Адютантът на хаоса

Славчо Кънчев*

Изкуството на управлението се състои в организиране на идолопоклонничество.
 Джордж Бърнард Шоу (1856-1950 г.), английски писател, драматург и публицист


Мечтае си катадневно лицето Б. Б. своята Голяма Мечта: целеничкото Народно събрание, наричано още и парламент, да е ни повече, ни по-малко, а една обикновена гербова марка. С яко, качествено лепило отзад. И персоната Б. Б., сам-саменичка, да си избира върху кое свое словоизлияние да я ГЕРБоса, без шанс за разлепване. И така скорострелно да повиши продукцията на умствените си бицепси в ранг на генерал, пардон, на закон, и то девети дан. А понеже си е направил добре аритметиката, знае, че е наложително, с цел охрана на начинанието, за да няма ненужни спорове или прения - какво пък остава за противоположни на правилното (неговото) мнение - мнозинството от депутатите той еднолично да си го избира, пък после великодушно да предоставя на народа удоволствието да потвърди добрия му вкус. Ако ли пък оценката на електоралното множество е замъглена от несъществуващи събития като безработица, престъпност, корупция, непотизъм или казано с думи прости - шуробаджанащина, то и бригадата на Данко Хаирсъзина е редно да помогне. Че и не само може, но даже е наложително.
За да се появи обаче

нишката на Ариадна в лабиринта на мистерията

как Б. Б. е открил философския камък на държавното управление; как е стъкмил сборника свой за изшутване в аут на властовите проблеми (неслучайно за тренировка рита кръглата топка); как се е проштудирал, за да ни разяснява дисконално всичко случило се още от появата на Адам и Ева насам, и още повече - останалото предстоящо, то стрелката на разследването ни сочи назад във времето. Естествено! Нали за да стигнем до извора, трябва да плуваме срещу течението.

... Не така отдавна, преди около две десетилетия, на около тридесетгодишната си възраст, г-н Б. Б. се пръква премиерно на този свят. Какво означава това ли? Че преди, в родилното, е било репетиция. Този път, втория, се появява със сребърна лъжичка в устата. Лапва я, когато неговата (и не само) фирма "Ипон" се заема с охраната на национален обект №1 - Тодор Живков. Макар че за него битуват и не така ласкави оценки: "Той е толкова дребен, че ние никога не сме го забелязвали - нито преди, нито след вземането на властта в София. Ако поживея още малко, може да прочета, че Живков сам е извършил революцията в България" - Добри Терпешев, член на Политбюро на ЦК на БРП (к) по време на антифашистката съпротива, командир на Народно-освободителната въстаническа армия (НОВА), тоест главен организатор на въоръжената борба. В тет-а-тет разговорите с Тато рулетката на

съдбата сервира суперджакпот на Б. Б.

- просветва му коя е най-благоприятната структура на властта, гледана отгоре: една партия ръководителка, с един шеф. Което е и гаранция парекселанс за перфектна демокрация - в интерес на мнозинството граждани. Уви, малшанс за това същото мнозинство, заблуждаващо се често, че уж е нещо като суверен, че не съвпада с онова другото, по-важното, ако и малочислено мнозинство - депутатите от ГЕРБ. Разни хора, разни светове, разни интереси. Важното за каузата на нацията е, че Б. Б. й спестява колосално време в лутане къде е истината.

Всъщност едва ли някой предполага към какви смайващи върхове се упътва жизненият стандарт на българите, какви приятности ги дебнат, когато има кой да бди на вахта за престижа на отечеството. Че г-н Б. Б. ще изобрети балсам срещу социалните спазми и за излизане на кажи-речи половин милион души от "трудова незаетост", ако не през третия си мандат, то поне през втората половина на четвъртия и началото на петия - колко му е; Тато изкара единадесет цели, че и четвъртинка отгоре четиригодишни мандата - та бъдещето благополучие на българското племе с вожд Б. Б. е априори доказано. И не отскоро е успокояващата новина по кои откриватели на перпетуум-мобилето на социалния прогрес настоящият ни премиер прави равнис. "... Погледнато за своето време, Хитлер и Сталин са номер едно. Или Мао - за това да водиш една империя толкова време в такива ситуации се изискват качества!" Изказването е от интервю на тогавашния все още непремиер пред немското издание "Bildunterschrift".

Личности, които не си гълтат редовно хапчетата за оптимизъм, гледат изпод ъгъл, различен от ГЕРБовския, калейдоскопа на българската действителност. Имало било влошаване на жизненото равнище, вследствие на управленски грешки. Голяма работа!... Че вторачиш ли се единствено в сервираната върху трапезата Малка пица, или пък с какво е празен хладилника ти, ако имаш такъв, то значи, си

в плен на миража на реалността

а не се съобразяваш с бъдещия, напълно гарантиран, реален мираж. Голям гаф, ако питате г-н Б. Б. и ГЕРБаджийската му компания. Нали грешките не са за порицание, когато са грешки на растежа. Който пък, стига да се запасим с търпение, ще изкласи в растеж на грешките. Ето защо Б. Б.-угодните медии не ги съобщават, поместени в траурни рамки, а вързани с розова панделка.

Тук му е мястото за малко историческо пътешествие.
... Едва ли самият папа Юлий III (на ватиканския престол от 1550 до 1555 г.) приживе е прозрял колко много светлина е разпръснала сред мрака на невежеството неговата фраза на латински: "An nescis mi fili, quantilla prudentia mundus reg?tur?... Сиреч: "Сине мой, нима ти не знаеш колко малко ум е необходим, за да управляваш света?" Посредством тези свои думи, съгласно преданието, Светият отец репликирал излиянието на един монах-подмазвач, в което той изразил пред папата лицемерно съчувствие по повод на лежащото върху Божия наместник тежко бреме да властва над милиони и милиони католици.
Ех, как малко са хората, на които истината да не изглежда като директна обида. Най-често - непоносима. Та ето защо оттогава, в продължение на пет века и половина, честолюбието на не един и двама държавни мъже, че и жени, им навива до скъсване пружината да анатемосват папското сквернословие по адрес на IQ-то им или да го посипват с праха на забравата. Колко му е!... И все пак ще сгреши някой, ако прибързано си е внушил, че папа Юлий III е изрекъл горецитираните слова в пристъп на старчески маразъм, или, не дай си, Боже, обладан от Лукавия ...
Нищо подобно. А и

всяка истина се разкрива с времето

От този ракурс гордост за нас, българите, е, че не кой да е, или някой друг, а именно той - Хероят на Историята, познат вече всекиму с инициалите си Б. Б. от Банкя, размята върху татамито на позора всички мистификатори на управленския занаят. Като пътят му към прозрението, на което се пише оценка седем по шестобалната система, подгизнал от много пот. На Б. Б., разбира се. Ако и трикът с пробутването на класическата романтична фиксация в утрешния ден (или втори мандат) да е твърде плосък. И смисълът, дълбокият смисъл на този социален феномен се състои в това - тълпата да не се оглежда подривно насам-натам, а да набива бодро леви-десни след №1. Водача. (На български език не е "фюрер".)
И като се върнем към мотото в началото, е редно не само да сочим с пръст Главния търговец на надежда в държавата, но и да се поогледаме за неговите съучастници. Понеже силата на мистификаторите винаги се е крепяла на факта, че наивниците по света се множат с удивителна бързина и след всеки измамник и шарлатанин много скоро се струпва многолюдие от негови ентусиазирани следовници. Които сами са си хлопнали капана на самоизмамата. Моменталически са попаднали в Хаоса на паралелната действителност, където нещата се превръщат едно в друго, обикновено - в техните противоположности. И най-често: истината - в лъжа, а лъжата - в истина...
Дали е ГЕРБ - Граждани за Европейско развитие на България?
Или е ГЕРБ - Гамени за енергично разрушаване на България?!

*Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България