Българи мохамедани, а не българи мюсюлмани

Дичо Узунов,
 контраадмирал от запаса

Във в. ДУМА от 13 септември т.г., в рубриката "Няколко думи" Петър Бочуков напълно основателно реагира гневно за това, че в пробно интернет преброяване на населението Националният статистически институт включва възможен отговор в графа "българомохамедани". И съвсем оправдано той смята, че "става дума за гаф, който може да бъде квалифициран като национално предателство".
В същото време обаче, този добре известен журналист в по-нататъшното си, иначе правдиво изложение, за голямо учудване, пише така: "Българите мюсюлмани (не мохамедани)..." Просто е сменил местата на понятията мохамедани и мюсюлмани. И точно по тази смяна искам да възразя на моя приятел Петър Бочуков.
Понятието "българи мюсюлмани" е нещо "модно", привнесено от хора като доц. Евгения Иванова, която със спонсорството на "Отворено общество" е живяла в Родопите 4-5 години и в 2002 г. издава книгата "Отхвърлените "приобщени" или процесът, наречен "възродителен" (1912-1989)". Та в тази книга въпросната авторка "изобрети" понятието "мюсюлмански малцинства", в което включва и българите мохамедани. По този начин г-жа Иванова отнася към една и съща национална общност и българските турци, и българите мохамедани. И точно за постигането на тази цел тя всячески се стреми да популяризира понятието "българи мюсюлмани" и да измести използваното отпреди 130 години и утвърдено преди повече от 70 години име - българи мохамедани. Така в издадената още през 1884 г. книжка "Страшната пролет", авторът й, известният родопски книжовник Христо Попконстантинов, използва думата "българи мохамеданци". Две години по-късно другият родопски книжовник - Стою Шишков, в книжката си "Животът на българите в средня Родопа", пише: "Родопите... са заселени с една народност - българи..., които са разделени на две вероизповедания - Българи-Православни и Българи-Мохамедани..."(с.12). А в списание "Родопа" на издателя Христо Караманпджуков през целия период на неговото издаване (1922 - 1946) се използва само името "българи мохамедани". При това през 1934 г. то излиза с редакционна статия "Българомохамедани - не помаци".
През м. май същата година Родопската дружба в София изпраща до висшите държавни институции Изложение по българомохамеданския въпрос. Между другото, за българите мохамедани се казва: "Да престанем да ги наричаме с обидното име "помаци". Вместо него да си служим с името "Българи-мохамедани", което сочи право на техния произход, и то да стане официално, като се усвои от Дирекцията на статистиката, от съдилищата и пр."
Искам да цитирам едно становище по този въпрос, изразено в сборника "Формирането и развитието на българската нация и възродителния процес" (изд. 1988 г., София, Издателство на БАН) В статията "Проблеми на развитието на българската народност и нация" авторът й Георги Янков пише: "Турците в Османската империя рядко се наричали турци или османци, а винаги - мюсюлмани. М. Гюе (френски историк) отбелязва, че през първата половина на ХVIII век на въпроса: Турчин ли е той или не?, османецът отговаря: мюсюлманин. По свидетелство на турския изследовател М. Ериширгил дори в началото на ХХ век "турци" наричали само турските селяни, а гражданите назовавали себе си мюсюлмани" (с. 9).
В книгата си "Дневникът на Ханс Дерншвам из пътуването му до Цариград през 1553-1555 г." авторът пише: "Турците искат да ги наричаш "мюсюлмани", което ще рече - верующи. Такива мюсюлмани мислят, че са по-добри от истинските турци в Азия" (с. 92).
Стою Шишков, който е и един от най-добрите познавачи на душевността на родопското население, в посочената по-горе своя книжка, напомня отново, че единствената разлика между християните и мохамеданите е вярата (с. 44).
По-горе бе казано, че името "българи мохамедани" е добило гражданственост. В практиката обаче често думата "българин" се изпуска и се изговаря само - "мохамеданин". Но не и "мюсюлманин". Това се практикува и в говора на турското население. Ето един пример. В сп. "Родопа" от 1 януари 1923 г. е поместена извадка от издаваното в България списание на българските турци "Чифчи Билгиси" (бр. 44). И ето какво се казва там: "...Ние твърдо вярваме, че Турция ще настоява не само за излаз на Дедеагач, но ще ни подкрепи, щото Западна Тракия да стане българска територия. Това е една жизнена необходимост на многобройното турско население в Кърджалийско и многобройните мохамедани (помаци) в Пашмакли, Дйовлен, Даръдере, Неврокоп и другаде".
И накрая, нека видим какво тълкувание на името "мохамедани" дава "Новият световен речник на американския език на Уебстерс (New world dictionary of the American language)", издание 1980 г. "mohamedan (мохамеданин) - термин, използван основно от немохамедани (к.а.)" (с. 914).
Тук не мога да не споделя факта, че немалка част от потомците на помохамеданчените българи, не без основание, отхвърлят и наименованието българи мохамедани. Наистина, последните няколко десетилетия доведоха до редица промени сред това население. Едни - особено по-възрастните, са в различна степен религиозни, други - най-вече средното поколение - възприемат мохамеданството като система от обичаи и традиции, трети, предимно младите, са безразлични към мохамеданството, а други са атеисти. Напоследък пък една част се ориентира към християтството. Очевидно, наименованието българи мохамедани или по-точно - потомци на помохамеданчени българи, би следвало да се употребява предимно в исторически план, а така също и условно, както условно се говори и за българи християни.
В тази посока се изказа и акад. Георги Марков на научната конференция в Смолян на тема "Заблуди и фалшификации за произхода на българите мохамедани", която се състоя на 29 октомври 2009 г. Между другото, той сподели: "Аз вярвам, че ще дойде време, когато няма да ги назоваваме българи мохамедани, както не казваме българи християни, а ще се наричаме с общото име българи".