Глътка затишие пред изборна буря в Австрия

Политическият живот в Австрия сякаш е стихнал от умора от тревоги, песимистични прогнози и опасения за геополитически сътресения. Може би защото и Ханс-Кристиян Щрахе, крайно десният партньор в правителството на канцлера Себастиян Курц, си е взел отпуск по бащинство, за да се грижи за родения на 1 януари 2019 г син. Именно той е онзи австрийски лидер, който с изказвания и политики създава емоции не само в Австрия, но и в Европа. Достатъчно е да се припомни вълната през последните години от десни, популистки, крайни или радикални движения и партии на континента, в които неговата "Партия на свободата" играе съществена роля, за да се отчете, че глътката въздух е просто затишие пред буря. Тя се очаква на европейските избори, но трудно може на този етап да се прогнозират размерите й. 

Засега мислещите австрийци и повечето наблюдатели вяло продължават да нищят предлаганите от канцлера Курц реформи в областта на минималната социална помощ, детските надбавки, но най-вече проблемите с мигрантите и нестихващите призиви на повечето местни граждани незабавно да бъдат връщани новопристигналите пришълци, както ги наричат. При всяко ново престъпление от такива люде, а ги има все повече, гласовете стигат до кресчендо и на управляващите им става все по-трудно да балансират между настроенията на хората и нуждите на бизнеса. Видно е, че по улиците броят на забрадените жени, на т.нар. афроамериканци, на тъмните жени с по 2-3 деца в детски колички са повече от друг път. 

Повече са и полицейските коли 

по кръстовища, площади и оживени улици, а добре въоръжени полицаи се разхождат не само из летището. Картина, която за Виена трудно можеше да се предвиди. 

В цялата суматоха и дебати се оказва, че Румъния и Унгария заплашват Австрия, че ще я съдят по европейските правила, защото  промените не позволяват изплащане на детски надбавки за деца, които не живеят при работещите тук родители. Предвиждало се да им се заплаща съгласно  условията в собствените им страни, а това е поне два пъти по-малко. Кой крив, кой прав, трудно се взима страна, но такива проблеми не влияят сериозно на връзките между Виена и Будапеща например. 

Австрия наистина е известна с правилото "другите воюват, но ние сключваме бракове", а това е политика от векове, която е създала имидж на великодушна държава-мост между Запада и Изтока, оцеляла въпреки превратностите на историята. Въпреки рухването на Империята и сянката на съседна Германия с общия език. Пословични са отношенията с Вишеградската четворка и взаимната подкрепа, която се проявява в сложни геополитически ситуации. И то до степен, че някои вече са на мнение, че е по-добре Европа да остане единна, но не по модела, заложен от САЩ, а съгласно възгледите на Хабсбургската монархия. Един вид променен ЕС, с различни правила, които вече са използвани в миналото от просветени монарси с умни цивилизовани служители. За Австрия е съществено да се набляга на нейната "политика на съседство", която включва и "да имаме силни държави на Балканите, които да решават мирно проблемите си", за да се говори наистина за "нова ера в Европа за значението на този регион". 

Е, на думи звучи отлично, но като знаем ситуацията в отношенията Сърбия-Косово, Сърбия-Черна гора, драмите във Вардарска Македония, напрежението в Босна и Херцеговина, великоалбанските претенции на Тирана след обща митница с Косово, премахването на границата с Прищина, овладяването от Албания на пазара в Косово след 100% мита за внасяните сръбски стоки и подкрепата за албанския етнос в Македония, някак е лесно да приемем, че 

Балканите за Виена свършват с Хърватия и Словения 

С другата част да се разбират Русия, САЩ и то без да се забравя Турция. Тя пък за момента не подкрепи името "Република Северна Македония". В тази връзка "Ди пресе" пише "Как Путин използва геополитическия вакуум" и набляга на желанието на Русия за влияние на световната сцена. 

Австрия реализира за 2018 г. 3 на сто икономически растеж, а ниската й без това безработица спада при инфлация в размер на 2%. Очакванията за 2019 г. са за растеж под 2% и като причина се сочат международните търговски конфликти, както и "Брекзит"-ът. Фактор за икономическия растеж се явява нарасналото потребление, а то има връзка с ниската безработица. В сравнение с Германия, което тук се прави по всички посоки, очакванията на Берлин за ръст на икономиката през 2019 г. с 1.6%  дава възможност на Виена да гледа по-оптимистично при очакваните икономически предизвикателства. Но има опасения, че геополитическите конфликти влияят негативно и това може да затрудни не само икономиката.

На този фон особено любопитно е поведението на лидерката на опозиционната социалдемократическа партия Памела Ренди-Вагнер. Оказва се, че нейно мото са думите на Пипи Дългото чорапче: "Не съм се опитала, но мисля, че ще се справя". В обширно интервю тя споделя, че "в мен се крие една Пипи. Не мога да вдигам кон, но се упражнявам да го правя с партията си". Партията явно се нуждае от "вдигане" и "добре е, че има още 4 години до следващите изборите, защото изграждането ще трае още дълго". С някои от нейните другари тя има разминавания. Мъже социалдемократи не пропускат да я критикуват. Сигурно затова на въпрос на журналист "дали социалдемократическата партия е клуб на мачовци и затова се приема за изненада, че жена е оглавила партията" Пам, както я наричат, отговоря "А кога "Ди пресе" ще има за първи път жена за главен редактор?" 

Всъщност партията на социалдемократите е отражение на това, което се случва в обществото. Прекалено малко жени има на водещи позиции и се отчита, че Австрия изостава в това отношение. Още повече, че и разликата в заплащането между жените и мъжете остава голяма. "Ще работя за тази промяна" казва Памела Рендш-Вагнер и посочва, че 

"това е нейната голяма политическа цел" 

Другите цели са "данъчна справедливост", която включва справедлива данъчна структура, по-малък ДДС върху наемите, честно облагане на концерните, както и т.нар. дигитален данък. 

На новата лидерка не й бяха спестени критики в собствената й партия, че не е заела ясна позиция по имотния данък, но засега тя отстоява политики, които й носят и дивиденти. 

Липсата на лекари и съответни грижи за старите хора, включително реформи в системата за старчески домове, се отчитат от повечето австрийци. Признанието към роднини, които се грижат за стари членове на фамилиите, се приветства. Тази тема е заявена и от канцлера Курц, но едва за края на 2019 г. Мнението на Пам е: "В края на годината е късно". Тя има и особено чувство за хумор, което може да се отчете и като хапливо, дори за опозиционен лидер. "Аз имам и общи неща с Курц - посещавали сме едно и също училище, но аз имам професия, а той не." Училището е държавно, не частно, а Курц не е завършил образованието си по право - факт е. Но все пак признава, че "може да се вземат някои неща от Курц. Той е блестящ риторик и политически професионалист по темата на маркетинга", но "с ценностната му система нямам нищо общо". 

Да, Австрия не е далеч от Балканите. Но с вперен преди всичко поглед към Брюксел е получила в наследство добра основа като държава, която световните турболенции не са успели да разрушат. Консервативни нрави, правила и манталитет сплотяват местните. Те поставят в метрото картинки за забрана на ядене и пиене в градския транспорт, за да е ясно на новопристигналите какви правила има. Няма насилие, но има изолация. Има и наплив на виенчани да се изнасят да живеят в провинцията, за да не са заедно с "другите". А другите се нанасят във все по-престижни квартали, забрадените им деца ходят на училище, без да си променят нрави и принадлежност към даден етнос и религия, а балканците работят по ремонтите, строителството и обслужващата сфера, но нямат и капка желание да се прибират по родни места. Дори и завършващите висше образование тук без отдих търсят да се устроят на работа, за да не се налага да се върнат у дома. Може ли някой да ги упрекне, като се знае ситуацията на Балканите?