КЕВР стимулира монополите с непазарни мерки

"Представители на държавния регулатор да говорят колко е велик пазарът е неприемливо, при положение, че Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) стимулира изхранването на монополните дружества с непазарни мерки", заяви вчера националният омбудсман Мая Манолова. Тя бе на дискусия за доклада с анализ и симулация на енергийната бедност в страната в централата на КТ "Подкрепа". Реакцията на Манолова беше в отговор на изказване на представител на КЕВР, защитаващ тезата, че либерализацията е добър вариант за България и че пазарът най-добре регулира всичко.
Либерализацията на електоенергийния пазар е нещо, което ни притеснява, заяви президентът КТ "Подкрепа" Димитър Манолов. Ние не разполагаме с достатъчно данни за това какво се случва на пазара на електроенергия, какво е потреблението и при тази неяснота не е много сигурно доколко анализите, които правим, са релеванти на ситуацията, каза Манолов. И той, и авторите на доклада Боян Захариев, Ваня Григорова и Илко Йорданов се оплакаха, че Националният статистически институт отказва да предостави данни за потреблението на електричество от домакинствата, позовавайки се на търговската тайна. Електроразпределителните предприятия също са отказали на анализаторите достъп до данните си.
Над 1,5 млн. българи имат разходи за електроенергия, надхвърлящи 10% от разполагаемия им месечен доход, а почти всеки пети беден харчи поне една пета от доходите си за електричество, е извод от доклада. Делът на парично бедните и енергийно бедните в страната са сходни - всеки пети от българските граждани е в риск от парична или енергийна бедност. Разработените сценарии показват, че ако в процеса на либерализация цените на електроенергията се повишат с 10 процента, при сегашните разчети за компенсиране на уязвимите потребители, почти всички парично бедни ще се окажат и енергийно бедни, каза Боян Захариев.
Заключението на доклада "Енергийната бедност. България 2016" е, че предвиденият социален пакет, огласен от министър Теменужка Петкова през май, може да компенсира при най-уязвимите потребители увеличение в цената на електроенергията в размер на 5% до 10%, както и че е особено важно обхватът му да бъде разширен до 21%-23% от населението. При сегашния си обхват от около 14% от населението социалният пакет покрива онази част от хората, които живеят в дълбока енергийна бедност.
Сред най-засегнатите са бедните самотни възрастни, домакинствата с безработни лица, както и бедните семейства с деца. Средното българско семейство потребява около 330 кВтч електроенергия средномесечно. В момента социалният пакет може да компенсира бедните за не повече от 150 кВтч или за по-малко от половината на нормалната средна месечна консумация. Подпомагането е в рамките на 30% от крайната цена на тока.