Изключението Австрия

Австрия не се числи към големите, няма си море, не се слави с тежко въоръжена армия и се приема, че отдавна е загърбила славното минало на Австро-Унгарска империя като диктуваща политиките на Европа поне два века. Да, ама столицата на алпийската средноевропейска държава е средище на редица международни организации  /включително на ООН/ и не без основание се гордее, че е в състояние да бъде мост между Изтока и Запада, да тушира "недоразуменията" между Вишеградската четворка и Брюксел и дори да си избере правителство, което е коалиционно между консервативната десноцентристка "Народна партия" на канцлера Себастиян Курц и крайнодясната "Партия на свободата" на Хайнц-Кристиян Щрахе, един от кошмарите на Брюксел в навечерието на предстоящите европейски избори. На всичкото отгоре страната не е член на НАТО и едва ли това е станало само по собствен избор - тоест без договорки между "големите". Практично е от гледна точка на терен за "съгласуване", който Виена отстоява с цената на висок професионализъм, достойнство и аристократични маниери. Нейната външна министъра Карин Кнайсъл във време на повсеместни  санкции срещу Русия си  позволи да посети Москва и да преговаря с колегата й Сергей Лавров с традиционен руски шал на рамене си, подарен и от същия Лавров при посещението му във Виена?  

Едва ли има какво повече да се каже за дипломатическата подготовка, доброто познаване на манталитета и нравите на страни, които представляват интерес за Виена, а точните преценки в избора на жестове и подаръци е само част от онази традиция, която 

е в основата на сполучливите ходове 

на австрийската външна политика. Тази политика още през септември 2018 г. чрез канцлера Курц обяви, че ще подкрепи санкциите срещу Унгария в ЕП и то със слова, че "не може да има компромиси с върховенството на закона" и "основните ценности трябва да се защитават". Става въпрос за онази Унгария, която е на сърцето на Виена още от времената на империята, а и до ден днешен Австрия намира начин да я подкрепя във всяко отношение, най-вече икономически. Хиляди унгарци работят в Австрия, а други са чест гост на културните събития там. Което обаче не пречи в интервю пред ORF Курц да заяви предварително, че "ако по-голямата част от депутатите в ЕНП са за изваждане на партията на Орбан ФИДЕС от редиците на ЕНП, Австрия също ще гласува "за". Все пак е изненадваща тази позиция  при положение, че Будапеща и Виена споделят еднакви виждания за погрешната според тях миграционната политика на Брюксел, например. Тънки сметки, защото се знае нещо повече за бъдещите планове на унгарския премиер, харесван във Виена? 

Австрийците са впечатлени от факта, че "Партията на свободата" на вицеканцлера Хайнц-Кристиян Щрахе е поканила Орбан за "създаване на обща група в ЕП". Временното "замразяване" на унгарското членство на ФИДЕС в ЕНП явно не е станало без роля на Виена, но това обикновено са задкулисни договорки, които са патент на т.нар. политика на компромисите. Във Виена внимателно подбират думите, когато се коментират политика или интереси на страни, които са приоритетни за страната. 

Впрочем президентът Александър Ван дер Белен е от партия на "зелените", канцлерът е от дясно-център партия, Народната, а кметът на Виена е от социалдемократическата партия и е избиран вече няколко мандата. Независимо, че напоследък виенчани масово предпочитат  да живеят в селищата около столицата, те не остават равнодушни по отношение на стопанисването на Виена. И кметът определено се старае, защото е лицето на своята минала в опозиция партия. Строи се нова линия на метрото, която ще бъде без машинист, в ход са реконструкции на транспортните връзки, но гражданите не са затруднени в придвижването си, защото всичко е обезопасено, чисто и покрито, с пешеходни пътеки с подходящи настилки, а в "Пратера" са изградени нови съоръжения за развлечения, защото старите явно са омръзнали. Още повече, че туристите задължително посещават и този прочут атракцион на Виена, като оставят немалко пари за модерните развлечения. Във всяка тревна площ е поставена умилителна табела на куче, която предупреждава за глоба от 50 евро, ако не си прибрал "акото" на любимеца си и повярвайте - глобяват. 

Повечето потърпевши определено не са потомствени столичани 

А какво да се каже за възможността да се прави крос в централните гробища на Виена? Гробищата са като градина и в тях се организират дори нощни разходки с екскурзовод, за да се научи нещо повече за предци, с които Виена се гордее. За младите люде това си е доста модерно преживяване с порция адреналин. В същото време при всяка информация за "какво ще бъде времето" в Австрия задължително се споменава и Южен Тирол, независимо, че се намира в Италия. Учениците учат за Южен Тирол по начин, който издава грижа за минало-незабравимо, но без силен акцент върху настоящата ситуация.

Но за Австрия като държава е важно, че нейната голяма компания за хранителни продукти, "Аграна" открива за 22 млн. долара в китайския мегаполис Шанхай фабрика за плодови кисели млека и плодова захар. Изчислили са, че си заслужава, след като Китай консумира 10 000 тона кисело мляко на година. Няма значение какви са страховете в САЩ и Европа по отношение на китайския "Един пояс, един път". 

Така както и Италия възнамерява да сътрудничи с Пекин по отношение на този проект, особено след като и китайският президент Си Цзипин бе в Рим тези дни. Ако на Балканите е известна поговорката "интересът клати феса", то за Виена отстояването на националните интереси трябва да става по начин, който вдъхва уважение. Включително и от големите. Справка - посещението на Курц във Вашингтон и ласкавите отзиви на президента Тръмп за австрийския канцлер. Споделени, естествено, в туитър. Без значение, че Виена има очи и за Москва, и за големия пазар на Русия с нейните енергийни ресурси. 

В същото време Австрия  е страната, която води твърда  политика по отношение на интегрирането на мюсюлманите към правилата на австрийското общество и прима закони, които ограничават разпространението на радикален ислям с неговите методи на насилие.

Виена е срещу присъединяване на Турция към ЕС, 

въпреки присъствието на хиляди турци в страната. Те са и поне половината щофьори, които обслужват таксиметровите служби в Австрия. Но прави впечатление, че расте и броят на източногерманците, които работят в обслужващите сфери на страната.  Не личи да са притеснени, напротив. Нищо, че и в коридорите на Щатсопера вече има униформени служители, леко въоръжени, които следят за спокойствието на непресъхващия поток от желаещи да се насладят на прословутите оперни спектакли на този световен театър. Прави се ненатрапчиво, но определено с отчитане на опасността от прояви, които вече са ежедневие по цял свят. 

Ако след случилото се в Нова Зеландия Общността на ислямската вяра в Австрия поиска да бъде повдигнато обвинение срещу вицеканцлера Щрахе за "подбуждане към омраза", защото на 14 март участвал в представяне на книга със заглавие "Враждебно превземане: как ислямът пречи на прогреса и заплашва обществото". Авторът е германец, но Щрахе не е спестил думи за съществуването във Виена на радикални ислямистки организации, на около 150 мюсюлмански дневни центрове, където се обучават за мъченици деца и предупреждава за тяхна насилствена радикализация. Явно има за какво да се тревожи и Виена, въпреки че излъчва спокойствие, добронамереност и лукс, така мечтан от все повече хора по цял свят. Важното е, че личи как държавата взима мерки, включително законодателни, а това се оценява от обществото. Австрийците още си харесват канцлера и държавата.