Неадекватни реакции

По темата за бежанците трябва да се действа много внимателно. Без крайности. Да не се заиграва с настроенията на хората и в никакъв случай да не се нагнетява напрежението с допълнителни краски на омраза. Те няма да спрат мигрантския натиск.
Колкото и да е справедлив, гневът на протестиращите срещу бежанците в лагера в Харманли не е насочен правилно. Трябва да се търси коренът, а не да гледаме стъблото... Видно е, че държавата не е компетентна и подготвена за приема на бежанци. Тогава защо ги пуска? Когато не може да им осигури прилични човешки условия, защо подписва споразумения, с които се съгласява да бъде гостоприемна? А щом не може да ги лекува и озапти - с какъв акъл натрапва, че хората трябва да бъдат толерантни по отношение на мигрантите?
Страната ни има ангажимент към бежанците, към хората, които бягат от война. Но у нас отдавна почти не са останали сирийци. Масово пришълците са афганистанци, т.е хора, които са икономически мигранти. Та в тази връзка си струва да попитаме: откъде накъде държавата ги приютява, при това без документи?
Протестите трябва да се преместят пред Министерския съвет, а гневът да се насочи към всички онези, които решиха, че имат ресурсите да се справят с проблема. Инак саморазправата с бежанците е опасна игра с огъня, която застрашава етническия и граждански мир в страната. Те са избягали от домовете и семействата си, докато нашите управници са станали послушни слуги на нечия чужда политика и интереси. Затова на първо място трябва да бъде поставен националният интерес, а не този на нечие политическо семейство или алианс.
Ще има и още бунтове. Ще има и недоволни. Напрежението ще расте, докато не се приеме една национална стратегия, която да отговоря точно на положението, в което се намираме, и начина, по който може да действаме в критични ситуации.