Вузовете имитират стабилност

Не по-различна е картината с преподавателите и във висшето образование. По неизвестни причини НСИ вече не оповестява възрастовия състав на университетските преподаватели, но още преди две години МОМН съобщи, че повече от една трета от професорите например (около 600) са на възраст над 65 години. Попълнението "отдолу" на възрастовата стълбица бе 10 пъти по-малобройно.
За процесите във висшето образование все пак може да се направят някои изводи от данните на националната статистика. Докато през учебната 2000/2001 г. преподавателите във вуз у нас са били 23 329, сега те са 22 432 - намалели са с 897. Ще кажете - не е много. Има обаче малка подробност. Тази бройка преподаватели се формира според работните места, на много от които едни и същи хора преподават на по 2-3-5 места из цялата страна. Ако се отчетат наличните преподаватели като физически лица (което се прави по бройката основни трудови договори), данните на НСИ ни казват, че преподавателите преди 10 години са били реално 15 609, а сега са 13 741. Сиреч намалели са с 1868 души. А в "куфарното преподаване" са се включили нови 971 преподаватели и общо пътуващите са 8691. Обяснимо е, защото в това време мрежата от висши училища се раздуваше непрестанно, бройките за прием се увеличаваха и студентите от 243 592 през 2000/2001 г. стигнаха 281 170 сега. Увеличението е с 37 578 души. Мащабите на несъответствията са стигнали дотам, че над 63% от реално наличните преподаватели "покриват" обучението в два и повече вуза. Смешно е, когато МОМН говори за рейтинги и конкуренция между същите вузове.
Интересно е сравнението държавни-частни вузове. Преди 10 години в държавните висши училища са се обучавали 215 676 студенти, днес се обучават 223 866 - ръст 3,8%. В частните вузове през 2000/2001 г. е имало 27 916 студенти, сега има 57 304 - ръст 105,2%. В същото време преподавателите на основен договор за 10 години са намалели с 1868 души. На този фон прелитащите от вуз на вуз преподаватели са се увеличили от 7720 на 8691. И се получава, че преди 10 години на един преподавател в частните висши училища са се падали 12,7 студенти, сега се падат 21. А т.нар. дистанционно обучение се е раздуло над 5 пъти и сега ползват услугите му 11 839 студенти. Очевидно е вярна констатацията, че за да оцелеят при намалелите демографски випуски и при по-малко кандидат-студенти от обявените места за прием, преподавателите все повече прибягват до "куфарното" и виртуалното образование. А вузовете оставят пенсионираните си преподаватели да работят на хонорар, белким някак скалъпят изискванията за акредитация. Ето тази мимикрия се случва с висшето ни образование.
В МОМН явно не четат данните на НСИ.