Собствениците на ниви vs. зърнопроизводителите

Преди десетина дни земеделският министър Кирил Вътев се срещна с Националната асоциация на зърнопроизводителите и Българската аграрна камара. Причината - отново имаше заплахи, че се готви протест. Тази седмица зърнарите би трябвало да се срещнат и с финасовия министър Асен Василев, на която да стане ясно какви са възможностите за подкрепа. За недоволството на земеделците стана известно от специална декларация на НАЗ с искания. Освен желанието за подкрепа в нея има искане държавата да регулира с механизъм цената на рентата, макар че нивите са частна собственост, която се води неприкосновена. Зад това искане застана и Българска аграрна камара. Двете конкретни искания в декларацията са:
–  Промени в Закона за арендата, целящи регламентиране на сключването на дългосрочни договори при наемане/арендоване на земеделска земя;
–  Приемане на държавен механизъм за регулация на рентните плащания в страната, основан на добив и продажни цени.
Всяка есен агробизнесмените, които обработват чужди земи обясняват колко трудно се изкарват парите и как трудно плащат наемните цени. В края на миналата година зачестиха предупреждения, че няма как да се плащат високи ренти. Ако питате собствениците, които разчитат на доход от нивите си, рентите са обидно ниски, а арендаторите твърдят обратното - че наемането им излиза прекалено скъпо. Зърнопроизводителите се оплакаха, че се теглят кредити, за да се изплащат ренти.
Преди няколко години от Асоциацията на земеделските производители пък обявиха, че рентите са стигнали "тавана на поносимост". Рентите пък продължиха да растат, като средната стойност се качи от 44 лв. за декар годишно през 2020 г. до 63 лева през 2022 г. По-висока цена се плаща само за уедрени парцели и предимно в Добруджа. В останалата част на страната рентите, които се плащат веднъж годишно, са по-скоро ниски и най-често варират от 50 до 100 лв. за декар за година.
И след декларацията на НАЗ се появи ответна декларация - на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ). БАСЗЗ се обявява срещу "непрозрачния начин, по който се прокарват мерки и законодателни инициативи, които могат да засегнат по негативен начин интересите както на десетки хиляди земеделски стопани, така и на близо 3,5 млн. собственици на земеделски земи".
Асоциацията смята, че искането за въвеждане на механизъм за държавно регулиране на цените на поземлената рента е в разрез с поне два основни постулата на Конституцията.
БАСЗЗ цитира член 17, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията, който гласи, че правото на собственост и на наследяване се гарантира и защитава от закона и че частната собственост е неприкосновена. Според чл. 19, ал. 1 от Конституцията, икономиката на Република България се основава на свободната стопанска инициатива.
"Всички гореописани обстоятелства за нас са ясен сигнал, че подобни действия на определени представители на неправителствения сектор не се римуват по никакъв начин с обществения интерес и още по-малко с тези на земеделската общност, с интересите на собствениците и ползвателите на земеделски земи. Нарушават се всякакви предели на приемливо институционално взаимодействие, законност, прозрачност и отчетност в името на тесни икономически и дори вероятно някакви политически интереси. Това не е първи такъв пример през новата ни история, на който сме свидетели. През последното повече от десетилетие по емпиричен път се доказа, че пришиването на опити за законодателни инициативи (особено в областта на поземлените и свободните пазарни отношения) към опитите за решаване на текущи и краткосрочни конюнктурни нужди винаги е водело до нормативен и регулаторен хаос. В тази връзка се обръщаме се към вас с призив за връщане към нормалността и законността", пише БАСЗЗ в заключение.

Средни цени на нивите в България
лв./дка, по години

Година     2015 2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022

Средна цена 761 770 870 980 1053 1033 1174 1428

Средни цени за ползване на нивите (наеми, ренти)
лв./дка, по години

Година    2015 2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022

Средна цена    44 44 47 50 49 44 52 63

Евгений Орашъков, председател на  БАСЗЗ:
Няма място за държавна намеса в цените на рентите

• 
  Две от исканията на зърнопроизводителите пряко кореспондират със земята. Едното е да се направят промени в Закона за арендата, целящи регламентирането на сключването на дългосрочни договори при арендоване на земеделска земя. Сега голямата част от договорите са едногодишни.
  - В момента преимуществено договорите за ползване на земеделските земи са едногодишни. Сключването на едногодишен договор за наем се утвърди като практика поради необмислени регулации в частно-правните отношения, специално в Закона за арендата. При договора за аренда, който е за пет и повече години, ако недобросъвестния ползвател ползва земята без да плаща договорената рента, собственикът не може реално да защити правата си. Той е принуден да се обърне към съда, където евентуално ще получи някаква справедливост след няколко години. След едно дълго и скъпо съдебно производство. През което ползвателят ще продължи да ползва земята без да плаща.
  - Това бяха масови случи преди години, собственици на земи се оплакваха от некоректни наематели на земите им. Продължава ли тази практика все още?
  - Тази практика доведе до това, че масово, над 90% от договорите вече са едногодишни. И да искат, няма как да злоупотребят. За да се върне сключването на дългосрочни договори, е необходимо в Закона за арендата да се предвидят механизми за улеснено прекратяване на дългосрочните договори в случай на неплащане от страна на ползвателя. Както и индексиране на стойността на арендните плащания съобразно пазарните условия.
  - Ще подкрепи ли вашата асоциация исканията на зърнопроизводителите за промени в Закона за арендата, като вие искате различни от техните промени?
  - Необходимо е промените да се разгледат внимателно, да се съгласуват между отделните страни и чак след това да се говори ще подкрепи или няма да подкрепи асоциацията.
  - Следващото искане на зърнопроизводителите е да се приеме държавен маханизъм за регулация на арентните плащания, който да е основан на добив и продажни цени. Трябва ли държавата да определя каква да е рентата, която да се изплаща от ползвателя на собственика?
  - Като неправителствена организация, която защитава правата на гражданите, основното от които е неприкосновеността на частната собственост, ми е трудно да дам еднозначин отговор. Според нас въпросната декларация е със сериозен политически заряд. Отива отвъд кръга на действия на една неправитлествена организация. Живеем в демократично общество, а в него освен правото на изразяване под различни форми, вкючително и на недоволство, има и свободната стопанска инициатива, свободата на договаряне и на неприкосновеността на частната собсвеност. В част от декларацията се прокрадват внушения за враждебност между ползватели и собственици. Считаме, че този подход нито е разумен, нито е продуктивен.
  - Такава враждебност очевидно има и тя е довела до едногодишните договори, за които вие искате да продължат да съществуват, а зърнопроизводителите казват да отпаднат от правния мир.
  - За нас поземлените ортонешиния са частно-правни отношения на принципа на свободно договаряне в условията на пазарна икономика. Няма място за държавна намеса. Цените на рентите се определят въз основа на договаряне между независими стопански обекти. Всяка една административна регулация, намеса на държавни, общински органи в тези частни-правни отношения, ще доведе до изкривяване и неефективност на пазара.
  - Някои от собствениците на земи искат налагане на долна граница, ползвателите искат налагане на горна граница на плащанията.
  - За нас пазара е единствения механизъм, който трябва да регурила плащанията между собственици и арендатори.
  
  От БНР
  
  

• ---

• Илия Проданов, председател на НАЗ:
  Фирми дават висока рента, за да фалират местните фермери
  

  

  
  
  Това, което искаме ние за рентите е справедливо разпределиение на рентното плащане, заяви председателят на НАЗ Илия Проданов. "Видя се, че към момента това не е възможно. Ние гледаме примерите в Европа как там се е коригирал този процес. В една част от България, няма да споменавам коя и къде, определени големи фирми дават много висока рента, която е доста над пазарната и доста над възможната за един земеделски производител. Това се прави с цел хората, които работят в землището, местните фермери да бъдат фалирани, площта да се вземе от тази голяма фирма и след това рентата отново слиза на нива, които са разумни за производство на земеделска продукция. Държавата не бива да дапуска този процес да се случва. Единият вариант е държавата да контролира този процес, другият - да намери механизъм, под който да спре тези големи корпорации, които унищожават местните фермери. За нас няма никакво значение какво ще предприеме държавата. За нас е важно да остави възможност на средните семейни фирми да оцелеят", каза председателят на НАЗ.