Договорът и след него

    В многолетната ми журналистическа практика съм бил свидетел на подписването на доста договори и споразумения, които след това са се превръщали единствено в илюзии на къс хартия. Искрено не бих искал току-що подписаният маждудържавен акт за добросъседство между България и Македония в Скопие да последва съдбата на други подобни актове с изначално добри намерения, потънали в забрава след това в резултат на държавен егоизъм, криво разбран патриотизъм и неспособност да се изправиш пред реалностите на времето.
В нашия случай с кръвните ни братя край Вардар опасности за изпълнението на важните клаузи в документа също съществуват. И именно това прави изстрадания от не едно правителство от двете страни на границата договор още по-значим и откриващ наистина добри перспективи пред  българо-македонските отношения. Затова тук е мястото да кажем, че новият премиер на съседната ни държава Зоран Заев и неговият екип проявиха истинска политическа храброст в една доста непривлекателна и дори агресивна вътрешнополитическа среда. Наложиха своите виждания за деблокиране и сериозна ревизия на двустранните ни отношения, но и с пълното разбиране, съдействие и инициативност от българска страна направиха значително по-реални евроатлантическите перспективи пред Скопие.
    Многократно след подписването на договора чухме определения за него като исторически. В интерес на обективността бихме могли да наречем този акт такъв, тъй като по своя дух и съдържание е прецедент в междудържавната ни практика. И все пак, нека не забравяме, че след еуфорията от подписването идва ред на конкретната работа по изпълнението на клаузите от документа. А всяко отклонение от тях отваря вратата пред разочарованието и сриването на надеждите за много хора в двете съседни страни. Но окуражава противниците на истинския озонов повей в отношенията София-Скопие, които нямат личен интерес от изпращането на екстремния македонизъм на антибългарска основа безвъзвратно в мрачния архив на историята. Нека не се заблуждаваме. Те няма да се предадат лесно. Разполагат с медии, средства и все още с немалка подкрепа сред определени прослойки от населението. За съжаление, разчитат и на партията ВМРО-ДПМНЕ, която в деформацията си през последното десетилетие със своята политика постигна завидни "успехи" в международната изолация на Македония с изостряне на отношенията със съседните страни на базата на криво разбран патриотизъм, но и с опасна ескалация на вътрешните междунационални конфликти.
    Така че договорът едва ли ще се радва единствено на ласкави оценки и на възприемането му като важен и основополагащ акт за развитие на добросъседството и приятелството. Напротив, той ще бъде сериозен тест за вътрешнополитическата зрелост и готовността на Македония да разкъса капсулата на древните си и съвременни илюзии и да се объне с лице към наистина сложните предизвикателства на днешния ден. Нека все пак не забравяме, че през октомври съседната република ще се изправи пред вероятно най-тежките си и в до голяма степен съдбоносни местни избори. При това на този етап  нагласи за подкрепа на Заев има едва в три общини, докато лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Груевски събира привърженици в шестдесет. Всичко това предвещава много трудна и сложна битка за местната власт на новоизбрания премиер и неговия Социалдемократически съюз, независимо от широката му международна подкрепа и стабилизирането на позициите на централно ниво. За съжаление не е изключено именно подписаният в Скопие договор за добросъседство и по-скоро неговото недобросъвестно експлоатиране за разпалване на криво разбран патриотизъм, да бъде размахвано като знаме от опозицията на Груевски след началото на предизборната кампания на 15 септември. Което естествено ще бъде жалко и тъжно най-вече за хората в самата Македония, които отдавна очакват сериозно проветряване на душните коридори на властта по места, но все не намират начини и сили да го направят поради мощно облъчване с предразсъдъци и управленски безумия.
    Ето такава е според мен реалността след подписването на действително важния договор за добросъседство с Македония. Аз бих го нарекъл за братство, независимо, че братството не се скрепява с документ. Щом сме я докарали дотам обаче, нека се съгласим взаимно, че за истинското добросъседство и приятелство е необходима преди всичко искреност. Единствено с нейна помощ можем да постигнем поотделно и заедно онова, което искат хората от двете страни на общата ни граница. А това е значително по-добър живот в мир, съгласие и полезно взаимодействие в интерес на измъкване най-после от балканската ни каша и нищета.