14 Август 2024сряда12:08 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Променя се растителният свят

/ брой: 176

автор:Велиана Христова

visibility 223

В много държави вече са създадени специални групи от учени климатолози и аграрни специалисти, които имат задачата да прогнозират какви промени ще настъпят във флората и особено в културите на съответните региони на планетата. Засушаването тази година се чувства особено от земеделските производители, добивите намаляват и цените на много храни вече растат твърде заплашително. Поради глобалното затопляне се очаква обаче дърводобивът да нарасне, особено в комерсиалните гори на Северна Европа, въпреки че горските вредители и болести ще се увеличават. В Средиземноморието обаче горите ще са застрашени заради засухата, у нас близо 61% от горите са в зоната с надморска височина над 800 м. Според учените те ще бъдат уязвими при евентуалните сериозни климатични промени.
В България, където традиционни култури са пшеницата и царевицата, положението може да стане наистина опасно, защото засяга хляба на българина. А като знаем, че напоителните системи на страната бяха разрушени почти до основи, картината може да изглежда и апокалиптична. За съжаление пред българското общество този въпрос почти не се поставя. А според НИМХ при БАН и в България речният отток ще намалява все повече, валежите също ще намаляват, температурите, особено летните, ще растат.
Според доклад върху данни на Междуправителствената експертна група за сценарии за изменението на климата през ХХI век се предполага, че покачващите се цени могат да принудят хората да намалят консумацията на месо и млечни продукти с до 80% до 2050 г. Потреблението на зърнени продукти може да намалее с 20 на сто. Особен проблем става и намаляването на водните ресурси. Европейската агенция за околната среда (ЕАОС) в Копенхаген пусна в интернет т.нар. Европейска платформа за адаптация към климата (European Climate Adaptation Platform - CLIMATE-ADAPT). Тази платформа е публично достъпна в интернет (www.climate-adapt.eea.europa.eu). Тя е предназначена да подпомага създателите на политики на съюзно, национално, регионално и местно равнище при разработването на мерки и политики за адаптация към изменението на климата.
CLIMATE-ADAPT е разработена с подкрепата на европейската научна и политическа общност и дава на потребителите информация за очакваното изменение в климата, уязвимостта на отделните региони и страни, стратегии за адаптиране и пр.

У нас в риск е пшеницата, но ще гледаме киви и маслини


Според международните данни от научни изследвания Испания, Португалия, Италия, Гърция и България ще са от най-засегнатите от глобалното затопляне страни. Има риск земеделската продукция да намалее с до 25%. Засегнати ще бъдат пролетните култури, пшеницата, царевицата, производството на зърнени храни вероятно ще намалява - при това съществено. А есенниците вече зреят по-рано, твърдят нашите земеделски стопани.
Ако тенденциите в климата продължат по същия начин както досега, у нас ще е трудно да се отглеждат зеле, дини, тикви, изобщо плодове и зеленчуци, които изискват много поливане, се казва в някои изследвания. Затова пък можем да се насочим към култури, виреещи в по-сухи почви - киви, лимони, бадеми, маслини, смокини. Такива видове вече се отглеждат много успешно в района на Сандански и Петрич. Възможно е за нашата територия да бъдат подходящи и някои сортове портокали.
 

Хората на Кьовеши влязоха в "Булгартрансгаз"

автор:Дума

visibility 107

/ брой: 154

Нивите поскъпнаха повече от два пъти за 7 години

автор:Дума

visibility 125

/ брой: 154

Митниците монтират суперскенери по границата

автор:Дума

visibility 134

/ брой: 154

Българският износ изостава с 6% на полугодието

автор:Дума

visibility 113

/ брой: 154

Банди вилнеят в Дания и Швеция

автор:Дума

visibility 133

/ брой: 154

Потушени са повечето пожари в РС Македония

автор:Дума

visibility 128

/ брой: 154

Нов руски командващ за Курска област

автор:Дума

visibility 105

/ брой: 154

Накратко

автор:Дума

visibility 145

/ брой: 154

Лявото обединение и неговите душмани

автор:Александър Симов

visibility 148

/ брой: 154

Вакханален танц

автор:

visibility 120

/ брой: 154

Бойното кръщение на военноморския ни флот

автор:Дума

visibility 124

/ брой: 154

Що е ляво и има ли то почва у нас?

visibility 123

/ брой: 154

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ