Буря в леген

Отдавна не бях ходил на известна последна спирка на столичния автотранспорт, където в непрекъсната сесия заседава своеобразен народен парламент. Първоначално си мислех, че традиционните участници и спорадичните гастрольори в "дебата" ще избягат нанякъде през лятото, но се оказа, че почти всички са на своите места около кафенето с традиционните пластмасови чаши.
"Батинки, какво става в Гърция? Потопи ги византийците, а с тях барабар и наш`те баровци. Ега ти наводненията, направо ужас. Справят се обаче хората и май ще получат нещо от държавата. Това, ако бе станало у нас, жална ни майка. Битият бит, е..ания е..ан, казвам ти сериозно. Абе ние пак минахме много тънко, ама само по тази линия. Иначе за нас си е пак дебелият многоъгълник, какво беше там. Като паметника пред НДК-то, на който сега му разказват играта. Луди хора, нямат си друга работа. В мойто село така ликвидираха законно. Раздаваха на най-големите разбойници и мързеливци техниката от ТКЗС-то без пари. И после, какво направиха, дръжки. Пустее си земята, хората се разбягаха. А циганите изкяриха. Скраб в държавата, колкото искаш, власт няма, ред - също. Сега се разпищолили и нападат, ама ще заиграе мечката. То българите сме търпеливи, но като падне пердето, леле мале", изплака бившият работник от също демонтираното "Кремиковци" и отпи жадно глътка бистро кафенце.
" Уважаеми, първо искам за кой ли път да те предупредя да не говориш мръсотии пред нас, защото ще ме принудиш да се прехвърля в другата група до супера. Като начало с природата всеки се бори, както може. А нашите изпратиха цял хеликоптер в Черна гора срещу пожарите. Това са възможности и съпричастност, ако знаеш какво означава тази дума. И стига вече с тези ТКЗС-та, че ми писна. Сега и плодове, и зеленчуци има в изобилие, продукти всякакви и отвсякъде. Какво толкова ти липсва, калните картофи и върнатите от руснаците домати ли? А паметника правилно го махат. Първо е грозен, а второ трябва да поставят отново плочите на загиналите войници и офицери във войните. За циганите пък не ми се говори. Но все си мисля, че Бойко ще ги вкара в пътя. Аз само на него разчитам", изстена бивша счетоводителка от печеливша частна фирма след промените.
"Госпожо, нали така искате да се обръщаме към вас, вие много размахвате знамето на ГЕРБ, ама и този път изглежда финалът ще бъде както предишните пъти. Та нима не виждате в какъв батак сме, че защитавате сегашните управници. Дайте ми един пример за успех на правителството. Проглушихме света с това наше председателство на Евросъюза, а се оказа, че онзи със странното име шеф на НДК, където ще се заседава догодина, разхищавал милиони и никак не му излиза сметката. И тези калабмури с уволнението, връщането, оставките, изобщо не ми се връзват, срам. Ами  циганските престъпления напоследък, митингите на хората и действията на полицията, която хвърля всички сили срещу протестиращите, за да не се стигне до погром. Ами ако тези сили и ресурс бяха насочени към издевателствата на ромите, можеше и да се справим с проблема. А те раздават луди пари на мошеници и разни организации, за да ги интегрират, пък нищо не се получава. Защото те прибират парите, бедните цигани са още по-бедни и необразовани, а богатите още по-богати и безнаказани. Както тези с телефонните измами. Не мога просто да повярвам, че една нормална държава не е в състояние да пресече един не толкова сложен проблем. Изглежда има много заинтересовани това да не се случва, вече си мисля. Полицаите пък, какво да правят. Непрекъснато са в реформи, преструктуриране, но и в недокомплект. Нормалната държава трябва да има силна и много добре осигурена във всяко отношение полиция и войска. За съдебната власт да не говорим. И тя в гърч. А трябва да е над всички, неподкупна и справедлива. Румънците дори издърпаха много в това отношение, а ние сега им лапаме прахоляка. Ама сами сме си виновни. Нали ние ги избираме онези в парламента", заяви с приповдигнат тон бивш военен и след кафето надигна нещо безалкохолно, което в това "затворено общество" е въпрос на статут поради по-висока пенсия.
"Абе, как ще караме лятото тази година, каза малко лукаво работникът от "Кремиковци". Ше топнем ли крачетата в моренцето, както навремето ?". Присъстващите на крайната спирка наведоха глави. "Аз ще ви кажа как, продължи представителят на работническата класа.- Сядате на балкончетата и потапяте краката в легена с вода и морска сол. Сипвате си една ракийка, режете едно турско доматче и светът е красив, както е красива и Кьосем от сериала за султан Ахмед".
Ето това си говорят хората на крайната спирка, в също краен столичен квартал, преди да потопят крачета в пластмасовите съдове в разгара на лятото. А приказките им си остават, както винаги в годините на безкрайната преходна лудост, само буря на няколко литра в легена.