Брутално

Той е сам, изоставен, обруган, освиркан, одюдюкан, предаден. От едни подли, брутални медии, които до оня ден го обгрижваха най-брутално. Които се премятаха в брутални плонжове и шпагати и брутално припадаха в подножието на неговите брутално скъпи мокасини. Които също така брутално Му въртяха и приподнасяха благоговейно саморъчно измайсторени баници.
Които брутално го пипаха по бицепса и трицепса и щяха да се изпотрепят кой да го целуне на едно място, кой - на друго, а кой - на още по-друго. Които брутално се надпреварваха в бруталната, кървава битка за най-бруталния приз - "Златната ливрея". Които пищяха брутално, благодарни на всеки негов брутален ес-ем-ес, с който Той ги ощастливяваше безмерно и брутално.
Които брутално призоваваха в защита на негово Брутално Величество "всички Пиночети" и молеха - "Камионетките, моля, заповядайте на нашата улица!" Които на бруталния Негов въпрос "Нали не ви притискам? Нали не ви цензурирам? Бау!", отвръщаха с брутално подобострастие - "Не, не! Още! Още!" Които при всекидневното, брутално изнасилване на свободното слово отвръщаха с брутална сласт и Го окуражаваха, и Го насърчаваха брутално и коварно - "Давай, Бойко!"
Които днес най-брутално предадоха, изоставиха и низвергнаха своето слънце, своя брутален Бог. Дори най-първият слуга на Негова Бруталност най-брутално изхвърли и нарита своята доскорошна конкурентка в бруталния медиен слугинаж. Щото палачинката има бруталния навик да се обръща брутално.
И всички медийни прислужници, кокетки и куртизанки мигом се преобразиха на първи революционери и Райни Княгини. Без памет и без срам.
И една брутална истина лъсна брутално - цялата брутална, сластна любов на медиите била едно гнусно, отвратително, брутално лицемерие за пред Брюксел, един перфиден заговор. Та Брюксел, наивният, простодушен Брюксел, да повярва, че медиите са под някакъв измислен, брутален контрол - контролът на Негова Безграмотна Бруталност.
О! Черно предателство!
О! Брутално коварство!
И Брюксел повярва. Безвъзвратно и брутално.
Но преди медиите, народът Го изостави.
Неблагодарен, подъл, брутален народ!
Същият народ, който се опияняваше от бруталната роля да бъде куче на къса каишка, да върти опашле, да яде пържолки от ръката Му, да ближе височайшите Му трандафори и да квичи от благодарност, когато Бруталното Величество го нарита със същите трандафори, олигавени от всенародната любов.
Същият народ, който викаше в захлас: "Да, ние сме негоден мат`рял! Ние сме едни негодници! Едни негодяи! Само бате Бойко ще ни оправи!" И ги оправи, без съмнение.
Същият брутален, неблагодарен народ забрави моменталически как Го посрещаше с бъклици и баници, и носеше Неговия свещен лик в сърцето си.
Същият неблагодарен народ забрави, че Той му построи спортни зали, опери и театри, на метро го качи, и по магистралите го сурна.
Същият неблагодарен народ Му спретна метеж, на Него, всенародния благодетел. И напълни улиците, и ги огласи с бруталния вик "Оставка! Мафия! Аре, чупка!"
О! Каква брутална съдба!
И даже Неговите придворни социолози и политолози тъй светкавично и пластично взеха завоя, че се сблъскаха челно със собствените си задници. И сега имат дързостта да Го обвиняват в диктатура. Него! Най-бруталния защитник на демокрацията и човешките права!
И даже Неговите персонални възпевачи и плетачи на сонетни венци онемяха. Замлъкнаха и знойните чалга-икони, които бленуваха по Него и в еротичен захлас си Го представяха гол до оня ден.
И като не можа да намери щастливи българи, които да Го подкрепят, останаха Му само щастливите прасета. Невинните, милите прасета! Те Го подкрепиха безрезервно на път за кланицата.
И понеже гледа на "своите" депутати като на същите щастливи прасета, подари ги брутално на БСП и ДПС.
И като не можа да намери съчувствие, произведе една брутална интрига, от която трябваше да произлезе Неговият нов, кристален образ на великомъченик и главно - на един нов Левски, осъден на смърт чрез атентат, поръчан от подлия турчин. Ах!
Истината е, че умира от страх, защото не може да си представи своя живот извън властта. Защото (по неговото брутално самопризнание), ако не е във властта, отива в канавката. И защото Неговите събандити и съмутри само Го чакат и дебнат да изпадне от властта и да цопне в канавката.
И ето Го днес - сам, изоставен, предаден, смутен и объркан, обладан от смъртен ужас и реваншистки плам, разтерзан от улицата.
Улицата! Която го роди и която го срина.
Колко брутално!