Нафракингиха се

Хидравличното разбиване, известно като фракинг, е причина за увеличената сеизмична активност в САЩ. Броят на земетресенията през последните години е скочил десетократно. Това е установил американски научен институт.
Фракингът е технология за добив на шистов газ. Където е приложена, земята е осеяна от кладенци, свързани с тръби. Друго няма. Пустош. Проблемът е колкото в токсичността на химикалите, които се "инжектират" под налягане в недрата й и сетне някак трябва да се неутрализират, толкова e и в това, че няколкостотин кладенеца не са достатъчни. Трябват хиляди. А сетне нови и нови. Още и още. За да е икономически изгоден добивът. За да има печалба за компаниите. За да се въртят едни пари. Милиарди долари. 
Шистовата революция, която се случи в САЩ, засега е невъзможна в Европа. Опитът в Полша се провали. Само за фазата на проучването там беше нужно да се пробият 300-400 кладенеца, а пробиха едва 40. Европейските екологични норми, регулациите за околната среда и пазара на газ спират вакханалията, която се вихри в САЩ и Канада. Европа няма нито територии, нито опит, нито инфраструктура за подобни авантюри. Освен това си има газ. Има собствен конвенционален добив, доставчици, тръби, хъбове, което я прави независима от Америка.  
Докога ли обаче старият континент ще спира порива на международните нефто-газови гиганти? Вероятно няма да е за дълго. Готвеното споразумение между ЕС и САЩ за Трансатлантическа търговия, инвестиции и партньорство (ТТИП) ще реши от раз всички проблеми на инвеститорите. Неслучайно преговорите се водят "на тъмно", далеч от гражданите, че и от правителствата. Стане ли факт, въпрос на няколко години е и нашите земи да бъдат превърнати в пустини, да ни люшнат земетресения и да се чудим откъде да внасяме неотровена вода.
Те се нафракингиха. Наш ред ли е?