Кога София ще заприлича на Будапеща?

Щом попадне в която и да е европейска столица, българинът неминуемо започва да сравнява. Особено когато става въпрос за държави, които преди наричахме братски. Тъжното е, че колкото и да търси отмора за поне ден-два при тях, няма начин да не го връхлетят комплекси за малоценност, когато види какво са направили например унгарците в Будапеща в годините на т.нар. преход. Толкова е натежало сърцето от нашите неуредици, провалени надежди и безумни ремонти, ако изобщо ги има, че всичко, сътворено в унгарската столица, изглежда невероятно. Колкото и да се мръщят в Брюксел на Орбанова Унгария, никой не може да принуди насила поне милион европейци да предпочетат Будапеща за посрещане на Новата година. Милион, които оставят немалко пари из ресторанти с преди всичко унгарска кухня, магазини с предимно традиционни унгарски стоки, типични, но и майсторски направени сувенири, или заведения с чардаши. Няма натрапващи се на всяка крачка билбордове, няма надписи с предимство на английски, няма нашарени с нескопосани графити сгради или черкви като "Св. Седмочисленици" у нас, няма просяци на всеки 1-2 метра, няма хлопащи плочки по улиците, няма неоформени храсти по булевардите, няма неопаковани по европейски сгради или улици в ремонт, няма разливащи боклука кошчета, няма залети с боя паметници на Съветската армия, няма хулни думи по голямата синагога и т.н. 

Има последна мода трамваи; има спиращи на автобусна спирка автобуси, които с шофьорско извинение изчакват 2-3 минути, за да влязат в определения им график, ако са избързали; има само автомати за продажба на билети за градския транспорт и то на всяка спирка; има строящо се разклонение на метрото и не личи да създава проблеми на столичния трафик; има във всеки ресторант към безбройните хотели специални маси, където се сервира с подходяща реклама гулаш; има супери, където хранителните стоки, плодове, зеленчуци, както и вина, са предимно унгарски; има увлечение по нощно къпане в новоизградени бани или спа центрове в изумителни стари сгради; има преклонение към оставеното от предците, без значение дали са дворци на аристократи, черкви, манастири, музеи или галерии; има пълни веган ресторанти или ресторанти, където предлагат унгарски храни без глутен или с кулинарна унгарска класика. Докато у нас се занимават с винетки и простодушно обясняват, че така се случва, "когато от хартия се преминава към електронни винетки", унгарците отдавна са свикнали с инсталирани автомати за всичко, което изисква времето ни. 

Няма нужда човек да се сеща, че кубчето Рубик, навършващо 40 г., откакто е открито, е сътворено от унгарец, или че унгарец е измислил наградата "Пулицър". Е, имало и 13 унгарски учени, които са получили Нобелови награди, ама работили в чужбина. То и Сорос е унгарски евреин, но днес не е особено желан в Унгария. Причините са повече от ясни, включително и като връзка с миграцията и намеса във вътрешни дела. Независимо от изградения университет, който подготвя подходящите за целта кадри. Но не става ясно как така нямат демографски срив, как така майки водят по 2-3 деца, а имало протести и недоволни. Как така нямали дългове нито към Световни банки, нито към МВФ, а премиерът Орбан казва: "Ние, унгарците, можем да разчитаме само на себе си. Ето защо започваме национални консултации за семейството, това е най-сериозният въпрос в дневния ред на унгарската политика." Сериозно? И ние си знаем, че "протестите са част от ежедневието в демокрацията", както твърди Орбан, но като се види Будапеща, можем да се чудим какво още не им стига на унгарците. 

На Запад пишат, че просяците били изгонени насила от центъра на Будапеща, ама ако така са проявили грижи за тях? Ако се казва, че "ще има избори през 2019 г., но ние гледаме към 2030 г., когато благодарение на съвместните усилия ще се намираме на прага на нова ера и ще тръгнем не само нагоре, но и ще постигнем целите си", тогава става ясно защо Орбан печели избор след избор. Човекът се бори за християнска Европа, а ние си шарим по черквите или поставяме плочи като за баня пред входовете им. Отделно са дупките, фугите или счупените им ъгълчета. Срамим се да си поставим знамето пред християнските ни храмове, но се гневим, ако то липсва по балконите ни по време на празници национални. Орбан казва, че "правителството се обявява за работа, семейството и политиката за сигурност", а ние водим спор защо са се родили по-малко от 60 хил. деца миналата година. Деца се раждат с надежда, разбирателство и сигурност. Имаме ли ги? Отчетените данни са красноречиви. А Орбан казал и че "демографията е жизненоважен въпрос и правителството полага всички усилия за укрепване на семейството, защото вярваме, че това е ключ към продължаването на унгарската история и бъдещето на нацията". Защо човек да се диви на великолепието на унгарския парламент, на съхранените или възстановени дворци на крале и аристократи, на реновираните стари "виенски" сгради, на музеи или паметници на историческите герои на страната, ако сърцето се свива при спомена за състоянието у нас? Една палачинка "Гундел", сътворена от фамилия унгарци, чиито наследници и днес я предлагат със съответна реклама навсякъде из страната, оправя настроението. Какво да иска повече човек сред хиляди балканци, руснаци, китайци, италианци и въобще европейци, които се тълпят из празнична Будапеща?