Добре дошли в неофеодализма

"Справедливостта изисква всекиму да се въздаде неговото."
Марк Тулий Цицерон (106-43 г. пр.н.е.) - римски оратор, писател и политически деец

В настоящия си вид общественият договор у нас представлява приватизиране (без справедлива компенсация!) на правата на суверена в полза на управляващия (псевдо)елит. Основният фактор, който обуславя възможността за реализация на този процес е, че суверенът в циклите между изборните дни е лишен на практика от правото да взима решения от последна инстанция относно държавното управление, както и да осъществява пряк контрол върху лицата, на които е делегирал властови пълномощия в трите сфери на властта, с право да ги отзовава от заеманите от тях длъжности, когато не е удовлетворен от дейността им.
Каква е конкретната ситуация понастоящем тук, в България, по отношение на контрола върху елитите или по-точно върху (псевдо)елитите?
Появилата се през ХІІ в. във Франция "Поема за версонските вилани" (феодален селянин в Западна Европа, който в Англия е бил закрепостен, а във Франция - полусвободен, получил от сеньора земя за обработване), описва живота на феодално зависимите селяни в Нормандия. "Първата работа през годините е около на Св. Йоан Кръстител (Ивановден - бел. а.). Виланите трябва да косят ливадите, да сгрибат и събират сеното на копени и да го подреждат на копи върху ливадите, а после да го карат в господарския двор, където им заповядат ... После те трябва да чистят мелничните канавки - всеки идва със своята лопата; с лопатата, закачена на шията, те отиват да изгребват сухия и мокър оборски тор ...
Но ето че идва месец август, а заедно с него и нова работа ... Те дължат ангария и тя не трябва да бъде забравяна. Виланите трябва да жънат пшеницата, да събират и навръзват ожънатите стъбла на снопи, после да ги редят на камари на полето и да ги откарат веднага към хамбарите. Тази повинност те имат още от детството си, както са я носили техните предци.

Така работят те на господаря...

А после идва времето на панаира върху ливадата и есенният богородичен ден, когато трябва да бъдат носени прасетата. Ако виланът притежава осем прасета, той избира двете най-добри, като едното от тях е за господаря, който, разбира се, няма да вземе това, което е по-лошо!  После виланите отново дължат ангария... Към Рождество Христово трябва да дават кокошки... По-нататък идва ред и на бирената ангария. Когато пък виланът омъжва дъщеря си извън границите на господарското имение, то задължително била плащана такса, тъй като господарят бил "ощетяван" от невъзможността по-нататък тази негова виланка да ражда малки виланчета, които по-нататък също да дължат ангария, като пораснат ... После идва Цветница, установеният от Бог празник, когато трябва да се занесе такса за овцете, понеже от виланите по наследство се събира тази ангария. На Великден виланите отново дължат ангария ... "
През ХІІ век много от гореописаните повинности били превърнати от френските феодали в парична форма, чийто размер бил определян по усмотрение единствено на господаря като местни данъци. Същото важало и за приходите на първото съсловие - архиепископите и епископите сами определяли размерите на задълженията, които виланите, обработващи манастирски земи, дължали. Естествено, че никой нямал право да държи сметка на краля какви разходи си позволява за себе си и за своето семейство, както и

какви субсидии и милостиня

давал на дворяните на шпагата. Тоест елитите по време на феодализма сами определяли размера на своите приходи. Като първоначално решавали какви данъци дължи третото съсловие - "простолюдието".
Член 71 от понастоящем действащата българска конституция гласи: "Народните представители получават възнаграждение, чийто размер се определя от Народното събрание". Или с други думи от самите тях. А за да не би, след като са си гласували приходите, техният - уж! - работодател - суверенът, да вземе, че да им определи четиридесетчасова работна седмица, с обидно малко ваканции около официалните празници, че и да им отреже отпускарските сезони, предвидливо са се самозастраховали чрез член 74  от основния ни закон: "Народното събрание е постоянно действащ орган. То само определя времето, през което не заседава". Аналогична е ситуацията и в съдебната сфера, която разполага с отделен бюджет, в рамките на който магистратите сами определят размера на своите заплати.
Ето че както по време на феодализма, така и в периодите на всички други обществено-икономически формации след края на Златния век (период, обхващаш по-нисшите стадии на първобитно-общинния строй, когато в течение на десетки хиляди години на началния етап на човешката история отношенията между хората са се определяли от съвместния труд, общата собственост и отсъствието на експлоатация), включително по време на т. нар. социализъм, принципът действа без промяна: елитите сами определят размера на своите приходи. Ами че как другояче?! Нали още холандският философ Бенедикт Спиноза е открил, че "Най-доброто качество на парите е тяхното количество". Освен това, също както и при феодализма, и при всички останали обществено-икономически формации, битували по земите български, и днес суверенът е лишен от правото да определя размера на данъците, които плаща. Точно чл. 9, ал. 2, т. 3 от т. нар. Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление не само постановява, че чрез национален референдум българският суверен не може да се произнася относно размера на данъците, таксите и трудовите и осигурителните плащания и вноски. А чрез т. 5 от същия този член предпазва съвкупния български избирател от обсесивно-компулсивно разстройство по темата "Правила на вътрешната организация и дейност на Народното събрание". Очевидно за създателите на настоящата ни конституция множеството на българските граждани извън елита е corpus vile, или с други думи "малоценен организъм", както са казвали древните римляни. Върху който се извършва experimentum in anima vili - експеримент върху малоценно животно.
Оказа се обаче, че Конституцията на Република България е

изоставила извън гражданството

на Елдорадо значителни групи от (псевдо)елита, които с достатъчна доза автогероични усилия - тоест насочени към сомозадоволяване на собствения им интерес, - успяха да се уредят. Първи намериха вратичка в основния закон национално признатите жонгльори с правната система - самите членове на съдебната власт. Използваха чл. 117, ал. 3 на Конституцията на РБ, която гласи: "Съдебната власт има самостоятелен бюджет". Оттук веднага следва (правилно съобразихте!), че госпожите и господата от правораздавателната система сами си определят трудовите възнаграждения.
По-мъчно се оказа реализирането на същата комбинация за служителите в държавната (всъщност функционираща като частна) Комисия за финансов надзор (КФН). Наложи се да бъде закърпен пропускът в основния закон. Ето че в края на миналата година парламентът одобри промените в нормативната база за Комисията за финансов надзор, като даде право на комисията вкупом да се натовари в Машината за пътуване във времето и да се упъти към вековете, описани в "Поема за версонските вилани", тоест комисията сама да определя какви възнаграждения да си трябва. И понеже още Джон Пирпонт Морган Първи, наричан още "Корсаря" заради желязната си и безмилостна хватка в бизнеса, е оставил златоносната максима: "Не се страхувай от големите разходи, бой се от малките приходи!", то в КФН са спокойни. Тъй като този същия закон, ведно с приетите промени в него, им приши пълномощията да вдигат таксите на застрахователите, презастрахователните и пенсионните дружества.

Всъщност тези събития не са неочаквани

Още през октомври 2016 г., само няколко месеца след като встъпи в длъжност председател на КФН, Карина Караиванова оповести, че има намерение да вдигне таксите за надзираваните от комисията дружества. Според нея това се налагало, за да е възможно КФН да се самоиздържа без държавна субсидия.
Както е известно от историята, истината е еластична. И освен това е калейдоскопична - зависи от гледната точка.
Вероятно за г-жа Караиванова би било голяма изненада, че позицията на експерт в сферата на контрола върху държавното управление с над 20-годишна практика, какъвто е моя милост, няма дори общ знаменател с нейната.
Каква е всъщност принципната идея на измененията в Закона за Комисията за финансов надзор? Казано с думи прости и мисъл пределно ясна, тази идея е приватизация на дейността, извършвана от КФН. Приватизация във вреда изцяло на българските граждани, наричани още и манипулативно от (псевдо)елита "суверен". Приватизация в условията на установен по законов път монопол върху извършването на определен вид услуга.
Посредством новата нормативна база Комисията за финансов надзор е поставена в такъв благоприятен режим на икономическа дейност, какъвто няма нито една частна фирма в пазарни условия. Понеже КФН има монополното предимство да определя цената на извършваните от нея услуги, после социализира загубите, тъй като при вдигането на нейните такси по веригата до крайния потребител - българския гражданин, съответните такси също ще бъдат повишени. Никое от застрахователните, презастрахователните и пенсионните дружества няма да вземе решение да намира финансов ресурс за заплащане на повишените такси на КФН, чрез редуциране на трудовите възнаграждения на своите служители, особено на ръководни длъжности. Така че е ясно кой ще пие по абонамент студена вода. Накрая КФН приватизира в своя полза приходите.
Повишените приходи на Комисията за финансов надзор от наложените по-високи такси от нейна страна г-жа Карина Караиванова разглежда като печалба, с която тя се разпорежда по усмотрение на ръководството на КФН -

за повишаване на заплатите

Този номер го имаше още по време на съществуването на обществено-политическата системата преди 1989 г., самообявила се за "социалистическа"! Например в работно време бригадирът на дадена бригада от бояджии  изпращаше неколцина, дори с държавни материали, на частен обект. После получените пари се разпределяха всред всички членове на бригадата по вътрешни правила, като, разбира се, шефът прибираше лъвския пай.
На това явление в годините на соца се казваше "частпром". Ето, че понастоящем КФН го практикува на "законова" основа. Само че, когато председателката на КФН заляга в защитния окоп зад чувалите с правна аргументация, е редно да си признае, че тези същите чували всъщност са напомпани единствено с въздух под налягане, тъй като суверенът не се е произнесъл като последна инстанция, че одобрява повишаването на възнагражденията на служителите в КФН, сиреч хитроватата приватизация на нейната дейност.
Г-жо Карина Караиванова, имам прост въпрос към Вас, затова и очаквам прост отговор: "Вие българските граждани, като изключени поради слаб успех от училище, за олигофрени ли ги квалифицирате?"

* - Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България