Докога?!

    Сергията за депутати хлопна. Който влязъл в списъците, влязъл. Останалите ще лижат раните и чакат следващото раздаване с надежда, че ще ги припознаят за спасители на нацията. Междувременно мнозина от кандидатите за избраници вече живеят с успеха и започват да се оглеждат за гардероба, някои ще се вталяват временно с пости, други ще оправят диалекта и задължително ще търсят връзки за "елитни" столични училища за децата. Защото, оказва се, и в тази работа трябвало да има приемственост, династичност някаква си. И всички в потните си сънища се виждат обградени от жертвоготовни репортерки, които с питащи очи изтръгват светлите ти мисли за законотворчеството. За онази сложна и за мнозина непозната дейност, поради която в голямата си част един одрипавял народ те е изтръгнал от провинциалната кал и направо запокитил на жълтите павета. От които печени и видели какво ли не шофьори ще те пренесат луксозно и безопасно през тунелите и мостовете на отечеството до избирателите в твоя район, където девойки ще плетят венци в твоя чест и местни първeнци ще угодничат с надежда за облаги, естествено само и единствено за "своите" общини.
    Но да излезем от това депутуткане в предизборния период и нахлуем срамежливо в конкретиката, както обичат да сричат вече печени словослагатели. А там се случват традиционни, но и странни нещица. Традицията с професионалното депутатстване за мнозина ни подсказва, че и в новия парламент народонаселението ще бъде озарено от сиянието на "разпознаваеми" лица. Те ще светят от трибуната със собствена, а не с отразена светлина, оказва се. Някои вече са свикнали и това наистина го могат, но мнозина едва чакат блясъка на прожекторите и камерите, за да замъждукат артистично.
Много ми е интересно какво например ще говори от висшата трибуна на законодателната власт операторът Евгений Михайлов, ако бъде избран от близката до сърцата ни пробългарска партия ДОСТ на Местан. За европейски ценности ли? За национална отговорност ли? За патриотизъм ли? Или може би ще завърти своята прескачаща и изтъркана плоча за ченгетата, които управлявали неговата държава. И задължително за комунистите, отровили живота на будния московски възпитаник, който бе един от любителите на онова фитнес упражнение с подскоците пред СДС наивниците по площадите. Ами направо стресиращия ход на Слави Бинев с ДПС, на набедения за певец Светльо Витков, припознал носещата платформа на реформаторите, независимо, че както сам каза на шега, не харесвал Москов като мъж. Все едно някой се интересува вече от здравния исполин и неговия пръстов отпечатък. Добре все пак, че верният усет на българския избирател засега отпраща това "обединение" под прага за парламента, защото реинкарнацията му по неясни причини, да речем, с машинен вот, може да събуди коалиционни апетити в съществуващата в "гъзообразно" състояние компания. Затова пък подмладеещата Меглена Кунева едва ли е загубила надежда да се намести на овакантеното място от забегналата отвъд океана патриотка Кристалина. Пък и служебният премиер нещо като че ли бързаше да номинира нашия представител за благия еврокомисарски пост, но преди срещата си с президента.
    Какво ли не става в евроотечеството ни преди изборите. В партиите навлизат нови лица, с нови амбиции и вероятно мечти за политическа кариера. Експертизата им тепърва ще разберем. Налага се да я доказват, щом са в клуба на "разпознаваемите". На старите муцуни я знаем. Едните, предимно отляво, традиционно я имат, а за другите по-добре да замълчим от приличие. Не ме напуска усещането обаче, че и на този избор има вероятност да санираме като че ли стар политически панелен блок, при това на ГЕРБ-ерски драстично завишени цени. Мазилката е вехта и изкъртена, покривът тече, асансьорът по правило не работи, а в движение е рисков, както и увисналата трагично на тел улична лампа. Нарочни фирми обаче лепят ли лепят изолация, клепат минерална мазилка в различни партийни цветове, а ние вкупом се радваме, че в студеното ще избягаме от големите човеколюбци от "Топлофикация".
    Затова, сериозно и без излишна патетика и образност. Този път пред призваните да служат на великата идея за по-голяма социална правда се изправя исторически шанс. Той трябва да се използва категорично за спечелване на изборите. С вечни идеи и нови послания, с неотстъпчивост, убеденост и отдаденост към Отечеството. Защото, само ако оправим държавната си къща, ще бъдем истински и желан европейски партньор. В противен случай, както вече споменават големите в ЕС, има различни скорости. Ние това не го желаем, а най-малкото да продължим да се движим дори "на задна". Докога?!