Бог високо, Брюксел далеко: Да живее келепирът!

"Моите усилия от доста години насам са да се задмине това разделяне на две категории - обикновените, простите хора тук, в живота, и блестящите творци, които живеят като ангелите, горе до звездите - да се покаже, че не може да се мисли и живее така, защото по този начин болшинството от човечеството би било изключено от съществения живот."
Цветан Тодоров, из интервю във в. "Култура", бр. 9/2004 г.

Вече повече от една година, след като британците, макар и с минимално мнозинство, избраха да напуснат ЕС, той, както и самата Британия, са разглеждани в бъдеще време неотменно през призмата на явлението "Брекзит". Но не намаляването с една държава членка на ЕС е темата тук за разглеждане. А начинът, по който средствата за масова информация у нас проклакьорстват в писанията си "общоевропейската идея", когато разнищват казуса "Брекзит" в ущърб на правдивото осведомяване.
Типичен пример са напъните за информиране на българските читатели, слушатели и зрители относно ситуацията след инициираните от Тереза Мей парламентарни избори през юни 2017 г., които попариха нейната надежда да получи още по-внушителна подкрепа от избирателите. Уви, малшанс за Тереза Мей - резултатът от гласуването се оказа противоположен.
В медийното пространство, пробрюкселски клонирано чрез съответни директни и индиректни щампи от произволно - не единствено финансово - естество, изборното поражение на ръководената от Мей партия да спечели достатъчно места в Камарата на общините, за да състави самостоятелно правителство, беше поднесена като готово изфабрикувана за информационна консумация с етикет

"Британците премислиха за Брекзит"

Собствениците на авторски права върху алабализмите по тази тема в средствата за масова информация у нас не са положили достатъчно усилия, за да се запознаят в детайли както със ситуацията понастоящем във Великобритания, също са останали в неведение по отношение на пропагандната опаковка, а и със съдържанието на политическата традиция отвъд Ламанша.
Понеже не бих желал да уподобя номадите в журналистическата професия, профанизирайки чужди интелектуални изяви, предоставям пред читателите на ДУМА в оригинал съществената част от словото на Тереза Мей, произнесено на 13 юли 2016 г. от Даунинг стрийт - резиденцията на министър-председателя на Англия, веднага след като заема поста:
"Тъй като не всеки знае това, но пълното наименование на моята партия е Консервативна и Юнионистка партия, и думата "юнионистка" е много важна за мен.
Тя означава, че ние вярваме в Съюза: скъпоценната връзка между Англия, Шотландия, Уелс и Северна Ирландия. Но тя означава още нещо, което също е толкова важно; тя означава, че ние вярваме в съюз не само между нациите на Обединеното кралство, но и между всички наши граждани, всеки един от нас, независимо кои сме и независимо откъде сме.
Това означава борба срещу изгарящата несправедливост, че ако сте роден беден, вие ще умрете девет години по-рано отколкото другите.
Ако вие сте черен, вие сте третиран по-грубо от криминалната правораздавателна система, отколкото ако сте бял.
Ако сте бяло, произхождащо от работническата класа дете, вие имате по-малък шанс, отколкото който и да е друг, да постъпите в университет.
Ако сте в държавно училище, е по-малко вероятно да усвоите престижна професия, отколкото ако получите образование в частно училище.
Ако сте жена, ще заработвате по-ниско възнаграждение, отколкото ако сте мъж.
Ако страдате от психически здравословен проблем, няма да получите достатъчно помощ.
Ако сте млад, ще откриете, че е по-трудно, отколкото когато и да е преди, да притежавате ваш собствен дом.
Но мисията да бъде направена Британия държава, която работи за всекиго, означава повече, отколкото борба с тези несправедливости. Ако вие произхождате от обикновено работническо семейство, животът ви е много по-труден, отколкото си представят много хора в Уесминстър (английския парламент - б.а.). Вие имате работа, но не винаги имате сигурност за заетостта в бъдеще. Вие притежавате ваш собствен дом, но вие се тревожите за изплащането на ипотеката. Вие успявате горе-долу да се справяте, но се притеснявате за житейските разходи и дали бихте могли да изпратите децата си в добро училище.
Ако сте едно от тези семейства, ако едва се справяте, аз искам да се обърна пряко към вас.
Зная, че работите денонощно, зная, че давате най-доброто от себе си, и знам, че понякога животът е борба. Правителството, което аз ръководя, ще се направлява не от интереса на малкото привилегировани, а от вашия.
Ние ще направим всичко, което можем, за да ви предоставим повече възможности да контролирате вашия живот. Когато предявим големи изисквания, ние ще мислим не за силните, а за вас. Когато прокарваме нови закони, ние ще слушаме не знатните, а вас. Когато стане въпрос за данъци, ние ще облагодетелстваме не богатите, а вас. Когато стане въпрос за възможности, ние няма да укрепваме предимствата на малцина късметлии. Ние ще направим всичко, което можем, за да помогнем на всекиго, каквито и да са вашите биографични данни, да стигнете толкова далеко, колкото вашите таланти ще ви отведат.
Ние живеем през важен момент от историята на нашата страна. Следвайки референдума, ние се изправяме пред време за велика национална промяна.
И аз знам, че понеже ние сме Велика Британия, ние ще се изправим към предизвикателството. След като напуснем Европейския съюз, ние ще изковем една смела нова положителна роля за нас самите в света, и ние ще направим Британия страна, която работи не за малцината привилегировани, но за всеки един от нас.
Това ще бъде мисията на правителството, което аз ръководя, и заедно ние ще построим една по-добра Британия."

*    *    *

На 9 май 2016 г. Борис Джонсън, тогавашен кмет на Лондон, в първата си реч на поста, заявява:
"Това, което беше някога Европейският икономически съюз, претърпя забележителна метаморфоза през последните тридесет години и съдбоносният елемент е, че той продължава да става все по-централизиран, намесващ се и антидемократичен.
Достатъчно е само да прочетете Лисабонския договор - чиито конституционни постановления бяха отхвърлени от населението на три европейски държави: Франция, Холандия и Ирландия, за да се ориентирате колко далеко е от това, което ние подписахме през 1972 г. Брюксел понастоящем притежава изключителна или преимуществена компетентност относно търговията, митниците, конкуренцията, земеделието, риболовството, околната среда, защитата на потребителите, транспорта, трансевропейските съобщителни мрежи, енергията, секторите за свобода, сигурност и правосъдие, и нова власт спрямо културата, туризма, образованието и младежта. Европейският съюз вече притежава значителна власт да определя големината на косвените данъци върху цялата обща територия на 28-те държави членки, и, разбира се, има пълен контрол върху финансовата политика на всички 19 страни в еврозоната.
През последните години Брюксел се сдоби със собствен външен министър, свои собствени посолства навсякъде по света и продължава да изгражда своя собствена отбранителна политика. Ние трябва да престанем да се опитваме да мамим британския народ; ние сме длъжни да спрем да казваме едно нещо в Брюксел и други неща на публиката у дома; ние сме длъжни да спрем систематичната кампания на увъртане - да скриваме от публиката нивото на извършените конституционни промени. Ние трябва да погледнем върху правната реалност и това е, че тя е едно продължаващо и ускоряващо се усилие да бъде построена държава, наречена "Европа".
... Независимостта на нашата страна е сериозно компрометирана. Това е всъщност фундаментален демократичен проблем - ерозията на демокрацията, което ме включи в тази битка.
... Отговорът на проблемите на Европа днес не е "повече Европа", ако това означава повече принудена икономическа и политическа интеграция. Отговорът е реформа и връщане обратно властта на нациите и народите, и връщане към самоуправлението - поне на тази страна (Великобритания - б.а.), затова гласувайте с "Напускане".

*    *    *

Да сте чули от българските политици да са влезли в полемика, макар и задочна, със схващанията, изказани от политиците във Великобритания, привърженици на "Брекзит"? Не, не сте! И няма да чуете. Понеже и тук, в България, е в сила принизяването на значението на суверена спрямо администрацията в Брюксел. Е, именно тази ситуация не се одобрява от привържениците във Великобритания на напускането на Евросъюза.
Но за разлика от национално отговорните по традиция британски политици, българските послушковци козируват с две ръце. Че нали управлението на една провинция е по-лесно, отколкото на самостоятелна държава. Пък и нали администрацията в Брюксел не е отнела "най-важния" символ за известна самостоятелност на управлението - тукашният (псевдо)елит сам да си определя възнагражденията. Сиреч келепира!

* Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България



Борисов с Доналд Туск...


... и с Жан-Клод Юнкер