От пусто в празно

Контролът в енергетиката и спирането на течовете от нея са на път да се окажат красива вълшебна приказка. Омайна и очарователна, но все пак само приказка. Нещо като обещание в бъдещето. Химера. Гарантирана от ГЕРБ.
По време на парламентарен контрол миналия петък стана ясно, че собствениците на инсталациите за високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия масово не са изпълнили задължение, въведено с наредба от 30 юни т.г. Те трябваше до 15 октомври да монтират уреди, които в реално време да предават параметри, даващи възможност за оперативна проверка на това какво произвеждат съоръженията им и при какъв разход на гориво. Защото така може да се следи дали енергията, която генерират, е високоефективна и дали отговаря на условията да бъде изкупувана на преференциални цени. От онези завишените, дето са над пазарните и дето са ни наложени по силата на евродирективи.
От 35 лицензирани от държавния регулатор заводски и топлофикационни когенерации, едва 4 - на топлофикациите в Пловдив, Русе, Варна, Бургас и частично в София, са се съобразили със срока. Останалите си имат оправдания, става ясно от думите на енергийния министър.
Но защо да бързат? Защо да са законопослушни? И струва ли си въобще да се тревожат? Не, разбира се! Могат да си карат, както досега. Защото в наредбата, написана на коляно от министерството на енергетиката, състояща се едва от 5 члена и 4 преходни и заключителни разпоредби, санкции няма! А щом такива отсъстват, защо да се полагат усилия, щом може да се кара, както досега. Произвежданият "високоефективен" ток вместо първо да покрие собствените нужди, да се продава целият на преференциални цени, а електроенергията, необходима за нуждите на производството, да се покрива с тока от мрежата, понеже е по-евтин. Топлинната енергия да се върти по магистралните тръбопроводи, използвани като охладителни кули или просто да се грее с нея околната среда, защото никой не следи каква част от нея е полезна. Предприятия уж за гуми тихомълком да се превръщат в електроцентрали.
Нали потребителите плащат. За "високоефективността" и гяволъка на тарикатите. За намеренията и обещанията на министрите. За законите, които са колоси на глинени крака, сривани от няколко преходни и заключителни разпоредби. За контрола в енергетиката, който все го въвеждат и все не настъпва. За преливането от пусто в празно, което сякаш, наред с плащането, е единствената постоянна величина.