Диктатът на Великите сили

Великите сили придобиват този свой статут в края на ХVІІ век. Великите сили, които са посочени тогава, получават правото да се разпореждат с новосъздадените държави на европейския континент. Повява се т.нар. неписана европейска конституция, според която нито една държава не може да се смята за официално съществуваща, ако не бъде приета от тези Велики сили. Единственото изключение, когато новообразувана държава получава статут на велика сила, това е Италия. Принадлежността към това семейство, наречено от Гладстон "Европейски концерт", не се определя от културни превъзходства или морални добродетели, а от войни, които оправдават това стопанско-колониално проникване. Оттук стигаме до един основен въпрос: Великите сили не биха могли да имат такова могъщество, ако не командваха, не управляваха другите. В това е тяхното величие, а не в някакви други постижения, които те самостоятелно и несъмнено имат.
Още един въпрос, който възниква с оглед и на гръцко-европейския конфликт в момента, е дали наистина това, което наричаме Запад, има интерес да бъде равен по възможности, стандарт на живот и влияние с това, което условно наричаме Изток. Защото и модернизацията, и особено демократизацията, когато е разпространявана отвън, винаги има едно предусловие - битово казано и лаконично изразено, то е: "Приличай на мен, но доколко си успял в това подражание ще кажа аз". Не беше ли ясно, че "помощта" за Изтока след 1989 г., комерсиализацията на Източна Европа, нейната демократизация, условно казано, играе ролята на един своеобразен план "Маршал", където всички продукти от дънки и дъвки до "Карфур" бяха излети на източния пазар, за да се предотвратят по този начин икономически кризи в Западна Европа и Северна Америка? От такъв ъгъл трябва да гледаме днес на гърците, които вдигнаха гордо глава и макар, че са обречени на поражение, никога няма да изпаднат в онова унизително положение, в което сме ние. Пак напомням, че Гърция каза "охи" и на Хитлер, и на Мусолини. Мусолини не успя да я покори, покори я Хитлер. Имаше ужасни времена на окупация и съпротива, но след това Гърция запази името си, престижа си като люлка на демокрацията и като народ, който не може дълго време да приема чужд диктат. Днешната ситуация свидетелства, че имаме едно възпроизвеждане на някогашните събития, което днес, разбира се, няма този кръвопролитен характер.
Този референдум беше необходим на гърците и на тяхната сегашна управляваща партия така, както е необходимо да си вземеш чадър за всеки случай, дори и да не вали. Без този референдум позицията на Ципрас вероятно би била съвсем безпомощна. Но да не бързаме да погребваме Гърция като фактор в балканската и европейската политическа история. Поражението й днес не е толкова страшно като финансов удар, колкото би било като безразличие на останалия свят към нейните беди, ако не бе направила този референдум. Без него поражението й би изглеждало много по-унизително. Трябва да се има предвид, че на Гърция е наложен диктат и това ще се запомни за поколения напред. Често пъти едно поражение е по-важно от една условна пирова победа. Зародиха се подобни процеси в Португалия, в Испания, във Франция дори. Затова казвам, че с гръцката драма започва един верижен процес, който няма да спре. До голяма степен агресията, която се проявява към Гърция, е индикация за паническа неизвестност какво ще бъде по-нататък.
В този си вид ЕС няма да се запази. Той трябваше да бъде израз на културно движение, а не на институционно и монетарно. Не може от сдружение на въглищари и стоманолеяри да направиш един равнопоставен универсален съюз. И ако днес Бойко Борисов говори за началници, което е уталитарно, то си е вярно, има началници в ЕС. Пък и България никога в своята история в модерно време не е била равноправна в никой съюз.
 В Европейския съюз трябва да разберат, че с тези вратовръзки, с тези наконтени чиновничета и с тези формалности не става. Преди да има ЕС, трябва да има европейци. Европейци в момента няма. Европа не е топография, а Владивосток е по-европейски град от Каспичан. Явно, че нещо дълбоко порочно е заченато още в административното изграждане на този съюз. И вероятно, когато настъпи пълният провал, тогава ще се започне отново. Някои обвиняват сега Германия, че пак иска да властва над Европа. Германците са универсално надарени и никой не отрича това. В същото време рано или късно този маниакален импулс да бъдат номер едно в света им носи нещастия и поражения. Имаше дори проект на един Морган Тау, съветник на Рузвелт, който казваше, че след капитулацията на Германия територията й трябва да бъде засадена само с картофи. Но Германия има несъмнената способност да се възстановява. Винаги съм давал пример с германците като научили уроците от своята история. Но урока от щението си да доминират в Европа явно още не са научили.