14 Ноември 2024четвъртък15:00 ч.

Болезнена дилема

Войнстващият ислямизъм като опасен инструмент, използван от НАТО в Либия

/ брой: 83

автор:Петър Бочуков

visibility 3091

"Зле обучените муджахидини са просто загубени бойци" - бе казал навремето бившият директор на ЦРУ Уйлям Кейси. Цитира го Питър Суайцър в книгата си  "Победа: тайната стратегия на Рейгън за разбиване на СССР". Скритата поддръжка на муджахидините в Афганистан от американското разузнаване се превръща в много ефективен механизъм с широко действие, заключава Суайцър. На Кейси също принадлежи идеята Оперативната дирекция на управлението да вербува афганистанци, които живеят в САЩ. Те са вършили полезна работа, свързана с доставките на оръжия за "войните на Аллаха" в полите на Хиндукуш. ЦРУ тогава е осигурявало и пиротехници, които в Пакистан са подготвяли стотици муджахидини за работа с химически и електронни детонатори за взривяване на складове за горива, мостове и пътища. Тази тактика тогава успя.
Днес бившите муджахидини, много от които мутираха в талибани, отново се появяват, този път в окопите на друга война. На тях НАТО, движейки се "по ръба на бръснача", възлага надеждите да донесат свободата и политическата промяна за народа на Либия. През последните дни не една и две западни медии съобщават, че и "Ал Кайда" не е останала встрани от събитията в Либия. Германският "Ди велт" писа, че по данни на западни разузнавания терористичната мрежа все повече се намесва в неясната ситуация в Северна Африка. Според представители на ЦРУ "терористите се стремят към това след Ирак и Афганистан Западът да се окаже навързан в трети военен конфликт". В Съединените щати, които неочаквано замразиха участието си в операцията "Зората на одисеята", не крият, че имат сериозни опасения сред противниците на Кадафи да са опасни ислямисти. Агенти на ЦРУ и на битанското външно разузнаване МИ-6, както съобщават американски медии, вече работят по нелеката задача да определят боеспособността на метежниците и на войските на Кадафи, а също да изяснят дали има внедрени и в двете страни хора на "Ал Кайда".
Това което става в Либия, не е война, а подла игра на надхитряне. Очевидно успешна е единствено кампанията за дезинформация, която водят и двете страни. Тя е разчетена на поотслабналия интерес на външната аудитория към тактиката на изчакване. Кадафи има една цел - да спечели достатъчно време, през което да се прояви раздор между НАТО и бунтовниците. За това говори готовността на либийското правителство да бъдат произведени избори, референдум и политическата система да се реформира. Което НАТО категорично отхвърля. Бъркотията е тотална. Странна е и стратегията на НАТО. Тя подкрепя бунтовниците, знаейки, че са свързани с крайни ислямисти. Невероятна ирония - в името на войната срещу тероризма се въоръжават и подкрепят терористи. В либийската опозиция има различни фракции - монархисти, дезертьори от режима на Кадафи, включително министърът на правосъдието и външният министър - двойният агент Муса Куса (Libya defector Moussa Koussa was an MI6 double agent, "Sunday Express", 3 април, 2011), офицери, наемници и др. Рядко съобщавани в западните медии са също Либийската ислямска бойна група и Ал Джамая Ал Исламия Ал Мукатила, които са "категоризирани" от Съвета за сигурност на ООН като терористични организации, действащи в идеен съюз с "Ал Кайда". И двете групировки са създадени от муджахидини - ветерани от афганистанската война. С други думи, пише професор Майкъл Шосудовски в Global Research, Съветът за сигурност  явно нарушава не само хартата на ООН, но и собствените резолюции.
През деветдесетте години Либийската ислямска бойна група изпълнява ролята на "разузнавателен инструмент" на ЦРУ и МИ-6. След 1995 г. групата участва активно в ислямски джихад срещу либийския режим, включително и в опита за убийство на Муамар Кадафи през февруари, 1996 г., когато са ликвидирани няколко от неговите телохранители. Както твърди бившият агент на МИ-5 Дейвид Шайлър, тази операция е била финансирана от британското разузнаване.
Още през февруари заместник-министърът на външните работи на Либия Халед Хаим заяви, че терористичната мрежа "Ал Кайда" е провъзгласила ислямски емират в източната част на страната с център Дерна. Начело е издигнат бившият затворник от Гуантанамо - Абдел Хаким ел-Хасади, който не крие, че членува в "мрежата". Неговите хора са заменили зеленото знаме на джамахирията с трицветно, каквото е било преди Кадафи да узурпира властта през 1969 г. Хасиди е лидер на Либийската ислямска бойна група и командва над 1000 бойци. ("The Globe and Mail"- 12 март, 2011). Тези дни в интервю за италиански медии той заявяи, че от началото на американската инвазия в Ирак през пролетта на 2003 г. е вербувал десетки бойци от Дерна. Сред бунтовниците са и други трима известни бивши муджахидини - ветерани от Афганистан. "The Wall Street Journal" писа за Абдел Хаким ал-Хасиди, че е авторитетен и със силно влияние. Негов помощник е Салех ал-Барани, бивш член от Либийската ислямистка група за борба, учредена в Дерна през 90-те години от доброволци участвали във войната в Афганистан. Завърнали се у дома, те посвещават цялата си енергия на свалянето на Кадафи. "Суфян бен Куму, ветеран от либийската армия, който е работил за фирма на Осама бен Ладен в Судан, а по-късно за свързана с "Ал Кайда" благотворителна организация в Афганистан, лично обучава много от рекрутираните в града доброволци", допълва "The Wall Street Journal". Ислямистките лидери и техните милиции представляват сравнително малка част от силите на бунтовниците, продължава вестникът. Макар те да са имали известни търкания със светски настроените бунтовници още от първите дни на протестите в Либия, техните боен опит и дисциплина са особено ценни и необходими на антиправителствените сили. След началото на оглавяваната от САЩ военна операция срещу талибаните в Афганистан през 2001 г. Хасади и бен Куму са заловени от пакистанските власти и предадени на САЩ. Бен Куму прекарва шест години в Гуантанамо, преди да бъде пратен в либийски затвор през 2007 г. И двамата С Хасади са освободени през 2008 г. като част от процеса на помирение между Триполи и ислямистите в страната.
Пъстра и непредвидима е опозиционната "армия". Не е ясно и коя групировка или организация какво точно иска. Противоречиви са информациите например за Либийската ислямистка група за борба. Според Global Research организацията е част от "Ал Кайда",  а според алжирски вестници тя е независима джихадистка групировка. Вестник "Еspression" пише, че след като са разграбили военни складове, либийските бунтовници са продали на хората на "Ал Кайда" оръжия, включително тежко въоръжение и зенитни ракети. Изданието се позовава на източници от разузнаването и спецслужбите на Алжир. На действията на "Ал Кайда" в Магреба се приписват множество дръзки и жестоки акции - отвличания и убийства на чужди граждани. Терористите се крият в слабонаселените райони на Сахара, там, където се пресичат границите на Алжир, Мали и Нигер, а също и в отдалечените пустинни територии на Либия.
Сега много от тях са сред бунтовниците. Те обаче очевидно нямат особено желание да воюват и чакат цялата черна работа по свалянето на Кадафи да бъде свършена от НАТО и САЩ. Разколебани са и от решението на Обама да изтегли американските военновъздушни и военноморски части от "фронта". Това очевидно е една от причините вече дни наред ситуацията да бъде патова и нито една от двете воюващи страни да няма превъзходство. Междувременно хитрият Кадафи умело манипулира племенните "вождове" с надежда да продължи да контролира положението. И както по всичко личи, в крайна сметка НАТО, чиято тактика не е ясна, ще се реши на наземна операция. А тя със сигурност ще доведе до ескалация и ще отслаби "прогресивните сили". Ясно е, че на бунтовниците не може да се разчита. По-неприятен е фактът, че екстремистите и "Ал Кайда" имат възможност да привлекат симпатизанти в либийското общество. НАТО е изправен пред трудна дилема - как да съхрани демократичните цели, без да се опира на политическия ислямизъм и на екстремизма. Остава безотвентият засега въпрос: "Ами после"?


Снимки БГНЕС

ГЕРБ съгласни с левицата за отлагане на скъпия ток

автор:Дума

visibility 153

/ брой: 218

Синдикатите са против промени в механизма за минималната заплата

автор:Дума

visibility 159

/ брой: 218

Средната заплата в София е 3128 лв., а в Смолян - под 1600 лв.

автор:Дума

visibility 160

/ брой: 218

Не се поддавам на натиск, без значение откъде идва

автор:Дума

visibility 131

/ брой: 218

Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 158

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 158

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 161

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 151

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 150

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 144

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 143

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 112

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 146

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 149

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 137

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 172

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ