Борис Димовски - "редактор" на обществения живот

Наистина какво, ако не редактори на живота ни, са художниците-карикатуристи и, разбира се, писателите-хумористи. Със своите произведения те в повечето случаи се стремят да изобразят в портретите ни недостатъците, с които ни е "нарисувала" природата. Разбира се, могат да се правят карикатури не само на хора, а и на събития, които, малко или повече, заслужават да бъдат деликатно отречени или осмени. Но това е трудна работа. И един от най-сполучливо и последователно вършещите тази работа е художникът-карикатурист Борис Димовски. Ако беше жив, той едва ли би се засегнал, че го наричам така. Защото портретната карикатура беше, поне според мен, най-ценното от многостранното му и голямо творчество. Разбира се, той със същия успех е работил и в много най-различни изобразителни жанрове. Това са графиката, плакатът, илюстрацията, монументалната живопис, сценографията и други, но като споменем името му, в главата ни идват неговите портретни и още най-различни карикатури.
Роден е на 20 октомври 1925 година в село Яврово, което е родно място и на писателя Николай Хайтов. Дори двамата имаха обща изложба на техни творби. Почина на 26 март 2007 година. Завършва гимназия в Асеновград и учи само една година в Художествената академия в класа на професор Илия Бешков. Изглежда е взел от него, или си му е дар божи, изключителното чувство за хумор, което виждаме не само в многобройните му карикатури, илюстрации и портрети, но и в немалкото негови словесни изяви.
Освен прословутите "Люти чушки" с епиграми на Радой Ралин, той сам слага библейски и други текстове на много от своите рисунки. По-важни негови илюстрации са (освен "Люти чушки") и още една книга на Радий Ралин - "Моля, заповядайте!", още "Невчесани мисли" на поляка Станислав Йежи Лец, "Габровски шеги" и други. В сценографията по негови скици са направени декорите на "Импровизации" от Валери Петров и Радой Ралин, първа постановка на все още бъдещия Сатиричен театър, "Божествена комедия" от Изидор Щок в Русенския драматичен театър и други.
Всичко това Димовски върши успоредно със службите, които заема. Работил е като художник във вестниците "Труд" (1954-1959) и "Стършел" (1959-1968), като редактор и художник в Българската национална телевизия (1980-1985). Бил е още член на бюрото на управителния съвет на Съюза на българските художници, депутат в две Народни събрания и е носител на орден "Стара планина" - първа степен. Като ги пиша тези важни служби, малко ме напушва смях, защото едва ли може да се намери друг - по-далечен от всяко службашество.                 
Виж, за мислене и особено за рисуване, според мен Борис Димовски също няма равен. Споменах мислене и искам да цитирам някои от неговите "мъдрости":
"Трябва ли да бъда наречен художник, щом не мога да превърна калта в цветя, а ябълката в усмивка?"
Или: "Да не слушаме народоведите и социолозите. Те са чиновници и подмазвачи, които най-много да установят, че народът обича бяло вино с пастърма или, че червеното върви с печено."
Или: "Любовта е като отиването на Луната - мислиш кой знае какво, а то и там - пръст и камъни."                                                                
Или: "Фактът, че се намират много изгубени хора, доказва, че в природата нищо не се губи."                                                                    
Добре е да спомена, че карикатуристът Борис Димовски не е поникнал на празно място. Негов учител в академията е не кой да е, а Илия Бешков. Както сам признава, той се е учил от плеядата наши големи графици, илюстратори и автори на карикатури. Достатъчно е да споменем освен Бешков и творци като Александър Божинов, Борис Ангелушев, Райко Алексиев, Стоян Венев... Списъкът може още много да се продължи с имената на карикатуристи, които са рисували по негово време: Доньо Донев, Георги Чавдаров, Стоян Дуков, Генчо Симеонов, Георги Чаушов, Иван Веселинов... Нека пропуснатите ме извинят!       
И мен ме беше нарисувал, в карикатурен вид, разбира се, големият наш художник, но пустото му картонче със смешния ми образ се затри някъде и не мога да го намеря. Дано изскочи от някоя папка, защото да те има увековечен от ръката и погледа на Борис Димовски е истинско съкровище!