Ислямските магистрали на западната дипломация

Светлана Михова 

Докато вниманието на света това лято бе съсредоточено върху бунтовете и сътресенията в Близкия изток, две интересни събития в относително по-спокойния Среден изток бяха подминати с високомерно безразличие. И двете събития са свързани с Иран и така важните в днешния ден енергийни проблеми.
Първото от тях се случи в края на юли, когато Иран, Ирак и Сирия подписаха меморандум за строителството на газопровод. Предполага се, че той ще бъде прокаран по-нататък до Ливан, а оттам към Европа по дъното на Средиземно море. Но в Европа, където така се вълнуват от разнообразяване на въглеродните източници, се отнесоха с учудващо пренебрежение към новината.
Вероятно, защото тръбопроводът веднага получи името "Ислямска магистрала", а Техеран предложи той да стане

алтернатива на "Набуко"

След подписване на меморандума шефът на държавната иранска газова компания NIGC Джавад Оджи заяви, че Южен Парс разполага със запаси от 16 трилиона кубически метра газ. Според него това е надежден източник на доставки и необходимо условие за строителството на газопровод. Условие, на което "Набуко" не отговаря. Той съобщи още, че партньор на трите страни в проекта ще бъде и Турция, с която вече били постигнати съответни споразумения.

Сергей Лавров обсъди в Москва новия руски план с иранския си колега Али Акбар Салехи

Европейският съюз не допусна Иран до участие в "Набуко" заради въведените санкции срещу него в отговор на ядрената му програма. Логиката в Брюксел се базира на политически страхове и свързаните с тях, меко казано, недружелюбни отношения с ислямската държава. Затова засега напълно се изключва вариантът за съвместно строителство на газопровод. Срещу политически съобръжения обаче стоят безпристрастните икономически сметки. Ако "Ислямската магистрала" бъде реализирана, Европа би могла да получи до 40 милиарда кубически метра газ годишно. Това е с една трета повече, отколкото Евросъюзът планира да точи от "Набуко".
Второто събитие е директно свързано с иранската ядрена програма и опитите за съживяване на диалога между Техеран и преговарящата с него Шесторка - петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН и Германия. Особени усилия в този процес напоследък полага Русия, която след революциите в арабския свят видимо активизира дипломацията си в обширния регион на Средния изток. При неотдавнашното си посещение в САЩ руският външен министър Сергей Лавров обяви

план за излизане от затворения кръг

В средата на август той вече бе обсъден първо по време на визитата в Техеран на секретаря на Съвета за сигурност на Русия Николай Патрушев с президента Махмуд Ахмадинеджад, а няколко дни по-късно в Москва между Лавров и неговия ирански колега Али Акбар Салехи.
Като знак в посока на излизане от затворения кръг може да се приеме и едно съобщение отпреди няколко дни на агенция Интерфакс. "Иран е отправил съдебен иск срещу Русия в Международния съд заради отказа на Москва да достави на Техеран ракетно-зенитни комплекси С-300", предаде Интерфакс. По-интересно обаче е ключовото обяснение на това действие, дадено от иранския посланик в Москва Махмуд Реза Саджади: "Юридически смятаме, че доставянето на С-300 не влиза в резолюцията на Съвета за сигурност на ООН. Ние изпратихме нашия иск, така че решението на съда да помогне на Русия да осъществи тези доставки".
Принципът на руската инициатива, наречена плана "Лавров", се съдържа във формулата "стъпка по стъпка". Предлага се за всяка конкретна стъпка на Иран, направена в посока към изпълнение на изискванията на Международната агенция по атомна енергия (МААЕ), Техеран да получава като награда смекчаване на санкциите. "Същността на предложения план е поетапност и взаимност. Процесът трябва да протича успоредно и да се състои от насрещни стъпки", заяви руският зам.-външен министър Сергей Рябков. Според него на базата на тези принципи взаимното недоверие между Иран и западните страни може да бъде преодоляно.
Иранските власти вече изразиха одобрението си за този подход. Ахмадинеджад каза, че страната му "оценява положително" руската идея и че е "готова да формулира свои предложения за сътрудничество в тази насока". Винаги обаче трябва да се имат предвид особеностите на източната традиция - отговорите никога не са категорични и всяко решение изисква повече време. "Иранците са изкусни преговарящи, те ще протакат нещата, без да дават ясен отговор", писа по този повод руският вестник "Комерсант".
Политически наблюдатели в Москва смятат, че с предложението си

Русия преследва две стратегически цели

Първо, по този начин тя заздравява международния си авторитет като посредник между Запада и "непослушния" Иран. Второ, което е по-важно, отношенията с Техеран са ценни за самата нея, тъй като Иран има значим икономически потенциал, а регионалното и международното му значение тепърва ще нараства. Освен това, ако трябва някой да се безпокои от иранската ядрена програма, това е преди всичко Русия. Тя няма интерес от възникване и на най-малък въоръжен конфликт недалеч от нейните граници. Ако санкциите доведат Иран до ръба на търпението, той ще успее за няколко месеца да се сдобие с ядрено оръжие и тогава ще може да бъде спрян само със сила. Затова Русия търси други пътища за решаване на проблема.
Западните партньори на Москва в Шесторката подкрепиха с половин уста плана "Лавров" и веднага изразиха дълбоки съмнения в неговия успех. Както съобщи вестник "Ведомости", американски дипломати споделили със свои руски колеги, че не виждат много шансове планът да се реализира и че далеч по-голям бил ефектът от международните санкции, тъй като икономическата ситуация в Иран се влошава, а държавното ръководство затъвало във вътрешни противоречия.
Ако продължим логиката на тези откровения, ще стигнем до

истинските желания и цели на част от Шесторката

Въпросът не е толкова в ядрената програма на Иран, а в ядрената програма на конкретната власт в Иран. С други думи, ако в Техеран не управляваха аятолах Али Хаменей и президентът Ахмадинеджад, ядрените амбиции на Техеран навярно нямаше да предизвикват такава нервозност. Следователно целта е премахване на неудобното правителство. Директно прилагане на варианта "арабска пролет" обаче е твърде рисковано. В такъв случай санкциите действително са най-ефикасното средство за отслабване на властта, а от диалог няма нужда. Той е нужен за параван и за временно "укротяване на опърничавия".
Планът "Лавров" би имал успех само в случай, че действително има взаимен стремеж към решаване на проблема. Ислямските магистрали на западната дипломация обаче лъкатушат в съвсем друга посока - поставяне на власт на удобни и послушни правителства в целия обширен район на Близкия и Среден изток. И това е истинската причина за намаляване възможностите за успех на руската инициатива.
               Назаем от Argumenti-bg.com