Пак се разминахме с литературния Нобел

Казвам го на шега, но си е истина. Не, че Марио Варгас Льоса не е писател от световна класа, който отдавна заслужаваше да получи лавровия венец на литературния Нобел. Може би не по-малко достойни за наградата през тази година бяха четеният и препрочитаният у нас японец Харуки Мураками, а защо не и малко известният в България  шведски поет Томас Транстрьомер - имена, които се спрягаха в букмейкърските класации. Но в края на краищата тежката дума принадлежи на Нобеловия комитет.
А за нас, българите, не остава нищо друго, освен благородно да завидим на страните, към които ще отпътува литературният (пък и не само литературният) Нобел. По този повод нашего брата журналистите ще се "упражним" отново по темата: "Кога в България ще имаме Нобелов лауреат?" Ще си припомним с носталгия как Иван Вазов, Пенчо Славейков, Йордан Йовков, Елисавета Багряна и Емилиян Станев са се разминали със световния приз. Ще се завайкаме затова защо не са го получили Йордан Радичков и Блага Димитрова. И толкова.
Този тъжен спектакъл се повтаря почти всяка година. Едва когато наближи началото на следващата, си спомняме, че в България има големи живи писатели и поети, които заслужават литературен Нобел, след което отново започваме да преливаме от пусто в празно.
Повече от ясно е, че за да стигне нечие име на български творец до Нобеловия комитет, трябва да се спази определена процедура; необходимо е да имаме свое "лоби" в Швеция и скандинавските страни; нужен ни е национален Нобелов комитет.
А у нас всичко се прави "на парче". Всеки тегли чергата към себе си. Да не говорим, че културното ведомство си няма халхабер по този въпрос. И как ли да има, когато неговата културна "политика" се осъществява от човек, който не вижда по-далече от пъпа на своята "реформа" и от грижата как да разходи личния си..."бизнес" до Венеция и обратно с падналия му гратис самолет. А да не говорим за нашенското гражданско общество, което твърде много прилича на Алековата гутаперача и Бай-Ганьовия келепир. Насам народе-е-е, хайде на нобелите! По колко ги дават - пита Алековият герой. Докато сме тъй, ще си останем там, където сме.