Това не е премиер

Вчера Бойко Борисов, съпровождан от кохорта покорни венцехвалци, висши държавни чиновници, дузина охранители и услужливи медии, "инспектира" ремонта на сградата, известна като "военното НДК". Това е вторият му публичен набег към строежа за този мандат. Първият беше лятото на миналата година. И тогава, и сега антуражът е почти един и същ. Пак присъстваха главният прокурор Сотир Цацаров, министърът на финансите Владислав Горанов, председателт на Върховния касационен съд и на Софийския районен съд Методи Лалов, министърът на правосъдието, но вече не Христо Иванов, а Екатерина Захариева. 
Като чете човек имената и позициите на участвалите в "инспекцията" на строежа, току-виж помисли, че тези хора друга работа нямат, решили са всички проблеми на ведомствата, които управляват и за които носят отговорност, и ей така за разнообразие са се самопонижили до обикновени проверяващи от строителния надзор. Защото работа ли е на министъра на финансите да крачи сред гипсокартон и висящи кабели, и да гледа прясно боядисани стени? Или пък на главния прокурор? Работа ли е на министъра на правосъдието и на председателя на Софийския районен съд да обсъждат какво да бъде обзавеждането на залите? И накрая, работа ли е на премиера на държавата да обикаля някакъв строителен обект, пък бил той и бъдеща сграда на районен съд и прокуратура? Не е, разбира се. Но то нашият Бойко Борисов не е премиер. Той е пиар, спортист, художник, специалист по бетон, асфалт, замазки и прочие. По всичко друго, само не и по държавно управление.
Щеше да е смешна цялата тази суетня и спорове около това столовете в съдебните зали тип "театрални" или по-грубички да бъдат, ако не беше тъжно. И жалко. И недостойно. В момент, когато агресията по улиците на държавата се вихри с демонстративното самочувствие на всепозволеност и безнаказаност. Когато на границите на България ври и кипи и не се знае в кой миг вълната бежанци ще прелее през тях. Когато Европа, която познаваме и от която сме част, пред очите ни се разпада от противоречия, неравенства, лицемерие и егоизъм.
Точно сега министри и висши държавни чиновници воглаве с премиера "пресмятат" на коляно с колко ще "изпилят" цената на обзавеждането за залите. Защото става дума за едни пари. За още и още пари. Вчера поискаха 8 млн. лв. за обзавеждане и компютри. Миналата година кабинетът отпусна за ремонта 11 млн. лв., а кметът Фандъкова поиска допълнително 6 млн. лв. за инфраструктура, и обещаха през май съдът да се премести в сградата. Не се случи. Сега нови пари, нов срок и пореден евтин пиар на Борисов. После - при Цацаров.