Героят на нашето време

Проф. Орлин Загоров

О, свещена простота!
Ян Хус

Когато обществото преживява продължителна криза, простащината и нейният главен носител - простакът - се превръщат в главен герой на деня.
Простаци и простащина са известни във всички времена от древността до наши дни. Още Теофраст, древногръцки философ (IV-III в. пр.н.е.), в своя забележителен трактат "Характери" отделя значително място на простака сред 50-те характерологични типове на епохата. Ян Хус произнася тежката си присъда над простака, когато е на кладата. Френският мислител Никола Боало от ХVII-ХVIII век е принуден да забележи, че "всеки глупак намира по-голям глупак от себе си, за да му се възхищава". В началото на ХХ век Алеко Константинов предупреждава за раждането на български прототип на простака и простащината.
Днес този феномен се превръща в главен герой на времето. Впрочем това се повтаря във времена на преходи и радикални промени в обществения живот.
Заради безкрайните си превъплъщения

съвременният простак има

множество определения и прякори, но най-често е обявяван за "звезда". Това е една от причините за неговото умножаване в големи мащаби, при което духът се довежда до колапс.
Неговият образ изпълва страниците на жълтата преса. Той задръства телевизионните канали със своите "подвизи", които заемат значително място в предаванията.  Той оглавява групировки (класации) със себеподобни фенове, които в несвяст крещят по площадите името му. Негови образи ни се натрапват от безброй рекламни клипове. Той печели парламентарни и местни избори с гласовете на електорат, който страда от амнезия за неизпълнените му обещания от началото на миналия вече мандат. Той превръща в своя подлога журналисти и "интелектуалци", които с химни прославят името му. От "подвизите" на простака по спортните площадки ни пазят полиция и жандармерия, за което плаща целият народ.
Простащината е синдром на духовна недостатъчност, неверие в благородството и културността. В нея се отразява определена трайна социална, емоционална, интелектуална недоразвитост, недодяланост и недоизграденост. Като атавизъм с незначителни поправки, които времето нанася върху нейните превъплъщения, опасността от нея расте с постоянно повишаващото се самочувствие на нейните носители. Това е изкривена човешка същност с трудно поправими дефекти. Доколкото възпитаността винаги е степен на облагороденост на душата, простащината разкрива безпогрешно тези дефекти.

Днес простакът не е само

литературен герой или сценично амплоа на комедиен актьор, пресъздаващ простодушния свят на рядко срещани екземпляри. Днес той изпълва плътно нашето всекидневие. Има опасност да се превърне в доминираща сила в живота ни. При това в наши дни той не винаги се довлича от невидими дълбоки усои на нагона като тиня, замърсяваща душата и превръщаща много от нас в свои жертви. За много наши съвременници простащината е съзнателно и предумишлено прилагана жизнена стратегия, превърната в начин на живот и сигурно средство за успех във времена като нашите.
Въпреки очевидната отвратителност на това явление, намират се нейни обожатели, симпатизанти, лакеи, и поради това простащината е доволна от своята съдба. В нейните прегръдки се отглеждат нови поколения простаци.
В света на простащината никой не се свени да лъже, да клевети и хули, не се колебае да върши безчестие и беззаконие, щом това носи полза. Простакът е готов да тъпче всички и всякакви принципи. Присвояването на чужди заслуги, премълчаването на постиженията преди него, унизяването на способните, гаврата с достойнството на другите са неотменни атрибути на простака. За него нищо не означават изкуството, красотата, мъдростта, морала и т.н. като понятия и реалност.
У простака

свободата се свежда до унищожаване

на свободата, културата се самоотрича безочливо. Простакът не познава терзанията на противоречието между цел и средства; за него целта оправдава средствата. Той не иска да остава незабелязана ни една негова изява. Държи да напомня за себе си. Признава за меродавни само показанията на собствения си кантар. Друга мярка за него просто не съществува. Негов девиз е: всеки, който не се възхищава от изявите му, които са предназначени да подхранват ненаситното му себелюбие, е негов враг. Признава за верни и достойни за вниманието му само суперлативите по негов адрес.
Простакът превръща всяка полемика в лични нападки, в ругатни и клевети. Той избухва и излива върху жертвата си цялата помия на омразата, която таи в душата си. Нетолерантността е съществена характеристика на неговата позиция спрямо всичко в живота. Като недодялан, груб, трудно озаптяващ своите слабости субект, простакът не се спира пред нищо. Нищо не е в състояние да го трогне и умилостиви. Той не изпитва угризение на съвестта, когато изражда светли идеали в цинизъм.
Простащината е вид агресия. Тя се блъска, не моли за разрешение, за да измести някого от мястото му. Безпардонност, безскрупулност, самочувствие на всепозволеност - са видимите и лесно доловими от околните характеристики на простака. При нормално развитие идеите определят съдбата на човека. Простакът ги използва като разменна монета. За това той е готов да сменя партии и политически формирования като носни кърпички. За него партията е нещо като мимолетна любов, която може да се продава и купува.
Простакът съди за истинното и неистинното само по моментната нагласа на своята особа. Него не го интересува истината. Той остава безразличен към оценката на другия.
Цивилизованият свят остава изумен от неговото невежество и самочувствието, което демонстрира пред своите събеседници в и от чужбина. Той

 не признава закони

Той обожава беззаконието. Неговите реакции не съответстват на реалните дразнители. На нежността може да реагира с вледеняваща грубост, да отблъсква с арогантност всеки жест на добронамереност. Той предпочита лоши средства, дори когато преследва добри цели.
За него истинските стойности на нещата в живота нямат значение. Той ги оценява не по техните достойнства и качества, а по това, доколко те му харесват, доколко той има сметка и изгода да ги възприема спокойно според своята мярка. От тази позиция простакът се отнася с пренебрежение към хората, които го превъзхождат по интелект и добродетели. Той се радва, когато може да ги унизява и обижда.
Простакът сам създава впечатление за своята "непоправимост", защото обикновено по отношение на него хората казват: "Остави го. Знаем го що за човек е. Той си е такъв". Тази "оправдателна присъда" поощрява простака още повече и той я използва като прикритие за своите цели, благодарение на което в живота постига много повече, отколкото честни, възпитани, сериозни и способни хора. Установил веднъж това, простакът избира простащината като постоянно поведение. Понякога той сам създава необходимата му оправдателна присъда: "не може по друг начин".
Простащината придобива особено широки размери в условията на криза. Кризата е благодатна среда за нейното разгръщане. Това е една от проявите на духовна инфантилност и бездуховност, от които се заразяват много хора. Възпитаността и благоприличието губят реалната си стойност като висши духовни ценности. Цинизмът става начин на съществуване на значителни групи от обществото. Твърде често пронизва и семейството, училището и формите на общуване между хората.
Напоследък в нашия живот

простащината се среща по-често

Нямаме основание да се успокояваме с мисълта, че става дума за лична трагедия, за заболяване, което засяга само своите жертви. Простащината в съвременните условия се превръща в явление с висока обществена опасност. Тя застрашава не само културната ни среда; не само осквернява общуването между хората. Тя се опитва да налага своите капризи и върху природната среда, върху духовната практика на обществото.
Познаването на симптомите и характеристиките на това наистина опасно явление в нашия живот би облекчило донякъде съдбата ни, би ни спестило ненужни стресови състояния, предизвикани от присъствието и арогантността на простащината в къщи, на обществени места, сред природата и на приятелски събирания. Простащината постоянно ни тласка към ада на цинизма, заплашва духовността и благородството.
Случайно или не, в съзнанието ми изплуваха думите на Ян Хус: "О, свещена простота!", казани от него на кладата, когато една бабичка се приближила и хвърлила сноп съчки, за да вземе участие при изгарянето на "еретика".