Около името

    Кръвните ни братя край Вардар по всичко изглежда са много притеснени, щом посегнаха към считаното за "свещена крава" име на републиката. Доскоро този казус изобщо не бе в дневния ред на младата държава, защото за методично профилактираните и облъчвани десетилетия наред с екстремен македонизъм и национализъм с привкус на псевдоантичност комшии наименованието на държавата бе символ за идентичност. Сега обаче новите управляващи на социалдемократа Зоран Заев нахлуха в деликатната и дори забранена територия с желание да демонстрират готовност за своеобразно "отпушване" на задръстения канал за евроатлантическо членство и запазване на крехкото междунационално статукво. Има обаче и нещо друго. Новият премиер на Македония явно разбира нестабилната си подкрепа сред гражданството и непримиримото с детронирането от властта ВМРО-ДПМНЕ, защото се опря твърдо на подкрепилите го за мандата европейски ментори и атлантическите им партньори по оръжие. Затова правилно се ориентира, че пътят към Евросъюза преминава през НАТО, което във взривоопасната обстановка в Македония е дори по-важно от изпадналото в тежка ситуация европейско обединение.
    Изненадващата крачка към готовност за компромис за името на пръв поглед изненада гърците, които демонстрират по правило доста устойчивост по основни постулати на външната си политика. Доказаха го и сега по отново отворената стара "нова" тема. Потвърждение имаме от визитата на новоизбрания македонски външен министър в Атина и разговорите му с неговия гръцки колега. И независимо от приветливите усмивки и наглед по-благоприятния политически вятър, то промяна в категоричното отношение на натовската държава за смяна на наименовението на Македония практически няма. Видимо отпада и варианта за членство в НАТО с действително абсурдната сегашна тъпотия Бивша югославска република Македония, което ако се взрем в действителността, може и да е още по-нелепо. Например БЮРМ от също бившата Югославска федерация. Тоест, факт е че промяна трябва да има. Големият въпрос е обаче каква ще бъде тя и под каква форма "Македония" ще присъства в името, което неизбежно ще има насочващ, уточняващ и доуточняващ характер.
    Трябва да сме наивници, ако възприемаме процеса с промяната на официалното наименование на сегашната Македония само като акт на политическа решителност на сега управляващите за справяне с тежката криза. Напротив, активността на Заев и правителството може лесно да доведе до сериозни турболенции и нарушаване на привидното и все пак временно спокойствие. Дали, мисля си, влиятелната сред обществеността опозиция от ВМРО-ДПМНЕ няма отново да яхне народното недоволство и по въпроса за промяната на името. Много е лесно обявяващите се за твърди патриоти и носители и защитници на "националната идентичност" с ореол на измислена античност хора на Груевски да експлоатират момента и се втурнат пак към кулоарите на властта. А дали един вероятен референдум по въпроса и отричането на промяната няма да отвори пътя към нови парламентарни избори, които като нищо могат отново да възкачат на върха на властовата пирамида Груевски и компания? Това са все въпроси, на които отговори очакват не само в Македония, но и нейните съседи, а и далеч зад границите на републиката.
    Трябва да сме слепци, за да не виждаме глобалния смисъл на всичко с македонски привкус. Очевидно трън в очите на някои е все още съществуващата православна дъга Белград-Скопие-Атина. А също ясно е, че в по-разширен вариант преминава и друга линия, по която се сблъскват интересите на великите сили. В този смисъл възниква естествено въпросът дали едно форсирано приемане на Македония /или както ще се нарича републиката/ в НАТО ще възбуди умиление в Русия, подобно на същите чувства към членството на Черна гора? И още - дали в тази връзка Москва няма още повече да активизира всестранното си сътрудничество със Сърбия, включително и във военната област? Пък и дали по някаква "дъга" или "линия" на противоречията тук, но замислена далеч от границите на Балканите, няма да се подпали нещо, за което всички се досещаме, но не изричаме предвидливо на глас.  Ето това са големите въпроси, очакващи отговори. А не пърхащите по повърхността и скалъпени за местна употреба проблеми с домашен, да не кажа с балканско-провинциален привкус.
    В този пъзел и наша милост има своето местенце. Естествено съюзническите ни евроатлантически ангажименти са ясни и не подлежат на коментар. Националният ни интерес, който винаги трябва да бъде водещ, налага обаче да бъдем прозорливи за силата на момента в отношенията ни с Македония. И затова точно сега трябва да се намери пробив по оста София-Скопие към решителен поврат. Да се изчисти първо на управленско и медийно ниво престоялата и тровеща взаимодействието ни плесен на екстремния македонизъм на антибългарска основа и подпише най-накрая онзи прословут и вече баят договор за приятелство и сътрудничество. Това е пътят и за двете кръвни сестри България и Македония. Това е пътят да разберем какви сме, къде сме и какво искаме. По този начин именно ще преживеем възбуденият пиетет на големите да кроят, прекрояват и делят балканските ни народи единствено и само в интерес на своите глобални амбиции.