Балкански тревоги, отново

Странно, само преди дни "Вашингтон пост" написа, че "до този момент не се знае какво точно са обсъдили Путин и Тръмп в рамките на двучасовата среща на 16 юли в Хелзинки", а в същото време "Ню Йорк таймс" (NYT) информира с конкретика, че двамата големи са си говорили за "онези европейците" и даже за "новия член на НАТО Черна гора".
Съобщенията, че президентът Тръмп изненадващо бил заявил, че "черногорците са агресивни" и дори е допуснал, че "ангажиментите ни да ги защитаваме може да ни въвлекат в Трета световна война", дали имат връзка с разменени мисли между руския и американския президент? Защото според NYT, цитиран и в турски медии, Путин попитал Тръмп дали знае, че "новият член на НАТО, Черна гора, е най-гъсто населената с мюсюлмани държава на Балканите, разбира се, след Турция".
Е, не само Тръмп не знае. Но Путин го посъветвал да помисли, защото "твоите млади американски войници, да пази Господ, в Третата световна война ще се сражават и отбраняват тази страна, която е пълна с мюсюлмани". Ако това е фалшива новина, тогава и NYT, и повечето турски медии съвсем са загубили мярката. А ако има доза истина в такива твърдения, тогава Балканите наистина са го закъсали. Някои вече определиха ситуацията като незавидна и под влияние на противостоенето между САЩ и Русия. Всъщност далеч по-вероятно звучат приписвани от NYT на Тръмп думи като "тези европейци са най-лошото, защото все са в небесата и гледат отгоре, а ние сме тези, които постоянно им пращаме пари. Все едно да бъдеш женен за За-За Габор или някоя подобна, на която всичко й се плаща, после тя те напуска и дори ти взема къщата". За сведение на младите поколения За-За Габор е холивудска звезда от унгарски произход с многобройни бракове зад Океана. Путин похвалил "Доналд" за "много смисленото сравнение" и определил ситуацията със "залъгват теб и всички данъкоплатци в Америка", а после се загрижил, че "толкова много мигранти има в Европа, че европейците вече не са европейци". Затова ли предложи съдействие на ЕС във връзка с мигрантската криза?
Каквото и да са си говорили в Хелзинки, каквото и да ни се внушава от именити коментатори, няма как да се обърне гръб на информации, които

напрягат ситуацията в нашия регион

и създават условия за напрежение. А това по исторически доказано правило поставя балканските народи в позиция на губещи и страдащи. Да се каже, че Балканите са в период на усложнена външна среда на сигурност не е достатъчно, за да се преодолеят съществуващите и назряващи конфликти в региона. Да се разчита, че ЕС ще преодолее липсата на самочувствие и ще си върне поне част от ангажиментите за сигурността на Балканите, които е предоставила от години на НАТО, т.е. САЩ, не е целесъобразно. Просто защото Брюксел отдавна не се изживява като геополитически играч по отношение на сигурността и военните дела. Говори се дори за липса на суверенитет и ситуация на зависимост от Вашингтон. Тогава какво да се говори за Балканите? Вече и на слепите им стана ясно, че регионът е подложен на влияния, чиято цел е откъсване от Русия и механизмите, които се използват, не са по-различни от познатите при други държави и ситуации. След като Москва разчита на православието, славянските корени и кирилицата, значи натискът, някои казват войната, ще е срещу православието, което изповядват като религия по-голямата част от балканските народи. След като трябва да се създаде НАТО-обръч около Русия и да се разпокъсват силите й, за да се доведе до невъзможност да отговаря адекватно на конфликти и кризи по места, тогава натискът е за скоростно членство в Атлантическия военен пакт на всички балкански страни. На този етап без Сърбия, защото там ситуацията с това членство е щекотлива поради НАТО-бомбардировките през 90-те години на миналия век. Сърбия ще бъде изолирана и обградена от членки на НАТО (като Русия), но морковчето ЕС ще й бъде поднасяно с цел приобщаване и интеграция към "западните ценности", което ще даде шанс да се преустановят традиционните й приятелски отношения с Москва.

Чуждите ръце

Като правило САЩ предпочитат да използват  за постигане на целите си т.нар. "чужди ръце" и в балканския им сценарий това без съмнение са "албански ръце". Независимо дали става въпрос за Албания, Косово, Босна и Херцеговина или за "нашата" вече "Северна Македония". Именно затова редица наблюдатели са убедени, че идеята за "Велика Албания" ще е жива, докато САЩ с интересите си стоят на Балканите.
Всъщност какви са огнищата на напрежение в региона, които дават основание да се смята, че има вероятност от конфликтни ситуации, които усложняват отношенията  Русия/САЩ и дават сигнали за сблъсък НАТО/Русия? За Русия, няма спор, последната надежда да запази влияние на Балканите е Босна и Херцеговина, БиХ, поради включената там Република Сръбска и самата Сърбия. В БиХ особено влияние има и Турция и се предполага, че тя ще играе в полза на Русия срещу натиска на САЩ. Не е много сигурно, защото Анкара е член на НАТО и не пропуска да подчертае, че би предпочела да съхрани съюзническите отношения с Вашингтон. Особено напоследък, когато се твърди, че отношенията й със САЩ са сложни и противоречиви. Което не пречи, според Анкара, да се поддържа постигнатият тактически съюз с Русия, при който съгласуват действия в Сирия, например, и развиват нормални търговско-икономически отношения, включително енергийни проекти. Въпрос на интереси, стратегически цели и отстояването им.

Апетити имат всички

Всъщност САЩ, Русия и Турция са приетите за основни играчи на Балканите, но свои амбиции за роля в региона имат и Китай, заради икономическата му експанзия към Европа, и Великобритания, и дори Ватикана например, колкото и да изглежда невероятно. За ЕС се спори дали е само наблюдател или наистина ще устои позиции за интегриране към Брюксел на балканските страни, макар и в перспектива. Поне Германия, по понятни причини, поддържа упорито този процес. Но открояващите се действия са на Вашингтон. В Албания се разчита на ресурсите на управляващите в момента, които наскоро дори предложиха създаването на база на НАТО на своя територия. Без значение, че Сали Бериша, бивш президент и премиер на страната, нарече премиера Еди Рама "предател" и го обвини, че е приел да бъдат настанени 600 хил. бежанци в Албания. Срещу съответно заплащане, разбира се. Управляващите са откровени американофили, за които подкрепата на САЩ е условие за политическо бъдеще и за реализация на т.нар. албанска мечта - всички албанци на Балканите в една държава. Стига да се получи американското "да".
За Черна гора е ясно, че вечният президент Мило Джуканович ще бъде "верен до гроб" на Вашингтон и няма да се отклонява от препоръките на натовския съюзник, САЩ. Съмненията за сенчесто минало се оказват дори полезни за продължителна политическа кариера. Страната е малка, населението е само 650 хил., армията й е около 2 хил., за които са достатъчни 100 млн. долара, но пристанището в Бар е ключово за контрол на Адриатика и удобен пристан за натовски кораби. Руснаците, обвинени за организиране на преврат срещу управляващите поради неодобрение на членството в НАТО на Подгорица, напускат страната и продават бизнеса си там. Народът е разделен в оценки и пристрастия, недоволството расте и никой не може да гарантира, че напрежението ще отшуми заради обещано светло бъдеще с НАТО и ЕС.
За Косово е достатъчно да се цитират изказвания, че е "лично владение на САЩ" и да се види впечатляващият паметник на президента Бил Клинтън в Прищина. Дори не е нужно да се споменава базата "Бондстийл", казват, най-голямата не само на Балканите. Отношенията Сърбия/Косово са толкова взривоопасни, че думата "война" се употребява по-често от добър ден, например. Убийството на Оливер Иванович, Косовска Митровица, или арестът на Марко Джурич, сръбски функционер, са само щрихи от провокативни процеси, които не само напрягат обстановката, но и не дават възможност да се намери компромисно решение на проблема Косово. Признаването му от страна на Белград е кауза, която се смята за обречена. Известно е, че всеки сръбски политик, който признае Косово за независима държава, няма бъдеще, не само политическо. Преговорите в Брюксел или Виена между Белград и Прищина за мирно уреждане на нормални отношения се точат без надежда за изход. Решението за преобразуване на силите за сигурност на Косово в косовска армия допълнително усложняват ситуацията. Информации за размяна на територии или подялба на Косово се появяват ката ден, включително чрез изявления на американския посланик в Прищина, но после се оказва, че това са само уловки за Белград, за да се сондират реакции. Сърбия е онзи трън в окото, който, заобиколен от съседи, членки на НАТО, все още не се е отказал от традиционните си връзки с Москва, не въвежда санкции за Русия, говори и отстоява суверенитет, няма намерение да се включва в НАТО, но твърди, че ще е готов за членство в ЕС до 2025 г. Както предвижда и Брюксел, ако оцелее като общност в бурните времена на геополитическото ни настояще. Ако ЕС е морковът, който се предлага на Белград, за да преодолее руското си приятелство, заплахите на сръбския район Санджак, че не признава Вучич за президент, Бърнабич за премиер и Дачич за външен министър, е онази тояга, която се размахва, когато има нужда от допълнителен натиск за постигане на определени цели. Повече напрежение в самата Сърбия е добре дошло за принудително приемане на дадени условия. Сюлейман Углянин, лидер на Националния съвет на бошняците в Сърбия и лидер на Партията на демократическото действие в Санджак, Югозападна Сърбия до границата с Косово, Черна Гора и БиХ, казва изведнъж, че "сръбската армия е реална заплаха за бошняците" и кани външния министър на Косово, Беджет Пацоли, да посети Нови Пазар, без да получи съответно разрешение от Белград. За Сърбия Санджак е Рашка област и преименуването не е официален акт, а исканията за въвеждане на автономия трудно биха се реализирали, ако наричаш Сърбия "фашистко образувание, което трябва да се демократизира с помощта на НАТО". Толкова е познато като средство за натиск, че няма нужда от пояснения. По-голямата част от населението на Санджак са мюсюлмани, които се наричат бошняци, а те и в този случай се използват като механизъм за постигане на дадени цели, т.е. интереси. Дали при посещението тези дни на премиера на Сърбия Ана Бърнабич във Вашингтон ще се разговаря и по темата Санджак или само за Косово?
И в двата случая се доказва за пореден път, че "чуждите ръце" на Балканите, които използва Западът, са мюсюлмани. Резултатът е разделени общества, етнически напрежения, религиозни противоречия и ситуации, които вещаят сблъсъци. Някои ги наричат войни. Други - революционни ситуации. Въпросът е кой, дали и защо ще запали искрата. Ако Хърватия е убедена, че с Албания са наистина "братя по оръжие", както казва президентката Колинда Грабар-Китарович при посещение в Тирана, тогава дали католиците ще са в един отбор с мюсюлманите в балканските неразбории? Или отново само се провокира с цел натиск, посочен отвън? А ако се погледне и вече "Северна Македония", тогава картината  ще бъде ли по-различна? Защото одобрението на постигнатото споразумение за името на страната с Гърция в Собранието (парламента) и при предстоящия през есента референдум няма как да се получи, ако не са албанците с техните 5 партии в новопокръстената страна. А от това одобрение  зависи поканата за членство в НАТО да стане фактическо членство в Алианса. Албанците са тези, които ще гласуват масово на референдума, защото така са призовани от лидерите си. Такива са правилата при този етнос. Техните партии крепят управляващите в страната и за тях членството в НАТО е от първостепенно значение, а не името. Друг въпрос е какво ще реши опозиционната ВМРО-ДПМНЕ. Дали ще бойкотира този референдум за "всенародно одобрение" или ще реши да призове привържениците си за участие? Защото и ВМРО-ДПМНЕ е заявила, че стратегическата  цел е членство в ЕС и НАТО. Но смяната на името не се посреща с одобрение от привържениците й, а те са православни християни. Да се заложи въпрос за референдума като "Подкрепяте ли членството в НАТО и ЕС чрез договора с Гърция за името" предполага задължително отговор с "да" и тази уловка не е тайна за опозицията. Но натискът върху нея от страна на западни посланици в Скопие не е по-малък от този върху управляващите. Аргументът е

"времето изтича"

Казват, че албанските партии се забавлявали от пререканията и разправиите между управляващите от СДСМ и опозиционната ВМРО-ДПМНЕ. Сигурно, те нямат проблеми нито с името, нито с подкрепата отвън. Сигурно са наясно и с въпроса дали този референдум има само консултативен характер или резултатът от него ще бъде решаващ за членството в НАТО. А приемането на Македония в НАТО ще затвори обръча около Русия, включително Сърбия и така ще се реализира стратегическата цел за изолиране на тези православни държави. Дали това ще разсее опасенията от искра на Балканите? Едва ли. Разделението на етническа и религиозна основа е толкова явно и провокационно, че никакви упреци за национализъм, жертви на миналото или популизъм няма да стабилизират региона. Трудно може да се каже и че русофилството е породило езика на омразата, който нахлу на Балканите и радикализира част от мюсюлманите в региона. Въпросът е как и дали ще се отървем от него, за да не си повторим познати исторически събития.




Не всички в Македония са съгласни с присъединяването на страната към НАТО
БГНЕС