Една векове таена омраза

Втора част

Надеждите на държавите от Антантата, между които е и Великобритания, че вследствие на тяхната въоръжена интервенция срещу Съветска Русия, първата в света работническо-селска държава ще бъде премахната, не се оправдават. Червената армия нанася тежки поражения на агресорите. От друга страна, във войските на интервентите все по-дълбоко проникват комунистическите идеи. Започват брожения сред войнишките маси срещу участието им в агресията срещу Съветска Русия. Същевременно във Великобритания, Франция, Съединените американски щати, Италия и Чехословакия се засилва движението всред работническата класа под лозунга "Долу ръцете от Съветска Русия!". Работниците отказват да товарят оръжието, предназначено за използване от войските на Антантата срещу Червената армия.

Ето защо правителствата на държавите от Антантата са принудени да изтеглят своите войски от Съветска Русия. На 16 декември 1919 г., по време на Лондонското съвещание, където участват представителите на САЩ, Великобритания, Япония, Франция и Италия, е решено да бъде прекратена по-нататъшната помощ на антисъветските "правителства". Върховният съвет на Антантата на 16 януари 1920 г. разрешава обмена на стоки със Съветска Русия, като по този начин фактически слага край на нейната икономическа блокада.

Но всъщност враговете на Съветска Русия 

само сменят методите за борба 

против нея, въпреки че от края на 1919 г., чак до април 1920 г., съветското правителство нееднократно се обръща към правителствата на капиталистическите държави с предложения за сключване на мирни договори. С изключение на Естония, която сключва на 2 февруари 1920 г. мир със съветското правителство, управляващите кръгове на буржоазните страни не се отзовават на тези предложения. Макар че официално са обявили свалянето на блокадата на Съветска Русия, правителствата на държавите от Антантата, включително Великобритания, продължават да поддържат най-различни форми на враждебни действия. Правителствата на членките на Антантата снабдяват с оръжие и всички други необходими средства за водене на военни действия наследника на генерал Деникин - барон П. Н. Врангел, както и подстрекават Полша към война със Съветска Русия.

В своите усилия да подпомагат отвътре борбата и съпротивата срещу съветската власт, Великобритания дава указания на своя шпионин в Русия Пол Дюкс да влезе в контакт с "Тактическия център"- контрареволюционна организация, както и с "Националния център" - друга антисъветска нелегална организация. Пол Дюкс предлага на председателя на Националния център Н. Н. Щепкин субсидия от английското правителство в размер на половин милион рубли месечно за разходи на организацията в борбата й за свалянето на съветската власт. Но по-нататъшната дейност на Пол Дюкс е прекратена поради бягството му във Великобритания след ареста на ръководителите на Тактическия център.

Великобритания оказва значителна финансова помощ и на контрареволюционните сили, които се борят срещу съветската власт в Туркестан. Немалко влияние на социално-политическата обстановка в Туркестан оказват събитията в Бухара и Хива. Тези две неголеми мюсюлмански държави, граничещи с руския Туркестан и управлявани от деспотично и репресивно настроени властници, до октомври 1917 г. се намират под протектората на Русия, която държи на тяхна територия военни гарнизони. След установяването на съветска власт в Русия руските войски напускат Бухара и Хива. И тогава управниците на тези две държави, подстрекавани от англичаните, повеждат антируска и антисъветска политика.

През януари 1918 г., след напускането на руските казашки войски от Хива, родовият вожд на едно от туркменските племена Мухамед Курбан Сардар Джунаид (известен впоследствие под името Джунаид хан), занимаващ се с грабителски нападения, въвежда своите бандити в столицата на ханството и завладява цялата фактическа власт.

Джунаид се свързва с местната английска агентура, получава от тях помощ във вид на модерно въоръжение, и след като образува крупни въоръжени отряди, навлиза на съветска територия в Туркестан. Бандитите на Джунаид убиват и грабят съветското население, а плячкосаното откарват в Тива. Ето защо се налага в края на декември 1919 г. съветските войски да навлязат в Тива, за да унищожат бандите на Джунаид. Той обаче успява да избяга в Персия (Иран), откъдето през 1923 г. отново организира с помощта на англичаните нападения над Тива, която на 26 април 1920 г. от Всехоремския курултай на народните представители е провъзгласена за Хорезмска народна съветска република.

Подобен процес протича и Бухара, където емирът Сеид Алим-хан, подстрекаван от Англия, създава антисъветски плацдарм... През август 1920 г. населението на Бухара, доведено до отчаяние, се вдига на всеобщо въстание срещу неговия режим. Червената армия помага на местните революционери и на 2 септември 1920 г. Бухара е освободена от деспотичното и грабителско управление, а емирът, заедно със своите приближени, бяга в планините. На 3 октомври 1920 г. І Всебухарски курултай на народните представители провъзгласява създаването на Бухарската народна съветска република.

Сеид Алим-хан обаче не прекратява въоръжената борба, опитвайки се да възстанови своята власт. Бандитските шайки са под общото командване на Ибрахим-бег, бивш емирски офицер, избягал поради произнесената му смъртна присъда от предишния емир за углавни престъпления, а после станал главатар на басмачите в района на Локая (на югозапад от Душанбе).

Борбата с бандите на Ибрахим-бег и Джунаид продължава няколко месеца. На 5 март 1921 г. двамата главатари, заедно със свои приближени, бягат в Афганистан. Не след дълго, отново с активната помощ на Великобритания, те започват отново война със съветската власт.

Английските специални служби участват 

и в дейността на "Петроградската бойна организация (ПБО), начело с професор В. Н. Таганцев, член на ликвидирания по-рано "Национален център". Задача на организацията, чийто задграничен център обединява всички десни белоемигрантски групировки под командването на барон Врангел, е да подготви мащабно въоръжено въстание против съветската власт в Русия. Организацията е щедро финансирана и разполага с много явочни квартири в Петроград.

Сътрудниците на Особения отдел на ВЧК (Верховная чрезвичайная коммисия) успяват да попаднат по дирите на организацията, арестувани са много от нейните членове, а явочните й квартири за връзки с финландското, американското, френското и английското разузнаване, са ликвидирани.

Не пропускат англичаните своя шанс в борбата срещу съветската власт и като влизат в контакт с атамана на оренбургската казашка войска А. И. Дутов, която преди това е била в състава на армията на адмирал Колчак. Но и тук рулетката на съдбата им донася загуба. На 6 февруари 1921 г., при обща операция на чекистите, генерал Дутов е ликвидиран.

Особено място заема в историята на борбата срещу съветската власт английският шпионски ас Сидни Рейли (Розенбаум). Задочно осъден от Върховния революционен трибунал на разстрел заради своето участие в "заговора на тримата посланици" през 1918 г., той бяга от Москва, успява да се добере до Лондон, където веднага е награден с орден. Става доверен сътрудник на Уинстън Чърчил, после съветник по руските въпроси на английската делегация по време на Парижката мирна конференция. Оттогава до края на 1925 г. Сидни Рейли, прехвърляйки се от военното разузнаване в Сикрет интелиджънс сървис, нито за ден не прекратява своята шпионска и подривна дейност против съветската страна. За него, както той самият заявява: "... това дело... е най-важното в моя живот: готов съм да му служа с всичко, с което мога".

По тази причина ОГПУ (Объединшнное государственное политическое управление) предприема мерки, за да обезвреди този опасен враг на съветската власт. Командированите в чужбина през 1924-1925 г. сътрудници на ОГПУ под легендата за активисти на уж съществуващата в Съветска Русия нелегална организация, се сближават със Сидни Рейли и му предлагат да участва в работата на "антисъветската организация". Склонен към авантюри, смел и решителен, Рейли приема предложението и скоро самият той пожелава да се запознае в Русия, на място, с дейността на "антисъветската съпротива".

На 25 септември 1925 г. Сидни Рейли, заедно с дейците на "контрареволюционната организация", а всъщност агенти на ОГПУ, преминава финландско-руската граница и се оказва на съветска територия. През Ленинград пристига в Москва, където е арестуван.

Когато към края на разследването чекистите съобщават на Сидни Рейли, че съгласно присъдата на Върховния революционен трибунал от 3 декември 1918 г. той подлежи на разстрел, за да спаси своя живот, английският шпионин предлага своите услуги на съветското разузнаване.

Ето един откъс от неговите показания:

"Сикрет интелиджънс сървиз" извършва своята работа с оглед на общодържавната политическа гледна точка... Неговото (на ведомството - бел. авт.) главно предназначение е да събира сведения, отнасящи се до общодържавната политическа безопасност, които могат да послужат за основа на насоките на висшата политика. Това учреждение е абсолютно тайно. Нито фамилията на неговия началник, нито фамилиите на тайните сътрудници са известни на някого... Резиденти има във всички държави.

... "Интелиджънс сървиз"... получава в определени случаи и задачи от чисто военен характер за организиране на въстания, терор и прочие действия, там където правителството (на Великобритания - бел. авт.) счете това за нужно".

(Показания от 31 октомври 1925 г.)

На 3 ноември 1925 г. присъдата на Върховния революционен трибунал по отношение на Сидни Рейли е приведена в изпълнение.

(По материали на чуждестранния печат.)

* Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България