Докторе, как си?

Стотици хиляди лекари, медицински сестри, акушерки, лаборанти, фелдшери, парамедици, санитари отбелязват своя професионален празник и Световния ден на здравето - 7 април.
Всеки един от тях е помогнал поне на няколко души да си върнат усмивката и да осъзнаят цената на здравето.
Ние, които търсим лекарите и професионалистите по здравни грижи, за да споделим болежките си с тях, решихме днес да им зададем само един въпрос: "С какви чувства посрещате празника?"


Д-р Огнян Пешков, общопрактикуващ лекар в Севлиево:
"Ти ме излекува!" е каймакът на професията 

Всяка година чакам този празник с много приятни чувства. Макар и един път в годината, това е ден, в който здравният работник се радва на повече внимание от страна на пациентите си. А и за човек като мен, който обича професията си и се среща с пациенти всеки ден, това е като кулминационна точка в годината. Колективът, в който работя, винаги се е стремял да отбелязва 7 април подобаващо.
Но през последните 1-2 години, като контактувам с колеги от други здравни колективи, виждам как до такава степен са обезверени хората, че дори този празник не може да ги обедини и мотивира. Повечето здравни работници сякаш са се затворили в себе си. Причините са няколко. Липсата на спокойствие от доста време ни пречи да изявим напълно способностите си и да се отдадем изцяло на професията, вместо да мислим всеки ден за пари, с които да осъществяваме дейността си и да разглеждаме пациента като ходеща банкнота. Всички недомислици през последните 1-2 години ни карат да работим в изключително стресова ситуация, под много голямо напрежение. Имам чувството, че под влияние на управляващите и медиите правят едва ли не всичко възможно да подкопаят моралните устои на медицинските работници, да принизят труда им и да се търси у тях вината за неудачите в здравната система. Пациентите, малко или много, се влияят от всичко това. Наистина ние сме буферът между тях и системата и във всекидневната си работа обираме повечето негативи.
От друга страна, лекарският труд е особен вид - изтощаващ труд. Той много често излиза извън пределите на Кодекса на труда.
Докато по света лекарят е на първите места  сред интелигенцията, у нас обществото все още се лута в това отношение и множество млади и качествени медицински кадри, които би трябвало да са бъдещето на здравната ни система, напускат България.
Но точно пациентите са хората, които най-добре ни разбират. И всъщност това е нещото, което ни кара да продължаваме напред и да полагаме максимални усилия. Най-голямото удовлетворение е, когато пациентът дойде и каже: "Докторе, ти ме излекува!" Това е каймакът на нашата професия.

Доц. Петранка Троянова, онколог в УМБАЛ "Царица Йоанна-ИСУЛ" - София:
Тъжно е, че системата се руши

Международният ден на здравето - 7 април, е хубав празник. Здравето е най-ценното нещо и от древни времена обществото уважава и почита хората, които даряват здраве и се грижат за него. Те от своя страна са правили всичко възможно, за да служат достойно на обществото в името на живота.
Но напоследък у нас този празник загуби своето празнично значение. Реформата в българското здравеопазване, на която сме свидетели, участници и потърпевши, доведе до редица проблеми в системата и влошаване на здравните услуги.   
Днес много трудно се усеща празничното настроение. Настройването на обществото срещу медицинските специалисти и създадената напоследък конфронтация между лекари и пациенти доведе допълнително до нарастване на напрежението в системата на здравеопазване. Пациентите губят доверие в лекарите, а те от своя страна губят мотивация и желание за работа. От това страдат всички, цялото общество.
Тъжно е, когато виждаш, как системата се руши, затварят се лечебни заведения, лекарите и сестрите заминават за чужбина, а достъпът на хората до медицинска помощ става все по-труден. Запустяват селищата, а страданието на обикновените хора става все повече и по-тежко.
Въпреки всичко иска ми се да вярвам, че  пациентите, чието здраве и усмивки са върнати от лекарите, все пак изпитват известно уважение и благодарност към тях.
По случай празника бих искала да пожелая на колегите преди всичко здраве, много търпение и надежда, че е възможно да се случи и нещо хубаво.

Д-р Красимира Каракашева, коремен хирург в МБАЛ Бургас:
Вярвам в здравия разум на хората

Празникът на хората в бели престилки е през пролетта не само защото тогава е създадена СЗО. Пролетта винаги е била символ на ново начало, на надеждата. А лекарят е този, който носи надежда. Чрез благородството, човечността, а нерядко и чрез саможертвата, която прави. Без тези качества лекарската професия е невъзможна.
Повече от 10 години работя като хирург. И винаги съм се стремяла да предам на пациентите  вяра и спокойствие пред изпитанията, които преодоляват.
В днешно време, вярвайте ми, е изключително трудно за лекарите и всички медицински професионалисти. Причините са много. Какво ли не чухме за себе си -  че сме подлеци, престъпници, дори убийци. Позволете ми категорично да не се съглася с това! Иска ми се държавата в лицето на нейните институции да работи по-упорито и по-всеотдайно за решаване проблемите на здравеопазването в името на върховния интерес - опазване живота и здравето на хората.
Седми април е особен празник. Той е празник на надеждата. Затова и го посрещам с оптимизъм. Вярвам, че мъдростта и прагматизмът на нашия народ ще заработят за изграждане на едно съвременно и модерно здравеопазване. Ние го заслужаваме!
Позволете ми чрез ДУМА да поздравя всички мои колеги в страната и да им пожелая здраве и професионални успехи. А на всички българи освен добро здраве желая и повече вяра в българския лекар!

Милка Василева, медицинска сестра в 14-о ДКЦ в София  
 По-важни са дните след празника

Обзета съм от противоречиви чувства. Аз много ценя нашата професия - на медицинските сестри, на лекарите, на акушерките... В същото време страдам от ниската оценка, която получаваме от страна на обществото и на управляващите като професионалисти по здравни грижи. Унизителните заплащания, които получаваме за нашия тежък и висококвалифициран труд, ни карат да се чувстваме онеправдани. Медицинските работници страдат от синдрома на изпепеляването, а когато в лечебните заведения липсва персонал, работата се върши с огромни усилия.
Празникът ни радва, но няма как да не се питаме: "Оттук нататък какво ще се случи?" Имам надежда, че нещата няма да продължат така. Ако я нямах, не бих продължила да бъда председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи. За съжаление положителните промени са толкова малко и се случват толкова бавно, че по-скоро има неяснота, която ни притеснява. И това е така, въпреки че трудът на професионалистите по здравни грижи е регламентиран в излязлата Наредба N1 за дейностите, които могат да извършват. Това е добро начало, от което може да произтекат положителни промени.
Избрали сме тази професия, защото имаме моралното усещане, че  благодарение на нашите познания можем да помагаме на хората. Но поради намалените екипи невинаги можем да окажем достатъчно добра и качествена здравна грижа на хората, нито да се реализираме пълноценно. А пациентите са хората, които оценяват труда ни и ни отвръщат с благодарност. Тази морална оценка ни крепи и ни дава сили да продължим.