И собствениците на земята искат правила

Ст.н.с., инж. Борис Антонов,
председател на УС на ГС СЗЗ-Ад

Тече стачката на зърнопроизводителите. Телевизии показват колони от трактори, комбайни и други машини как шестват внушително по асфалта, преграждат важни пътни артерии и се готвят за още по-мащабни и застрашителни акции - затваряне на гранични пунктове и блокиране на столицата. Стачката внушава неподозирана мощ. Ясно е, че не стачкуват бедни хора и организации, изправени пред дилемата да съществуват или не. В декларацията на шестте неправителствени организации от сектор земеделие - фактическите подбудители, организатори и ръководители на стачката, приета на националната им среща в Арбанаси, се обявява ръководният мотив за нея: "Внесеният закон за Националния бюджет за 2012 г.", който "за пореден път" потвърдил "липсата на политическа воля за създаване на национална стратегия за развитие на сектора, ОСНОВАНА НА ПРАВИЛА, ПРИНЦИПИ И ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ". На практика обаче целите на стачката се свеждат до искането да бъде заставено правителството да изпълни подписаното с организаторите предизборно обещание да включи в бюджета 570 млн. лв. за МЗХ, чрез които да се увеличи националното доплащане за единица площ, облагодетелстващо главно зърнопроизводителите.
На пресконференцията, състояла се неотдавна в БТА, на която беше оповестена декларацията от Арбанаси и бяха отправени предупрежденията към управляващите за подготвяната стачка, представителят на УС на Гражданско сдружение "Собственици на земеделски земи-арендодатели" (УС на ГС СЗЗ-Ад), организацията, която защитава правата и интересите на повече от 2 милиона собственици на наследствени земи, владеещи все още повече от 70% от работната земя в България, изрази отчасти (доколкото му беше дадена възможност от организаторите) отношението на организацията към подготвяните събития. На свое заседание след това УС на ГС СЗЗ Ад разгледа ситуацията и прие следното

ЗАЯВЛЕНИЕ:
1. УС на ГС СЗЗ Ад отхвърля и осъжда като неморални действията на управляващите да си служат с предизборна измама, обещавайки само три месеца преди приемането на бюджета средства, които не са имали намерение да дадат на отрасъла "Зърнопроизводство". Основателно е подозрението, че министърът на финансите е знаел нуждите на животновъдството, на зеленчукопроизводството и на другите отрасли на земеделието, когато е подписвал споразумението със зърнопроизводителите, но е предпочел предизборната измама пред истината.
2. Осъждаме политиката на противопоставяне на отделните отрасли в сектор земеделие. Когато дойде ред да се определят нуждите на всеки отрасъл от субсидии, трябва да се стъпва на ясни, научно обосновани данни, а не на окомерни преценки или на субективните предпочитания на който и да е министър. Аграрната наука в България има достатъчно капацитет, който сега не се използва пълноценно, за да изпълнява и такива задачи.
3. УС на ГС СЗЗ-Ад смята, че отрасъл зърнопроизводство има основание да претендира за увеличаване на националните доплащания, изхождайки от приноса, който дава за икономиката на България, и сравняването им със субсидиите в другите европейски страни. Затова хората му справедливо искат ПРАВИЛА, ПРИНЦИПИ И ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ. Но ние, собствениците на земята, която главно зърнопроизводителите обработват под аренда, също искаме правила и принципи. Защото не можем да не обърнем внимание на нищожното арендно плащане, което арендаторите изплащат на арендодателите, собственици на земята. Ние смятаме, че е ненормално арендаторът да плаща наем за земята на собствениците два до три пъти по-малък от субсидията, която получава. Нормално ли е например за "белите полета" в землището на с. Смирненски, Монтанско, днес да се плаща 11 лв. на декар, когато арендаторите там получават над 28 лв. на декар субсидия. Като се вземе предвид, че въпросната цена на наема е осреднена стойност, може да се предположи колко са договорите, които изграждат тази средна цена, на които цената е 5-6 лв. на декар за година. И това не е единичен случай, а масова практика. Това е подигравка с възрастните хора на село, които само за едно обикновено лекарство плащат не по-малко от 10 лв. на месец, а скъпите им лекарства рядко са  не по-малко от 3-4. Ето защо не е допустимо да се мисли за намаляване на рентата на арендодателите, в случай че министър Дянков наложи ината си и ореже средствата в бюджета, обещани на зърнопроизводителите. Към собствениците на земята отправяме препоръка: не допускайте да орязват цената на наема ви; не сключвайте дългосрочни договори без клауза за ежегодно осъвременяване на плащането. Към правителството и МЗХ отправяме апел да се заеме най-после с урегулиране на арендните отношения чрез приемането на нов Закон за арендата в земеделието, в който да реши и проблема с определянето на минималния процент за принос на земята в добива от нея, върху който да се надгражда пазарната добавка на крайната цена на наема.
4. Назрял е отдавна за решаване и проблемът за разработване на НАЦИОНАЛНА СТРАТЕТИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО. Защо решаването на този проблем се влачи повече от двадесет години? Защото българското земеделие след разгрома му в началото на деветдесетте години на миналия век се движи на автопилот, дирижирано единствено от господстващата неолиберална доктрина за "свободна пазарна икономика". Земеделската политика се определя от едрия капитал (наш и чужд) чрез мощни лобита, базирани в различни свери и етажи на властта. Главната му цел стана "заграбването" на безценица на наследствената земя на дребните собственици, изпаднали в бедност и невъзможност да я обработват сами. Начинът за постигането на тази цел беше и остава - чрез поддържането на ниски монополни цени на наема и усложняването и оскъпяването на процедурите по сключването и реализирането на арендните договори, да поддържат ниска цената и на самата земя дотогава, докато собственикът се умори, махне с ръка и реши да я харизва. Ролята на държавата при такава ситуация се сведе до това чрез различни законови и подзаконови нормативни документи, често и противоконституционни, да разчиства пътя и да подпомага този грабеж. Отговорът на въпроса защо още няма стратегия за развитие на земеделието и никой не мисли да се захване да я прави става лесен: защото има още земя за грабене; защото такава стратегия ще покаже по колко грешен път се движим сега. Без такава стратегия нещата се движат на тъмно, а риба се лови най-лесно в мътна вода; защото някой е заинтересован сега да накупи евтина земя за жълти стотинки, която после да продава на държавата за златни пари, тогава, когато тя ще започне да се нуждае от нея, за да оземлява новите заселници на мястото на запустяващите сега села. Затова е престъпна идеята, възникнала в нечии глави, да се продава държавна земя, за да се набавят средствата за национални доплащания, които министър Дянков не додава в бюджета на зърнопроизводителите. Виж отдаването и под аренда при по-добри условия, чрез провеждането на истински, а не манипулирани търгове, е правилно и то трябва да се осъществи, дори ако за целта се наложи да се създаде нова структура - "Държавна агенция за земята".
5. Днес на повърхността започват да се виждат и негативите от порочната неолиберална доктрина - "Свободна пазарна икономика, без намеса на държавата или с намеса на страната на силния". В сектора земеделие тя доведе до съсредоточаване на земята и производството в ръцете на 10-15 едри земевладелци - арендатори от национален мащаб, с начален капитал с неясен произход, и от 300-400 по-дребни местни величия, които със завидна настървеност, породена от стремежа да достигнат първите, завладяха земята и я експлоатират, водени от единствения критерий - максимална печалба. Намират я засега в зърнопроизводството, в субсидиите за единица площ и в безмилостното ограбване на дребните собственици-арендодатели чрез поддържането на нищожно арендно плащане. Те са двигателите на стачката. Продукт на политиката на правителствата и преди всичко на настоящото, те не е изключено да станат и негов гробокопач. Така става често в живота.
УС на ГС СЗЗ Ад призовава всички свои членове и съмишленици да следят внимателно развитието на стачката на зърнопроизводителите, да приветстват и подкрепят онези искания на стачкуващите, които са справедливи, но да отстояват и своите права и интереси, като изразяват с протестни действия несъгласието си от намаляването на арендното им плащане или други ощетяващи ги мерки.