нар. азиатски модел.
Основателен е въпросът: ако в Унгария този вид реформи се оказват успешни, трябва ли да си затваряме очите за тях?

Разширен вариант на статията за Орбан можете да прочетете в януарската книжка на сп. "Ново време". Списанието може да намерите в информационния център на в. ДУМА на ул. "Позитано" 20А, както и в интернет, на адрес http://www.novovreme.com/



Още в броя:

Васил Проданов - за трите морални епохи на България и съдбата на българската етика, въплътени в жизнения път на проф. Любомир Драмалиев
Къдринка Къдринова - за 55-та годишнина на Кубинската революция
Рене Гонсалес Сеуерерт, един от Петимата кубински герои, излежаващи присъди в американски затвори - за личната му история и за голямата битка на Острова на свободата за правото да върви по свой собствен път
Пламен Лазаров - Свършва ли епохата на спекулативния капитал?
Георги Н. Николов - за забравения Христо Радевски