Натовската реторика е антируска на границата на разума

- Доц. Григорова, смятате ли, че след срещата във Варшава, НАТО втвърдява позицията си спрямо Русия?
- Варшавската среща на НАТО е поредната стъпка в изграждането на геополитическа военна източноевропейска инфраструктура по границата на Русия като санитарен кордон с готовност за плацдарм според ситуацията.
Не забравяйте, че още през 2014 г. Виктория Нюланд обяви шест прифронтови държави (frontline states) в обсега на специалните американски интереси: България, Румъния, Полша, Литва, Латвия и Естония. Към тях е и фронтовата (поради тлеещата гражданска война) Украйна.
Фронтовата линия не е мирно понятие, това е демаркационна черта, която трасира военен конфликт, било то "хибриден" (тази вече изтощена дума за "скрит, коварен враг, дебнещ отвсякъде") или локален (като т.нар. "сива зона" в Донбас на границата на непризнатите републики и Киев, която всеки ден взема граждански жертви от "случаен" огън).
Фронтът има ясни врагове, тук натовската реторика е антируска на границата на разума, но не остава само словесна, вече се въвеждат многонационални батальони в трите балтийски държави и Полша. Впрочем за първи път немски военен ботуш (макар и на ротационен принцип) ще стъпи по тези земи след 1945 г. Това не може да се преглътне от Русия като уж поредната истерия в полза на военния бюджет на бюрократизираните натовски чиновници, става дума за реална милитаризация по руската граница. На дипломатическия език на американския посланик в Москва Джон Тефт това е пример на "неизменната сила на трансатлантическите връзки, на които е построен НАТО в евроатлантическия регион". Въпросът е къде са границите на евроатлантическото и защо вече опират до Русия с постъпателна милитаризация на съседите й? 
Фронтовият кордон вече е факт макар и от слаби държавици със силни амбиции особено Полша с възродените мечти за intermarium (междуморие) от времето на Йозеф Пилсудски. Още след разпадането на СССР през 1992 г. Полша активизира този геополитическа проект като официална концепция, а през 1994 г. в Киев е сключена политическа партийна лига на "междуморието" (между Балтийско, Черно, Егейско и Адриатическо море) от Полша, Украйна, трите балтийски държави и Беларус. В момента Беларус е липсващата брънка в източноевропейското звено на натовския фронт и затова е обект на ухажване плюс изчакване на приемника на Лукашенко. Периодичното изплуване на полската лидерска утопия за европейска конфедерация от източноевропейски държави с център Варшава е удобен лост за въздействие върху полските политици, особено активни и със солидно лоби и в НАТО, и в САЩ.
- Реална ли е опасността от война?
- Когато се концентрират военни сили по границата на държава, обявена от същите тези сили за "агресор", "заплаха" и "партньор" едновременно (нещо като "опозиция на власт"), избухването на локална военна криза в невралгична точка от типа на Приднестровието или Донбас, или дори Крим, е възможно. Директно няма да е сблъсък на големите, защото Русия е ядрена държава, но вече имаше прецедент да се действа "прокси" и чрез амбициите на слабонервни провинциални политици като Саакашвили, които могат да започнат конфликт (спомнете си грузинско-осетинско-руския конфликт през август 2008 г.).
- Къде е България във всичко това?
- България е в шизофренията на "демилитаризирана зона на Черно море" с активно военизиране от наша страна на същото това море. Най-разумно и достойно би било да заимстваме ролята на Беларус в руско-украинския конфликт с минската площадка (макар и тромаво ефективна, но поне мирна) и София да стане зона за примирение между НАТО и Русия още повече след завръщането на Ердоган (нашият южен партньор, комшия и съжител) в руската приятелска прегръдка.