Двама градители - талантливи музиканти

Пряк наследник на родолюбивото дело на родоначалника на професионалната музика в Русе Александър Йорганджиев (1879-1960), Маестро Христо Дюлгеров (1905-1982) бе сред градителите на музикалния град през изключително плодотворния период за българската култура между 50-те и 70-те години на ХХ век. Наистина, трудно е да отделим неговото име от Русенската филхармония, от световноизвестния наш хор "Родина", от оперния оркестър, от Работническия хор "Г. Димитров" - институции, на които той отдаде таланта и силите си изцяло, без да се щади, да иска почети и награди. Маестро Дюлгеров не беше русенец, но много обичаше този голям и културен български град - красивата архитектура в европейски стил, реката и хората. Беше пристрастен към всичко русенско, дори и към вечно губещия русенски футболен тим "Дунав". С този популярен спорт той се разтоварваше след изтощителните репетиции в музикалните институти, в които работи интензивно дълги години и след пенсионирането си.
Роден на 21 март 1905 г. в Стражица, в семейството на пощенски чиновник, Христо Дюлгеров от дете се увлича от красивия и романтичен свят на голямата художествена музика. Започва да учи цигулка сравнително късно, в прогимназията. Завършва реална гимназия в Попово - тогава буден, културен градец, и след отлично представяне на приемните изпити става редовен студент в Музикалната академия в София. Там има шанса да попадне в класа на големия цигулков педагог Тодор Торчанов (1886-1828) и едновременно с инструмента овладява и тайните на хоровото дирижиране при класика Добри Христов. За младия и амбициозен Христо Дюлгеров това е солидна школа. Дипломира се с отличие през 1929 г. и се връща в Попово. Като гимназиален учител по музика започва сериозна и мащабна за времето си културна дейност - концертира редовно като цигулар, основава смесен градски хор и дори симфоничен оркестър! Но след известно време решава да напусне този град и отива в по-големия Русе, в който още през 1891 г. е основано филхармонично дружество и има силно развито хорово дело. През 1940-а е вече преподавател в една от елитните български класически гимназии "Княз Борис Първи", в която Стоян Михайловски, работил като учител по френски, написва одата "Върви, народе възродени", а директорът Радославов - химна "Мила родино". И тук Христо Дюлгеров ръководи хор и симфоничен оркестър. Седем години по-късно, когато се основава Русенският държавен симфоничен оркестър с диригенти Добрин Петков и Константин Илиев, той е назначен за първи концертмайстор. Близо три десетилетия Христо Дюлгеров е неизменно на първия пулт. Заедно с него оркестърът израства, професионализира се, за да се утвърди сред водещите музикални институти в България. Маестро Дюлгеров е истински стълб на състава и пример за няколко поколения музиканти. През 1949 г. той е сред основателите на Русенската опера, започнала своя творчески път с него - с Вердиевата "Травиата".
Неведнъж Маестро Дюлгеров дирижира редица оперни спектакли и симфонични концерти. Междувременно става и главен диригент на основания през 1936 г. прочут български хор "Родина". Отначало това е малък мъжки състав, но той постепенно го разширява и го превръща в голям смесен хор. Под негово ръководство хористите спечелват първите си големи национални и международни отличия, навлизат и в трудния кантатно-ораториален репертоар ("Годишните времена" на Хайдн, месите на Бетовен и Шуберт, Деветата симфония на Бетовен). Още през 50-те и 60-те години "Родина" се утвърждава сред големите хорови формации у нас, за да достигне своя апогей под ръководството на наследника на Маестро Дюлгеров, незабравимия проф. Васил Арнаудов, и да спечели званието "Хор на света" в една прочута с хоровото си изкуство държава като Великобритания. И можем само да съжаляваме, че това голямо благородно дело - на Дюлгеров и Арнаудов - не бе продължено - хор "Родина", гордостта на музикален Русе, вече не съществува. Стана жертва на непомерните амбиции на учителя по пеене Георги Делиганев и диригента Веселин Байчев, които разтуриха този великолепен, световен състав.
Но Христо Дюлгеров основа още два състава на високо равнище - хор "Г. Димитров" при завода със същото име и хора при Дома на културата. Те също спечелиха множество конкурси, гостуваха и в чужбина. И навсякъде този неумерен, честен, всеотдаен и извънредно скромен "служител на Евтерпа" остави незаличими следи.
Беше истински градител, от онези, които днес са ни страшно нужни във времето на рушене и потъпкване на традициите.


Проф. Никола Дюлгеров - синът, продължил делото на баща си

Синът продължи делото на баща си. Работи всеотдайно за родната музикална култура и беше също така скромен, етичен, благороден. Роден е на 9 август 1935 г. в Попово, където Христо Дюлгеров е учител и хоров диригент. Свири на пиано от дете. Завършва клавирния клас на прочутата педагожка проф. Панка Пелишек в столичната консерватория през 1959 г. Учи и камерна музика при проф. Константин Кугийски. През 1965-1966 г. специализира в Московската консерватория.
Никола Дюлгеров (1935-2008) работи четири десетилетия за българската музикална култура. От 1959 до 1967 г. преподава пиано в Музикалната гимназия "Веселин Стоянов" в Русе, а също и в Русенската опера, където баща му е концертмайстор. През 1968-а е вече в столицата - пианист-корепетитор и акомпанятор в Националната опера. От 1973 до 1980 г. е хоноруван преподавател в Консерваторията, а от 1981 г. - редовен доцент и професор (1996).
Шестнадесетгодишен прави своя дебют като солист с Русенската филхармония с диригент Константин Илиев, след което и с Добрин Петков, двамата големи български музиканти, положили солидно основите на оркестъра и операта в дунавската ни столица. Концертната му дейност е богата и с обширен репертоар - от барока до съвременността. Като пианист-солист е свирил с всички наши оркестри, гостувал е и на чужди сцени в почти цяла Европа. Работи с Българското трио за класическа музика от 1988 г., с флейтиста Строимир Симеонов и цигуларя Иван Пеев.
Има голям брой записи в БНР, БНТ, Балкантон, а също и за радиостанции и телевизии в Париж, Прага, Берлин, Лозана, Тренто - Италия, и др.
През дългата си кариера изпълнява не само класиците и романтиците, любими и желани от всеки пианист, но и много съвременна музика от български и чужди автори. Осъществява редица премиери на нови и непознати творби, записва ги, популяризира ги в своите концертни изяви.
Добре си спомням последния му концерт с Русенската филхармония под диригентството на Георги Димитров на фестивала "Зимни музикални вечери" през 1994 г. Тогава Никола Дюлгеров, макар и наскоро преживял тежка операция, изпълни с голям успех Първия клавирен концерт на Чайковски. Трудните технически проблеми на това христоматийно класическо произведение той разреши с очаквания от публиката нерв и блясък, изгради го майсторски, мащабно, с пределно ясна, логична мисъл, за да стигне той до слушателите, да заслужи възторга им.
                 
Изпълнение на хор "Родина"