14 Ноември 2024четвъртък12:15 ч.

Никита Михалков:

Интелигенцията е иконостасът на нацията

Изкуството е като бална зала, в него не се влиза с нечисти обувки, заявява известният творец

/ брой: 182

автор:Дума

visibility 3248

Олга МАРКОВА, доктор по кинознание

Макар че неусетно изминаха почти два месеца от завършването в Москва на 19-ия МКФ "Златен Витяз", един и същ въпрос, непрестанно задаван от колеги и приятели от разни среди, ме връща към преживяното, към вече осмисленото. "Как е новият филм на Никита Михалков "Изпепелени от слънцето - 2. Предстояние"? Каква бе реакцията на руската публика?" Кога откровено, кога предизвикателно задаван, този въпрос изисква отговор едва ли не като "обществена поръчка", независимо че кинотворбата още не се е появила на нашия екран. Във всички случаи обаче е налице изключителен интерес и уважение към корифея на съвременното руско кино, който на наскоро завършилия МКФ в Карлови Вари бе удостоен с наградата за цялостен принос в седмото изкуство. Неговият авторитет, който стои зад шедьоври като "Незавършена пиеса за механично пиано", "Пет вечери", "Роднини", "Няколко дни от живота на Обломов", "Урга", "Очи черные", "Изпепелени от слънцето" (завоювал двете най-престижни отличия: наградата за режисура на МКФ в Кан и "Оскар" за чуждоезичен филм на 1995 г.), "12", никога не е подлаган на съмнение.
Този авторитет трудно може да бъде засенчен от тиражираните слухове и "крясъци" в интернет пространството, целящи обикновено пореден скандал и дискредитиране на една или друга личност. "Възможно е да си по-висок или по-нисък от другите, но не и от самия себе си" - твърди Никита Михалков. И, слава Богу, той винаги е в собствения си ръст! Тъкмо затова ще споделя с вас някои основни моменти от пространния разговор с режисьора след премиерата на новия му филм в Дома на киното в Москва. Той се състоя в традиционната рубрика на Съюза на руските кинематографисти "Прямой вопрос, прямой ответ" и бе насочван от известния сценарист и режисьор Виктор Мережко. И макар че предвидливо влязох в Голямата зала на Дома половин час преди прожекцията, не можах да намеря свободно място. Интересът на публиката, желанието й да чуе художествените аргументи от първоизточника бяха неописуеми. С известния си ораторски дар и актьорски талант Михалков превърна разговора в своеобразен майсторски клас, изслушвайки внимателно различните мнения на аудиторията, при това - без да ги контрира или иронизира. Явно и на самия него му беше изключително интересно.

- На младини много обичах да говоря пред зрителите - започна той. - И веднъж така, както си говорих дълго, забелязах колко хора заспаха. В този момент се чу детски глас: "Чичо, скоро ли ще започне филмът?", и веднага замлъкнах. Оттогава вече си пестя думите...
Това лаконично встъпление стъписа за миг аудиторията, но тя скоро се съвзе и отрупа режисьора с въпроси. Първият от тях бе как международната публика в Кан е приела филма му.
- Няколко месеца преди показа на филма на МКФ в Кан сред 248 произведения в медийното пространство на Запад бе попаднала информация, че това е просталинистка творба. А подобна дезинформация води до дискриминация. За моя изненада след прожекцията един млад зрител каза: "Ако този филм е просталинистки, аз ще стана сталинист." Тази реплика бе последвана от бурни аплодисменти... Както вече видяхте, след финала се заточват, при това на кирилица (!) дълги титри и имена на 70 души от творческия екип. Така че за това време зрителите в Кан имаха пълната възможност в тъмнината да си отидат. Когато светнаха лампите, оказа се, че две хиляди и петстотин души стояха търпеливо в залата. И изведнъж започнаха възторжено да ръкопляскат... Когато си тръгвах, настигна ме една жена и сподели с мен, че е болна от рак. Почувствах се някак виновен, че не съм успял да я развлека от проблемите й. А тя каза: "След като гледах филма ви, вече от нищо не се боя." За мен най-важната цел на изкуството е да помогне на някого, па макар и в течение на два часа...
Всъщност втората част на "Изпепелени от слънцето" раздели нашето общество на две: мнозина не го харесаха. Но в началото искам да отбележа една застрашителна тенденция: през последните години киното отучи зрителя "да работи в залата душевно". Става дума за необходимостта от концентрация, без която той не би могъл да проникне в творбата. Това е много опасен симптом. Известен е фактът, че вече на повечето хора им е неприятно да гледат войната. Така те губят имунитет. А загубата на имунитет днес е огромен проблем. Не дай Бог, да се повтори 41-ва година! През 50-те и 60-те самата мисъл за войната ни обединяваше. Никой от младите хора днес обаче не знае каква всъщност е войната, която ние изнесохме на плещите си. Имам предвид психологията на войната: ти се радваш, когато куршумите, предвидени за теб, попадат в тялото на мъртвеца, който носиш на ръце. И така мъртвецът те спасява. Спомнете си репликата от финала на "Пет вечери": "Лишь бы не было войны, все угодно было бы". Някога, по време на снимките на легендарната епопея "Освобождение", грохнал от масовки, Юрий Озеров сподели мечтата си да снима камерна любовна история. Аз бих го репликирал: "Каква любов, когато прозорците на дома ти се тресат от грохота на танкова дивизия!" А може би такава житейска драматургия е по-интересна...
- Спасибо за фильм, спасибо за потрясение - се чу глас от залата.
Отново настъпи тишина. В нея явно Михалков се настрои за любимата си фраза:
- Непрестанно мислим ЗАЩО живеем. А не мислим КАК да живеем. Това е огромен проблем за нацията ни. Все по-често си проправя път и злорадството: свикнахме да приемаме чуждото поражение за наша победа. Това е безумие. Старая се да бъда над него. Една държава не може да съществува, ако няма кой да я защитава; ако по нейната земя ходят ненужни хора... Ако те не орат, не сеят, не жънат... Така постепенно изчезва имунитетът на националната безопасност!
- Защо толкова дълго снимахте филма: цели осем години? - попита един студент.
- За жалост вече изгубихме много професии в киното като например "втори режисьор". Та той за мен е "началник на щаба". Тази липса трябва да попълваш сам. Както и много други... Сега с моя екип, трениран екстремно в новите условия, мога вече да снимам и "Аватар". (Залата избухва в смях.) Все пак, едновременно с игралната творба, заснехме и 12 серии за телевизията. Такива серии може да се показват само в дълги почивки, по време на отпуска. Ще видим каква ще бъде реакцията.
- Как работихте с актьорите? Вие обикновено сте един от тях.
- Бих казал - с опиянение. Никак не е лесно да се пресъздаде образът на Сталин. За нас той е един кошмарен сън от близкото минало. Но представата за него не е еднозначна. Изпълнителят на тази роля във филма Суханов за мен е гениален. Веднъж, когато по време на снимки той мина край нас с точната походка и отлично усвоените жестове на вожда, всички (които седяхме) изтръпнахме и неволно се изправихме на крака. Истинско творческо удовлетворение ми донесе и работата със Сергей Маковецки... а също и с другите.
- Някои ви упрекват в историческа неточност.
- Това би могло да бъде справедливо, ако не си изчел всичко, публикувано по тази тема, или си пропуснал нещо от огромния архив. Нито един от ветераните не е отправил към мен такъв упрек. Друг е разговорът със съвременните младежи, които въобще не са подготвени за досег с историята. За тях обаче липсата на някои детайли няма никакво значение. Целта ми бе хората с искрено отношение към темата за войната да усетят филма ми. Така ще го разшифроват и ще получат необходимия имунитет. Мнозина ме питат какво имам предвид с термина "предстояние" в заглавието. Отговорът е: "Это преддверие победы"; "стояние перед", противостояние в името на родината. Затова още в началото следва и надпис: "Моему отцу - фронтовику, посвещаю"...
- Как реагирате на невероятно амбициозната посредственост, която винаги е отлично организирана?
- Опитвам се да не я забелязвам, за да не губя енергия. Но тя е най-пробивна. Не мога да подминавам с мълчание ожесточената битка, която се води от години на широк фронт, при това - твърде последователно, за да триумфира безсмисленото, повърхностното, ефимерното. Същевременно до игралния екран не се допускат значими интелигентни сценарии - сериозни заявки за онзи вид филми, които някога наричахме "локомотиви", "камък в блато". Сега почти до гуша сме затънали в блатото. И само ние можем да се спасим от него. Нашата интелигенция трябва да вземе властта. Тя е съвестта на нацията, нейният иконостас. Останалото, както казва Шекспир, е мълчание. Изкуството се създава за Човека и в името на Човека. То е призвано да спаси у хората вярата, надеждата и любовта. Без тях животът губи смисъл. Казаците имат поговорка: "Ако влезеш в дом и не чуеш кучешки лай, значи си объркал пътя"...
- Намирате ли недостатъци във филма си?
- Разбира се. Това вече за мен е разговор по същество. Той е много интересен и изключително полезен. Готов съм веднага да участвам в него. Но има недостатъци и недостатъци. Най-важното за твореца е да не предаде зрителя, да не го заблуждава. А това никога не съм правил... 
Няколко зрители се заинтересуваха защо след дълга подготовка навремето Михалков се е отказал от чудесния сценарий за Грибоедов. Отговорът последва:
- По-скоро не аз се отказах, а ме отказаха. Дълго рових в архивите в Англия и събирах материали, без да получа каквато и да било подкрепа. Тъкмо обратното. А както личността на известния писател, ерудит и опитен дипломат, така и интригите, в които го забъркват, са изключително интересни и същевременно неизвестни на съвременния зрител. Романтичната любов на Грибоедов с 14-годишната грузинка, за която се оженва, е сразена от нелепата му смърт - плод на интрига, заплетена от англичани. Младата вдовица никога не допуска друг мъж до себе си... Става дума за уникални личности с непреходна стойност, каквито вече не се раждат. Но, уви! Принуден бях да се откажа и от чудесния си проект за Куликовската битка - трудно ми бе да събера пари за него.
- С този проект бихте станали национален мит! - прозвуча глас в залата.
Най-после се появи очарователната горчива усмивка на актьора Михалков:
- Кому са нужни днес национални митове!
На мен лично ми е много мъчно, че режисьорът изоставя и друг проект, проследяващ историята на една американка, заблудила се в тайгата и спасена от ловец. В двете главни роли щяхме да видим Мерил Стрийп и Владимир Гостюхин. Представете си какво актьорско дуо би се получило! Когато идва пролетта, американката, изправена вече пред свободния избор, изоставя ловеца. Все едно, че нищо не се е случило...
В момента Никита Михалков е фокусирал вниманието си върху разказите на Бунин.
- Всъщност към тях вървя 37 години - сподели той. - Тези творби се отличават с редки по рода си деликатност и емоционалност. Трети път ги препрочитам и се удивлявам от факта, че ако се опитам да сменя само една дума, ще се промени енергетиката на фразата, силата на внушението. Съвременното кино изобилства с любовни сцени в креват. Но малцина биха могли да проникнат в такава филигранна любовна история в малък провинциален град, каквато Бунин описва. Полезно е от време на време да се припомнят на руската нация личностите, които е изгубила.


 

ГЕРБ съгласни с левицата за отлагане на скъпия ток

автор:Дума

visibility 55

/ брой: 218

Синдикатите са против промени в механизма за минималната заплата

автор:Дума

visibility 69

/ брой: 218

Средната заплата в София е 3128 лв., а в Смолян - под 1600 лв.

автор:Дума

visibility 65

/ брой: 218

Не се поддавам на натиск, без значение откъде идва

автор:Дума

visibility 62

/ брой: 218

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 70

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 71

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 66

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 62

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 71

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 68

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 69

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 54

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 70

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 68

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 60

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 73

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ