Шоу без хепи енд

Дайте на народа хляб и зрелища и ще управлявате с песен. Древната римска препоръка важи до днес. Българският демократичен опит за последните 25 години доказа, че управителите на държавата може да не мислят за хляба. Народът е на път да я кара само на зрелища. Полека-лека те заместват не само духовния му живот, но започват да изпълняват и друга по-важна задача. Да заглаждат последиците от недоимъка, да притъпяват чувството за несправедливост, да скършват порива му към неподчинение и с примирение да възприема стабилността, с която щедро го дарява властта. Каквото и да става по света и у нас, трябва да се посреща с търпение и благодарност. Да се възприема като забавно зрелище.
Държавните управители се усъвършенстват в производството на политически зрелища, но изпадат в гняв, когато в забавата се включват професионални майстори на шоубизнеса. Вярно е, че въпросите в референдума на Слави противоречат на конституцията и целите им са съмнителни, но с какво са по-лоши от бездарните упражнения на аморфното парламентарно мнозинство и на държавната глава. Едните приемат закони, след броени дни главата във вид на дефектен бушон прегаря и налага вето, после същото законодателно тяло му аплодира. Номерът се хареса и на тялото, и на главата и се превърна в ежедневие.
Властта дълбоко навлезе в шоубизнеса и по причина, че видя в него път към обединение на нацията. Това показа не само успехът, с който референдумът на Слави събра толкова много поддръжници. Последният пример е престижното 4-то място на Поли Генова на "Евровизия". Зрелището сплоти българите по цял свят. Нещо, което политиците четвърт век не могат да постигнат. Победителката на конкурса - украинската татарка Джамила, извърши същия подвиг. Властите в Киев, които се провалиха по всички показатели и хвърлиха страната в нищета и гражданска война, обявиха, че ще й дадат званието "Народен артист".
Какво да се прави, политическите непрокопсаници по света си приличат, включително и по увлечението да правят шоу. Трябва да признаем, че на това поприще българи и украинци далеч не са водещи. Те имат много още да се учат и за тяхна радост има от кого. И тук Евросъюзът е на мястото си и раздава ум и разум. Нека припомним, че от Киев заплашиха, че ако Джамила не спечели първо място, а го заеме руският певец, Украйна повече няма да стъпи на конкурса. Професионалистите от евровизионното жури се изплашиха и дадоха победата на татарката. Така се прави политика, това се казва шоу.
За съжаление обаче не всичко свършва с песен. Има и много по-сложни номера. И те си имат майстора. Тук никой не може да отрече лидерството на САЩ. Последният номер, който разиграха на европейския манеж, са нарича противоракетна отбрана (ПРО). Това, че начинанието на САЩ само на думи е отбранително, е ясно на всички и преди всичко - на самите американци и на фокусниците от НАТО. И те го признават. От една страна, не спират да повтарят нелепостта, че техният "щит" бил предназначен да пази европейците от Иран и Северна Корея, а от друга, във всички възможни военни доктрини сочат Русия като най-голяма опасност. Европеецът става кривоглед, престава да съобразява, отказва да реагира и натовският началник може да си върши каквото си иска и най-важното - където си иска. Кеф му да опъне "ракетния си чадър" в Румъния, до самата българска граница, кеф му в Полша под носа на Русия.
Гледаш, не гледаш, за шоуто трябва да плащаш. В сръчността да броят и да прибират чуждите пари американците са ненадминати. И голямото ПРО-шоу не е безплатно. Те са го изчислили: 2 процента от националните бюджети на т.нар. съюзници, влезли в ролята на безмълвни зяпачи. Всички са съгласни. Най-съгласна е нашата държавна глава, защото няма глас за самостоятелна роля в зрелището. Нека не се сърдим, че ракетният спектакъл е само на румънска и полска територия. Елементи на ПРО са планирани и у нас. За да не ни обидят. Във Вашингтон още не са разбрали, че българските управители не са от сръдливите. В нрава им е да не се съпротивляват на онзи, когото наричат "аго". Знаят как да му правят драго.
Точно по тези причини ние въобще не сме интересни за развитието на основната сюжетна линия на шоуто. Целта е по-далечна и вечна. Русия обърка сценария, който беше започнал през 90-те години и нищо не предвещаваше, че няма да свърши с хепи енд. Страната устремно вървеше по пътя, сочен от МВФ, Бжежински, Сорос и прочее магове. С една дума, крачеше уверено към пълен разпад. Уви, взе, че се освести. Тогава около нея започна да се стяга обръчът от натовски територии в Източна Европа и за тяхното управление бяха поставени верни мълчаливи наместници. Приказките, че Русия сега трябва да бъде наказана заради Крим и Украйна, са димката, която се пуска за повече ефект на номера. За повече яснота в сценария да припомним, че САЩ прегръщат идеята за ПРО още през 1961 г. Какъв Крим, Каква Украйна!
Политиката е шоу, в което хепи ендът се изплъзва.