Хронология в тротилов еквивалент

"Америка е единствената нация в историята, която по един чудесен начин е преминала направо от варварство към израждане, само минавайки през обикновената междинна степен на цивилизацията."
Жорж Клемансо (1841-1929 г.) - френски държавник


Двете взривени атомни бомби през 1946 г. над японските градове Хирошима и Нагасаки от Съединените американски щати вкарват човечеството в нова ера - тогава, когато е възможно самоунищожението на цивилизацията. Ето защо необходимостта от инициативи за укрепване на световния мир и за разоръжаване понастоящем се явяват непоколебими аксиоми, които нито един държавен ръководител не би се осмелил директно да оспорва.
Проблемът за контрола над използването на атомната енергия възниква от самия момент на създаване на ядреното оръжие. Но както показва по-нататъшното развитие на историята, често предложените планове за разоръжаване, включително и за контрола над сдобиването със и разпространението на ядреното оръжие, прикриват опити за получаване на военно и политическо надмощие над евентуалния регионален или геополитически противник.
През 1946 г. Съединените американски щати официално представят на комисията на Организацията на обединените нации план, в който са изложени условията, при които САЩ предлагат на другите държави да развиват сътрудничество по линия на мирното използване на атома. Този план е представен от съветника на американския президент Франклин Делано Рузвелт (в Белия дом от 1933 до 1945 г.), финансиста Бернард Барух, затова по-късно

става известен като "Плана Барух"

На пръв поглед този план поставя в равностойно положение всяка държава поотделно. Планът "Барух" съдържа такива пунктове, като например създаване на международна Агенция за атомни проучвания (Atomic Development Authority), като се предлага на тази агенция да бъде предаден контролът над атомното производство и обменът на изследванията в тази област на отделните държави. Освен това планът включва в себе си предаването от страна на САЩ на технологическата информация за атомната енергия, с която тя разполага. Контролът от страна на агенцията е планирано да бъде осъществяван посредством международни инспекции на място.
Планът "Барух" предлага въвеждане на механизма за контрол над националните програми в областта на атомната енергия на държавите, присъединили се към плана, посредством провеждане на международни инспекции на териториите на тези страни. Централен ръководещ орган на тази агенция е планирано да стане комисията на ООН по атомна енергетика. Но се предвижда, че тя няма да бъде подчинена непосредствено на Съвета за сигурност и нейните решения ще бъдат взимани с мнозинство на гласовете.
Но тези условия всъщност са подвеждащи и създават едностранни предимства за Съединените американски щати. През 1946 г. още не е започнал процесът за разпадане на колониалната система, тоест в ООН още не членува тази голяма група страни, които са новоосвободени колонии, по-късно наричани "неприсъединени", и затова западните държави биха разполагали със сигурно мнозинство в комисията за атомна енергетика спрямо Съюза на съветските социалистически републики (СССР) и неговите съюзници от социалистическия лагер. Освен това за Съветския съюз не са приемливи чуждестранните инспекции по неговите ядрени обекти в условия на взаимно недоверие, достигащо до враждебност. Ръководството на СССР е на мнение, че САЩ ще използват механизма на комисията по ядрена енергетика към ООН, за да възпрепятстват създаването от страна на Съветския съюз на потенциал от ядрени оръжия.

Ето защо, в противовес на плана "Барух", в процеса на преговорите съветската дипломация лансира идеята от пълен отказ от използване на атомната енергия за военни цели. Съответните предложения са направени от съветската делегация в комисията по атомна енергетика на ООН в периода 1946-1947 г. Всъщност това е опит да бъдат убедени САЩ да се съгласят с

пълната забрана на ядреното оръжие

в замяна на което СССР би се включил в плана "Барух" при условие, че той бъде частично преработен и подчинен при неговото осъществяване на съответната комисия към Съвета за сигурност на ООН, в който Съветският съюз има право да налага вето, както и САЩ. Но такова предложение не съответства на тайния замисъл на официален Вашингтон за извличане на изгоди от плана "Барух" в неговия първоначален вариант понеже, ако биха приели съветската поправка, то САЩ биха загубили преимуществото на военно-ядрения монопол, който притежават в този момент. Както отбелязва в своето писмо до Бернард Барух командващият военно-въздушните сили на САЩ Карл Спаатс: "Каквито и да са мерки, предприети в близко време за контрола над атомните взривни устройства, биха имали тежки и неблагоприятни последици за Съединените щати, тъй като резултатът би бил съкращаване на преимуществото на САЩ без пропорционално съкращаване от другите държави. Такава мярка създава заплаха за безопасността на Съединените щати". В съгласие с тази логика американската делегация в комисията игнорира съветската позиция и предложенията, направени от страна на СССР.
Времето минава, преговорите буксуват на едно място, отделните държави продължават да развиват своите собствени ядрени проекти, немалко от тях с военна насоченост. Понеже решенията в комисията по енергетика на ООН се приемат с мнозинство

без механизъм за налагане на вето

от която и да е държава, то през декември 1946 г. тя одобрява американския проект и го представя за одобрение в Съвета за сигурност на ООН, където той е бламиран от страна на Съветския съюз, който налага вето. По-късно (през 1948 г.) планът "Барух" е върнат в комисията по атомна енергетика за доработване. В нейния статут са извършени промени. От независима структура тя става орган, подчинен на Съвета за сигурност. СССР получава право да налага вето на нейните решения. Това обаче предизвиква недоволството на Съединените американски щати. Работата на комисията е парализирана и през 1949 г. тя прекратява своята дейност.
По този начин първият опит да бъде въведено ограничение на ядрените оръжия завършва с неуспех.
Но съвсем скоро, още през 50-те години на миналия век, въпросът за неразпространение на ядреното оръжие се превръща във важен проблем, имащ непосредствено отношение към безопасността на всички държави, тъй като това средство за масово унищожение е смъртоносна заплаха за световния мир.
След като през 1949 г. Съветският съюз ликвидира монопола на Съединените американски щати върху атомното оръжие, в 1952 г. Великобритания изпитва своята първа атомна бомба. През 1960 г. Франция взривява първата си плутонова бомба. Китайската народна република става през октомври 1964 г. петата държава, създала собствено атомно оръжие.
В началото на 60-те години на ХХ в. заплахата за "разпълзяването" на ядреното оръжие по планетата става много реално. Секретната технология за производството на ядрено оръжие    

фактически престава да съществува

редица държави се приближават по ниво на своето промишлено и техническо развитие към етап, когато те биха могли бързо да стартират процеса за производство на свое собствено ядрено оръжие.
Всъщност в резултат от цялостната насока на развитие на проблемите, свързани с възможността за широко разпространение на ядреното оръжие, пред цялото човечество е поставена сурова и жестока дилема: да осъществи действени мерки, способни да предотвратят никненето на все нови и нови държави с ядрен военен потенциал, или да се смири с факта, че броят на страните, притежаващи ядрено оръжие, би нараснал рязко, а в близко бъдеще разпространението на това оръжие ще представлява своего рода верижна реакция. Ако се реализира втората хипотеза, то заплахата от евентуалното възникване на ядрена война, с всички произтичащи от това последици за народите, би се увеличила неимоверно. В тези условия всеки конфликт, дори само локален, би могъл да доведе до война с използване на ядрено оръжие, която има голяма вероятност да обхване целия свят.     Разпространението на ядреното оръжие неизбежно би предизвикало нов кръг в надпреварата във въоръжаването с ядрени оръжия, който би всмукал в себе си огромни финансови ресурси на десетки държави, много по-необходими за повишаване на благосъстоянието на техните народи.

(По материали от чуждестранния печат.)

* Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България