Българка - учен в САЩ, дебютира с поезия

Поетичният дебют на Людмила Калоянова е в книга със странно заглавие - "Anadromous". Тя е доктор на филологическите науки, живее в САЩ, работи в Университета в Питсбург, където защитава дисертация на тема "Женската идентичност и креативното писане". Като филоложка тя добре знае цената на думите, а рибите от семейство  Anadromous прекарват живота си в морето, но винаги се връщат в сладки води, за да се оплодят и намерят смъртта си по горното течение на планинските реки.
Тази стихосбирка, издадена от "Захарий Стоянов" в поредицата "Съвременна българска поезия", е емоционално, понякога болезнено пътуване във времето, преоценка на преживяното и усетено като досег, копнение или невъзможно завръщане - към другия и към себе си. Фарът на детството свети в стихотворенията от сбирката на Людмила Калоянова, край него "едно дете е вперило/ поглед в мрака./ Шепот,/ гласове,/ глух тътен на зимно море..."
Авторката е родена и израсла в Созопол, лиричната героиня усеща душата си духовно свързана с морето като символ на необятното, безпределното. Така тя прегръща целия морски свят, ако беше риба, щеше да е "сьомга, родена в Аляска", обхожда Йонийските морета, връща се в Итака, но не може да е Пенелопа, "щом няма вече Одисей". Подводният свят на рибите символизира мълчанието, безмълвието на съзерцанието, но и волността и мъдростта на Свободата. А "емигрантските стихове" и нюйоркските поеми удивляват с поетическите тълкувания на джаза като "делириум", като опит за възкресение и като начин на живот: "Събота вечер е - както винаги/ Америка пристига точно в шест и/ усмихната се настанява в креслото:/ Време е за Бени Гудман!"