Анкара под натиск
Ердоган търси подкрепа от БРИКС, след като бе взет на мушка от Вашингтон
/ брой: 148
Докато у нас погледите са насочени преди всичко към Брюксел и догадките от срещата Тръмп-Путин, в Йоханесбург срещата на БРИКС (Русия, Китай, Индия, Бразилия, Южна Африка) плюс наблюдателката Турция дава толкова икономико-политически сигнали, че всяко загърбване на заявеното там може да се определи като късогледство. Ердоган например убедено е заявил, че "в областта на енергетиката искаме да изведем напред съществуващото сътрудничество със страните от БРИКС".
Въпрос от рода "А ние къде ще сме в схемата?" е логичен, ако умеем да разчитаме сигнали.
Турският президент също е предложил БРИКС да създаде свой орган за кредитен рейтинг и това няма как да няма нещо общо с проблемите, които изпитва напоследък Анкара във връзка с получаването на кредити от външни финансови институции. Този въпрос е толкова съществен за Турция, че дори в последния ден на срещата след общата снимка на лидерите в "Сандтон конвеншън център" Ердоган отново е заявил, че "можем да задействаме както в рамките на БРИКС, така и отделно в Турция създаването на
нов международен безпристрастен орган за кредитен рейтинг".
И е подчертал, че говори от името не само на Турция, но и на страните от Организацията за ислямско сътрудничество (ОИС). Амбициите му за лидерство в ислямския свят явно имат ново проявление. Няма как обаче участвалите в разговорите в Южна Африка да не са съгласни с изводите му, че "станахме свидетели на войни, терористични акции, икономически кризи и природни бедствия, които нанесоха големи поражения на човечеството", а това означава, че "светът е в кризисен период". Защото наистина "на всеки 10 години има повтаряща се икономическа криза и ако не променим тази структура съобразно днешните условия, няма как да продължим". Призивът е развиващите се икономики да окажат влияние върху системата от нарастващи проблеми и ето защо "следим с внимание ролята, която БРИКС иска да поеме".
Разбира се, че Ердоган не е пропуснал да спомене за бежанците, които се намират по границата със Сирия и е посочил броя им "4 млн., за които похарчихме 32 млрд. д.". Който може, да провери.
Интересни са и изявленията, които Путин и Ердоган са направили след продължилата 1.15 ч. среща между тях. Путин припомнил пред камерите, че Ердоган го бил "поканил на вечеря в ресторант", а Ердоган с усмивка потвърдил, че "поканихме и чакаме". Още по-широко усмихнат Путин продължил, че "ако внасяте наши месни продукти, тогава в този ресторант да има руски меса".
Шеги и закачки, но няма как те да не са т.нар. сигнална политика.
Която Ердоган явно е разчел, което личи от отговора му: "Аз с предимство и удоволствие ви очаквам, като се върнем, ще го решим, да не го отлагаме". Сигурно не става въпрос само за срещата на 7 септември в Анкара заедно с лидерите на Русия, Франция, Германия и Турция?
Всъщност изявленията на Ердоган в Йоханесбург имат пряка връзка с икономическата ситуация в Турция. Както Волкан Йоздемир, президентът на EPPEN (Институт за енергийна политика и търговия), каза в интервю пред "Спутник", "САЩ се възползват от затрудненията на Турция да получава кредити от международни институции и я шантажират, което може да доведе до криза в страната". Напрежението в отношенията между САЩ и Турция наистина расте след воденото в Анкара дело срещу американския свещеник Ендрю Брънсън, обвинен във военен и политически шпионаж, както и за подпомагане на терористични организации. Американският вицепрезидент Майк Пенс вече обяви в туитър, че "ако не бъде освободен Брънсън, ще бъдат предприети икономически санкции към Турция". В комисията по външни отношения в Сената на САЩ е прието решение за ограничаване кредитите, отпускани на Анкара от международни финансови институции. Президентът Тръмп потвърди, че "ще бъдат прилагани широки санкции спрямо Турция". А "Ню Йорк Таймс" пише, че "към Турция ще бъде прилагана тактика, подобна на закона Магнитски". Агенция Блумбърг пък е убедена, че "американските санкции ще бъдат насочени
към бизнесмените от близкото обкръжение на Ердоган".
Може и да не се стигне до тежки мерки, за които говорят във Вашингтон, но редица анализатори в Турция са убедени, че има открит натиск върху Анкара. Не крият, че "има сериозни заплахи от някои кръгове в САЩ". Пастор Брънсън, разбира се, е само повод за икономически санкции, но е много вероятно "те да продължат, докато се реализира това, което искат САЩ", казва в същото интервю Волкан Йоздемир. Явно има проекти (някои ги наричат сценарии заради интереси) спрямо Анкара и кризата в турската икономика дава възможност да бъдат по-лесно постигнати. При 500 млрд. д. "борчове", при спешна нужда от "горещи пари" и при непрекъснато спадащ курс на турската лира, ситуацията е "подходяща за натиск" и за "вкарване на Турция в път, който те желаят". Турция е принудена да търси алтернативи - като например постигнатите договорки с Китай за нови кредити. Йоздемир дори предлага "да се оценят всички военни, политически и икономически заплахи, идващи от Запад, и Турция да се противопостави на такъв шантаж, защото има голям риск да платим сериозна цена от икономическа гледна точка". Кризисният потенциал се определя като висок, но "оценявайки нови алтернативи, можем да отидем от финансова към произвеждаща икономика", т.е. "една криза не е краят".
Най-често задаваният въпрос тези дни в Анкара е "докъде може да стигнат САЩ със санкциите срещу Турция?". Очаква се Вашингтон да възпрепятства доставките на F-35, за които Анкара е внесла съответен аванс, да има санкции към определени лица в Турция или да се засегнат техни авоари, но няма гаранция, че Вашингтон ще се ограничи само с тези мерки.
Затова другият важен въпрос, по който се дискутира в Турция, е "каква е целта на санкциите?". Най-честият отговор в турските медии е "да върнат Турция в американска орбита", или "да се съгласим с позициите на САЩ за Сирия и Иран". Предстои да се види кой каква цена ще плати, кой ще отстои интереси, кой как ще постигне целите си и дали Ердоган ще съумее да осъществи заявеното при спечелване на президентския пост само преди месец - "Турция ще води независима от никого политика, тя е независима суверенна страна". А че търси алтернативи, се видя и при срещите на БРИКС в Йоханесбург.