ИзПЕРКАха ни !

    Дали се улисахме в изнурително преследване на неолиберните ценности, или толкова ловко ни улисаха, че все повече и невъзвратимо си изпускаме държавата. В трудния демократичен поход като че ли свикнахме с придружаващите ни лица, не казвам личности, които упорито и далеч не безвъзмездно ни вменяват линия по поведение и практики, отдалечени от изконните ни национални интереси. Вероятно се досещате, че става въпрос за хората и организациите от т.нар. неправителствен сектор. Тоест за приседналите за лапане пред чуждите паници, на които България им е само територия за задоволяване на комплексарски амбиции, материално осигуряване и източване и на малкия остатъчен ресурс на страната.
    Ако тръгнем по иначе лъкатушещата крива на разюздените НПО-та, и от птичи поглед ще съзрем неимоверното им развитие и разпространение в практически целия спектър на живота. Най-активни са обаче там, където има гарантирано финансиране. И тъй като общочовешката борба за запазване на обкръжаващата ни природа е неоспорим факт, то пиявиците на чужда сметка се вкопчват именно в тази благодатна за смучене тъкан. Затова надуват ПЕРКИ и раздухват несъществуващ проблем с мъртвите делфинчета, за да се приберат милиони от псевдозагрижени екоорганизации. Затова "зелените" ронят неискрени сълзи за изложените на опасност видове кукумявки и други редки видове в родната ни Рила и изхлипаха заради пари пред еврочиновниците, че планината трябва да стане 100-процентна защитена зона. Без да се замислят, че по този начин местните хора просто напускат родните си огнища, както това вече сториха през последното десетилетие 27 хиляди души. Оставайки на произвола на съдбата, и по-скоро на мургави завоеватели, празни домове в подножието на планината. Тоест новодомци, изключително загрижени за флората и фауната, а най-вече с определен пиетет към незаконния дърводобив, да речем, пък и не само.
    Към всичко това ще прибавя и старата сага с умъртвяваните птици от ПЕРКИТЕ на ветрогенераторите при Калиакра. И въпреки че изобщо не ми се нравят тези накацали въртящи се чудовища по пътя към известния черноморски нос, то досега не съм забелязал пернати жертви, въпреки че редовно скитам из околността. Но това не попречи платени отвън екоактивисти да ни накиснат тогава, а и сега, с което страната ни става обект на наказателна процедура от Европейската комисия.
    Много близки и приятели си отидоха от живота обаче по бързата процедура през последната година. Огорчени, бедни, унизени и неспособни поради интелектуална чувствителност да се защитят от разкъсващите ПЕРКИ на държавния генератор за отпращане в отвъдното. За тях нямаше защита от НПО-та и разни там организации. Защото тяхната грижа е насочена към опазването на околната среда, но като средство за защита най-вече на личните сметки и регулярните постъпления в тях. А хората са оставени на грижата или безгрижието на държавата. На тази България, която предоставя отлични условия и дори експлоатира политически мними протестъри и също мними екоактивисти, а оставя поданиците си на немилостта на една наистина агресивна обществена околна среда, на съсичащите ПЕРКИ на системата.
    Не съм в състояние накрая да затая възмущението си от свободното съчетание с неправителствен обръч на министърката на просвещението Кунева. Независимо от вменената й функция на образователен шеф, тя очевидно остава вярна на своя стар еврокомисарски нрав. Затова протегна ръка на среща с ръководството на чужда фондация и поиска помощ за учителите. По този начин, разбрахме с изумление, очакваме да се подобри качеството на българското образование. Естествено, че ще го подобрят в съответствие с техните критерии за "глобалния" човек, маргинализирането на националния дух, идентичност и изворна култура. А ги заменят с мултикултурни същества, електронни носители, които при това са готови "да дадат всичко от себе си". С надеждата за по-добър живот, но под матрицата. Без националност, самобитност, автентичност, история, ако щете. Но за себе си фондацията е права. Тя защитава своите и на държавата си интереси. А къде е нашият обществен интерес? Той изглежда се свежда до този на една малка група хора, които "са себе си" докрай още от избухването на българската интерпретация на демокрацията и си въртят ПЕРКИТЕ по посоката на вятъра. И също разполагат със средства за разлика от обикновения българин, на който мизерията стана най-вярната спътница в поругания през последния четвърт век живот.
    Абе, изПЕРКАха ни съвсем и отвсякъде!