(Не)ценности
/ брой: 269
Напоследък нещо ми е ценностно притеснено. Почувствах се като одрипавял сирак в полето, който се бори неистово с евразийския леден вятър. И как можа тази гадост да се случи точно сега, когато от Европа доскоро у нас направо валяха мангизи по разни там фондове, а едни чичковци ловко и справедливо ги разпределяха "за благото и в името" на народа. Когато пак едни спретнати майстори безплатно така ни санираха панелкаите, че незабавно зачепих радиаторите на рекетьорите от "Топлофикация". Когато родното небе раздираха ята от сребристи изтребители, а морето пореха многофункционални фрегати, които внимателно заобикаляха черноморските нефтени платформи, които аха да ни направят енергийно независими, пък и износители чрез онзи ХЪБ на енергоносители. Когато родните граници бяха направо херметически затворени със сигурна ограда за незаконни пришълци. А в центровете, където съвсем случайно малцина несретници насред зима бяха намерили сигурен подслон от една "Арабска пролет", цареше ред, дисциплина, интеграционно разбирателство и стерилна чистота. Пък и Тате се грижеше за всичко, заедно с Мама, леля, вуйна, кака и цяла сюрия честни и отдадени на отечеството и ценностите патриоти.
Какво се случи, напъвам се да разбера, че мама се срина на изборите и това подложи крак на правителството на Тате, който железно си държи на обещанията? Сигурно е някаква суперхибридна атака на руснаците. Те много ги умеели тези работи, уверяват ни едни хора от телевизора. Сега и много авторитетният Европарламент прие резолюция на десните за руската пропагандна агресивност, която, вземете едно успокоително, била като тази на ислямистите. Страшно съм притеснен, изтеглям се далеч от Черно море на юг от Стара планина. За да пазя европейските ценности като зеницата на окото си. Там пък в близост се оказа Ердоган с едни свои ценности, от които ми се изправи остатъчната коса. Полетял сайбията на крилата на имперските си мечти и се замислил за Лозанския договор и едни територии, където и ние сме в купа. Ашколсун, направо - бравос.
Където и да се крия обаче, все ме преследват ценностно аргументирано. Големият българин и министър в оставка Митов бил много разтревожен да не се отклони родината след изборите от евроатлантизма. И ни внушава първично в съзнанието, че това можело да се случи с вятъра на задаващите се промени. Както и предразплаканата мадона Лили Павлова, която ни убеждава, че парите за санирането за този период вече привършили. Тоест, гласувахте срещу нас, стойте си сега в изкъртените панели несанирани и на..ани. Какво от това, че в бюджета има предвидени средства, а напраскахме и хазната с необоснован дълг за поколения напред. Има ли изобщо значение за оставковците, че бившият (какво хубаво определение) военен министър Ненчев качил на трупчета в огнеупорна каса изгодни договори на производителя за ремонт на вехтите ни самолети. А в същото време военната ни авиация е била почти приземена, а животът на летците поставен в риск. Кой тогава да ни пази? Родната полиция на социолога Румяна Бъчварова ли? Тя впрочем откровено лоялно заяви, че правителство на ГЕРБ без Бойко не може да има и при това образно вметна, че това би било "политическо тяло без глава".
Хубаво, праволинейно, неотклонно дори. Както громи всичко живо под слънцето пристрастеният към архивните единици политолог Антон Тодоров. Господинът с осигурено "ценно" присъствие в медиите преди и след президентските избори също като независимият Митов въздигна съвест за застрашените европейските ценности. Неговата вечна житейска поанта обаче е, че и днес отрочетата на комунистическата номенклатура и ченгетата управлявали България. Хайде, за наследниците може и да се води труден спор, но какви са тези служители на бившите служби за сигурност в днешно време с влияние върху процесите в обществото. Неподвластни ли са на биологичните закони четвърт век след 89-а, или може би се наливат с някакъв еликсир на вечната младост, създаден в тайните лаборатории на тоталитаризма. Ето предизвикателство за господина. Нека открие документацията на балсама, той има опит в работата с документи, и го дари на хората.
Спомням си, в детството по панаирите и цирковете се разиграваше един "страшен" номер. В голяма "бъчва", като затворена писта, мотористи засилваха машините по окръжността на дъното. В един момент форсираха и с помощта на центробежните сили започваха да обикалят с ценни мотори по отвесните стени. Възхищението бе масово. Майки притискаха успокоително децата си, а бащите ревнуваха. Тази страхотия в "Глобуса на смъртта", така се казваше, се играеше предимно от атрактивни мотоакробати - италианчета. А нашите политици сега се изреждат при късния Плевнелиев и никой не иска да влезе с правителство в цилиндъра, за да го качат временно на слаб мотопед. Защото кацата се е вмирисала и всеки иска да започне на чисто.
Аз пък се сетих за онази приказка за тримата братя, ламята и златните ябълки.