Агресия

Всеки ден медиите оповестяват случаи на жестоко насилие и агресия, внуци убиват дядовците си, бащи убиват синовете си, пребиват хора на улицата. Удивен съм, че това се посреща като шокова изненада. Защото днес насилствената агресия се приема като най-значимото и ефектно средство за професионален, житейски и битов успех. Достатъчно е да прескочим през няколко телевизионни програми, и то през деня, за да видим, че там винаги намираме готин красавец с пистолет в ръка. Главният герой е човек на оръжието, мачо, който притежава не толкова умствена, колкото необичайна физическа сила и който много, много не се церемони с пречките, които стоят пред него. Това се вменява като мъжество, като привлекателност, като начин на реализация. Затова е много лесно не само млади, а и хора в по-напреднала възраст да смятат, че това са средството и пътят да отмъстят, да се реализират, да бъдат забелязани. Дори виждаме как талантливи артисти се правят на маймуни, само и само да изглеждат победоносни в своята агресия.
Агресията е част от природата на човека, но тук имаме феномена, че чрез художествени пресъздавания се възпроизвежда привлекателен образ на насилието. Има и друг момент - във всички грандиозни холивудски продукции руснаците се изчерпаха като източник на злото за човечеството, затова сега се показват извънземни, космати чудовища, които искат да унищожат Ню Йорк или Париж, а астронавтите отговарят с уж отбранително насилие. Такова особено военолюбие има и в историята, не само в нашата. Във всички химни от "Шуми Марица" до "Марсилезата" се говори за пролята кръв на враговете и прочее, като че ли отсреща не стоят човешки същества. Какво да кажем за зверствата и насилието на 1925 г. у нас. Има книга от хърватски журналист, преиздадена е през 1992 г., казва се "Кървава България". Там стрелбите иззад ъгъла са се приемали за единственото средство за политическа и битова разправа и често пъти консулите в България и в Македония са били убедени, че българите се избиват с по-голямо настървение, отколкото избиват своите врагове. "Кървавият" професор Александър Цанков е получавал писма с предупреждения, с обвинения за зверствата, със заклеймяване от известни политически и най-вече интелектуални дейци.
На картината на Ярослав Вешин "Атака", която пресъздава благороден епизод от нашата история, лицето е толкова варварско, напрегнато, той е тръгнал на война. В същото време има прекрасна малка скулптура на Иван Лазаров, която се казва "Отново на война", където страданието на този човек, който отново отива на война, макар и за справедлива кауза, е много по-човечно, отколкото портретираните свирепи воини, изваяни в нашите представи. Това не е български патент, разбира се, но все пак войната, дори най-благородната, е също агресия или отговор на агресия чрез насилие. А в днешно време от сутрин до вечер ни говорят за войни и конфронтации.
Всичко това, според мен, поражда една рефлексия у децата, у младежите, че всичко е възможно - след като тия герои така правят, значи можем и ние. По мое време, в студентските ми библейски времена, ние пиехме не защото ни се пиеше, а пиехме, защото всички знаменити герои от Ремарк до Хемингуей пиеха и пушеха. И така се създава едно подражателство, което има отблъскващи изяви.
Нека напомня, че повечето от американските гимназии и входовете им приличат на полицейски пропусквателни пунктове на летищата. Нека напомня, че ако един норвежец избие сума ти народ, това се приема за инцидент, а ако някакъв фанатик се взриви в църква, това е традиция. И в  двата случая става дума за насилие, независимо дали е бяло, азиатско, африканско и пр.
Мисля, че растящата агресия в обществото ни не е толкова избиване на напрежение, колкото усещане за неудовлетвореност; усещане, че някой друг е определил съдбата ти, че може би така ще докажеш себе си или поне ще станеш известен. Защото, простете, ако има убийство, в новините то е много преди съобщенията за откриване на библиотека или изложба например.
Освен това много често днес, когато полицията се намесва да предотврати насилие, биват обвинявани самите полицаи. А когато беше насилието пред парламента, се видя, че полицаите се държаха безукорно, с безкраен професионализъм, с безкрайно търпение, срещу подчертано агресивното предизвикателство на тези "протестиращи". Независимо от плювките, които бяха произнасяни за полицията, според мен при огромното напрежение полицаите ни се справиха много добре. 
На фона на цялата агресия в обществото ни сега има предложения да се раздаде оръжие на хората, та да се защитавали сами. Това е пак поредната американска щампа, която искат да внедрят тук. Но според мен раздаването на оръжие е опасно, с оглед на нашата невъздържаност, а това раздаване е обект на силни критики в самата Америка, защото виждаме, че то "произвежда" много престъпления в страната, на която подражаваме.