Азербайджан си го бива

Миналата седмица в азербайджанската столица Баку впечатляваща заря отбеляза раждането на 10-милионния гражданин на държавата. Струва си ликуването. Особено на фона на информациите как ние, дето сме в ЕС и НАТО, сме се стопили вече под 7 милиона. А Азербайджан е в групата на страните от Източното партньорство, чиято 10-годишнина ЕС трябваше тържествено да отбележи тази година. Е, на 14 май, в навечерието на европейските избори на 26 май, се предвижда организиране в Брюксел на конференция на високо равнище за Източното партньорство, без празненства и под впечатлението, че нито една страна от Източна Европа не е приела домакинството за такава проява. Не е сигурно и кои точно лидери ще решат да присъстват, защото няма яснота какъв ще е ЕС след 26 май. 

Но това не означава, че държава като Азербайджан не е интересна за ЕС. Страна, богата на нефт и газ, не може да остане извън полезрението на геополитическите играчи. А Каспийско море си 

остава историческо място за амбиции и противоборство на големите 

Напомнянето, че Брюксел има стратегическо партньорство с Баку още от 2006 г., че от 2016 г. се водят преговори за всеобхватно споразумение с Азербайджан, че президентът Илхам Алиев през 2017 г. е в Брюксел за среща с европейските лидери, че през 2018 г. е подписано споразумение за нови приоритети в партньорството, че Съветът за сътрудничество ЕС - Азербайджан е провел повече от 15 заседания (последното във Виена бе на 4 април 2019 г.) е просто доказателство, че въпреки кризи и проблеми отношенията Баку - Брюксел са активни и развиващи се. Обсъжданите теми са от облекчен визов режим или спада в напрежението около Нагорни Карабах през помилването на 400 затворници (включително партийни опоненти, журналисти и неправителствени дейци) по случай Навруз, та се стига до споразумения за сътрудничество в енергийния и транспортния сектор, общо авиационно пространство и  подкрепа за Южния газов коридор. 

Интересът е налице, и то взаимен, но Азербайджан е не само износител на нефт и газ, не само се радва на просперитет въпреки нескривани упреци за авторитаризъм, но и държава, която през последните години отбелязва завидни успехи. Не остават незабелязани опитите за намаляване на зависимостта от износа на нефт и газ, което е основен източник на доходи за страната и осигурява онова изключително строителство в столицата, което омайва увеличаващия се брой туристи в Азербайджан. Личи, че усилията са насочени към развитие на отрасли като туризъм и селско стопанство, за което се предвижда организирането например на световни събития като провеждане (след 15 дни) на етап от Формула 1 или откриване на пореден фестивал в областта на културата, което особено се цени от пристигащите от цяла Русия и страните от ОНД гости. През 2020 г. в Азербайджан ще се проведе част от състезанията по футбол от Европейската лига, които се организират в 12 европейски града. Странно, но в Азербайджан руски се говори дори у дома заедно със собствения език и често думи от двата езика се преплитат при разговор. 

За нас може и да е непонятно, но за Баку съхранението на високото ниво на образованието, останало от времената преди разпадането на СССР, е въпрос на оцеляване. Руски се учи заедно с всеки друг западен език, но завършването на качествено висше образование е основна цел на всяко семейство. Дори и при данни, че все още 90% от износа на страната се дължи на нефт и газ, че те осигуряват 40% от БВП, афишите за предстоящи културни събития са толкова много из Баку, че дават основание да се мисли, че културата и изкуствата са едва ли не основната цел на управляващите. Театри има на всяка крачка из столицата, концертните зали ги следват в стремеж за организиране на конгресен туризъм,  а детските представления са на особена почит. Дали пък това не води и до бързия прираст на населението? Едва ли, но при всички случаи предприетите спешни мерки след икономическата криза през 2016 г., когато имаше девалвация на националната валута, са дали резултат. Приети са нови закони за намаляване на сивата икономика, за борба с корупцията, нови данъчни закони и всичко това заедно с принудата населението да вложи парите си в банките. 

Днес казват, че са се "измъкнали от дупката", и поне в Баку това е видно. Да не говорим, че работещите в сектора на финансите например могат да си позволят да имат коли със собствен шофьор, т. е. стандартът е добър и сигурно затова и на опозицията гласът й много не се чува. 

Опасения от протести на населението няма

Всички се движат със собствени автомобили, защото цената на бензина е 40 цента, което обрича обществения транспорт да стои на незавидно ниво. 

Баку е светски град и там забрадени жени могат да се видят само сред туристите от Иран и Близкия изток. Все пак не бива да се забравя, че 15 млн. азери живеят в Иран. Туристите от тези страни заедно с руснаците преобладават в хилядните потоци, които бързат преди всичко да посетят музея "Гайдар Алиев", построен по проект на прочутата архитектка Заха Хадид, която е родена в Ирак, но е британска поданичка. Погледнат отгоре, този музей имитира подписа на президента, чието име носи, а вътре модерните съоръжения и дигитални инсталации са толкова зашеметяващи, та на човек му се струва, че е попаднал в извънземен свят. Цялата история на Азербайджан може да се види по дигитален начин, на руски и английски, и едва там може да се разбере колко държи Баку да се знае за болката му Нагорни Карабах, а не само да информира за първата жена, написала опера в страната, да покаже носиите от всички региони на Азербайджан или да даде възможност да се види колекцията от кукли на частни колекционери, която събира погледите не само на децата. 

Децата най-често са в безбройните паркове 

с волейболни игрища и зелените им площи. Те са и тези, които колективно посещават концертните и театралните зали и едва ли някой може да ги заподозре, че имат и нелицеприятни наклонности. Което напоследък често наблюдаваме у нас. 

Всъщност може би си заслужава да се проучи практиката на Азербайджан относно грижата за бъдещето на народа му, а не само да имаме въпроси относно възможността за участие на Баку в газовия хъб "Балкан". Тема, която имаше нашата делегация при посещението на премиера ни в азербайджанската столица през март 2019 г. Нещо не се разбра какви изводи има от участието ни в проведения тогава в Баку международен форум "Роля на големите сили в промяната на глобалната политика, предизвикателства пред устойчивото развитие". Но редовият турист бързо разбира, че в Баку не са въодушевени от присъствието на идващи с нискобюджетни линии западни посетители, защото "не оставят тук пари". Един вид нямаме сметка от тях и се отнасят много гостоприемно към гостите от Близкия изток. 

А иначе политиката се придържа към баланс в отношенията с геополитическите играчи и само Армения е страната, с която няма контакт и няма разбирателство. Преките въздушни линии явно са оставени за бъдеще време и само Будапеща може да се похвали с такава връзка. И Анкара, разбира се. Тук с турски език също няма проблем да се контактува, а турските фирми от години са сред основните строители в страната. В момента турската "Текфен" строи сграда, напомняща кубове, всеки от които се върти около оста си и това води до нови възклицания от туристите. Баку не е Дубай или Аби Даби, но впечатляващи сгради има в изобилие. Само дето са заобиколени със старинни постройки, запазени по западен образец.  

Остава да се каже, че за нас, българите, тук се говори с уважение и симпатия. Особено за нашите чушки и домати. И ние ги помним с добро. Както се казва, каквото си надробиш, това ще сърбаш. А иначе примера си го бива, особено този с 10-милионния гражданин.