Да преминеш под дъгата

Докато бях зает със седемте ескиза към един портрет на Веселин-Стояновия роман "Моделът и неговият художник", макар и стройно белетристично четиво, си задавах въпроса защо моят приятел Веско така усърдно иска да разтвори цветовете на дъгата в пейзажа на една кошмарна година от българската история - 1925-а. Като знам какъв активен публицист е, какво рефлективно перо има, се молех дано не вкара публицистиката си в романовото четиво, защото романът е и едно богато документално-историческо платно с главни герои от политическия и духовния елит през онази далечна година: генерал Вълков, министър на отбраната, банкера Буров и др. Материята от онези събития е близка на Веселин Стоянов, вълнува го и той я е възкресил по страниците, търсейки главното - образа на една красива българка - Анна Орозова, и изключителния художник Иван Милев. Моделът е съпругата на младия казанлъшки богаташ Орозов, в чието лице художникът открива чертите на хан Аспаруховата Ахинора.
В послеписа Веселин Стоянов подчертава изрично, че първоначалната идея за книгата е дошла от прекрасния роман на покойния вече писател Константин Колев "Хляб и рози", издаден през 1988 г. В него авторът е оставил блестящи страници за родовете и битието на българските розотърговци, които са основно от Казанлък. В тези страници съществува предположението, че картината "Ахинора" на друг казанлъчанин - художника Иван Милев, е може би портрет на Анна Орозова, едно от знаковите цветя на тези фамилии.
Та крушката си има опашка - Веселин Стоянов се хваща за изказаното съмнение от Константин Колев за възможна романтична връзка между модела и художника. И след като е получил ускорение от предшественика си, дава воля и на въображението си, и на писателската си дарба, "заселва се" в онази далечна година в средата на своите герои и след всичко се опитва да види любовта между двама аргонавти от различни експедиции в най-бурния и кървав океан на нашата нова история - 1925 г. Тези двама аргонавти от различни експедиции той рисува с цветовете на дъгата. Макар светът винаги да е бил за двама, в повечето случаи между тях има бариери, стени, прегради от различно естество. Те трябва да разрушат тези препятствия, да се срещнат и да дадат равновесие на този живот, да го тласнат по-напред. Знатни българи са уловени в палитрата на писателя - Иван Милев, Анна Орозова, Атанас Буров, Гео Милев и неговият палач генерал Вълков, защото Розовата долина е и люлка на отечествената ни съдба, в нея са и гените на гениите... Двамата аргонавти от различни експедиции, докоснали се на случаен сал сред океана на живота, се мяркат пред нас мокри, пълни със страх и ужас, но движени от порива на голямата любов... Двамата аргонавти са от различни експедиции, но търсят едно и също Златно руно, за да получат различни неща. Моделът и неговият Художник обаче имат достатъчно инстинкт и опит, за да разберат, че бъдещето по-скоро е заредено с тяхното отсъствие.
Иван Милев знае, че ще нарисува жената на българския цар Аспарух - Ахинора, с големите египетски очи, и в същото време тя ще бъде неговата Любов, обозначена с най-печалната година в новата българска история - 1925-а.
Ето защо в заключение ще кажа, че се срещнах с реалния творчески успех на моя събрат и приятел Веселин Стоянов. Не мога да не се радвам на преминалия под седемцветната дъга.