Пpедпоследни сме в ЕС по ползване на интернет
У нас само 27% от домакинствата имат интернет, докато в ЕС - средно 54%
/ брой: 49
По процент на хората, които ползват интернет, България е предпоследна в ЕС-27, след нас е само Румъния, сочи анализ на Eurostat за 2011 г. По някои показатели обаче нашата съседка ни изпреварва - например по процент на домакинствата, които имат интернет вкъщи. Докато в ЕС средно 54% от семействата си позволяват да прекарат интернет у дома, у нас този процент е едва 27. В Румъния близо 40% от домакинствата ползват домашен интернет.
Ползването на интернет е основен показател за равнището на развитие на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) във всяка държава. Има големи разлики между страните в това отношение, отчита Еurostat. Разбира се, след като неотдавна европейската статистическа служба потвърди, че България е най-бедната държава, с най-ниски доходи на населението и с най-бърз темп на социално разслоение, не можем да се учудваме на резултатите на изследването за ИКТ. Нещо повече - Eurostat в края на януари отчете, че от 2005 г. до ноември 2011 г. ръстът на потребителските цени в най-бедна България е сред най-високите - увеличението е с 41,8% (на фона на средноевропейския ръст от 16,4%). Само Естония и Румъния са увеличили повече цените от нас. Т.е. българинът е беден и не му е до разходи за интернет. Странното обаче е, че държавата ни определи информационните и комуникационните технологии като един от приоритетите за развитие на науката с най-големи шансове за "пробив" в международен план. Би трябвало доста да се замислим над парадокса, че България, която е на опашката по ИКТ, ги обявява за свой приоритетен шанс за конкурентоспособност в Европа.
В ЕС средно 24 на сто от населението на възраст 16-74 г. никога не е ползвало интернет. У нас този процент е 46, почти два пъти по-висок. Едва ли е успокоение, че в това отношение Румъния е по-зле - 54% от румънците никога не са влизали в мрежата. На другия полюс са водещите Швеция (само 5% неползвали интернет), Холандия и Дания (7%), Люксембург (8%) и Финландия (9%).
В анализа са използвани и по-конкретни параметри. Например за това колко често се ползва мрежата. Регулярно работят с интернет 80 на сто от хората в 6 страни - Дания, Люксембург, Холандия, Финландия, Швеция и Великобритания. В Евросъюза всеки ден ползват интернет 56% от потребителите с тенденция до 2015 г. да станат 75%. Три страни са най-зле, отбелязва Eurostat и в тях под 50 на сто от потребителите на интернет го ползват всеки ден - България, Румъния и Гърция. Като от трите ние сме най-зле по този показател.
Като правило в цяла Европа младите хора са по-активните ползватели на интернет. В ЕС от младежите на възраст 16-24 години сърфират 91%, докато разбираемо от по-възрастните (55-74 г.) - само 40%. Във висшите училища в общността 92% от учащите се ползват интернет, в средното училище - 71 на сто, в началното - 45 на сто. Специално в образованието България не стои зле, като изключим началното училище, където по използване на информационни технологии има твърде много да догонваме. Като цяло в училището обаче страната ни е въвела компютрите в достатъчно висока степен, което - няма как да не се признае - се дължи на политиката на предишното правителство, което целенасочено напълни училищата с нови компютри и бърз интернет.
Интересна е също картината на това какво търсят в мрежата потребителите. Като цяло в Европа 56 на сто от ползвателите на интернет търсят информация за стоки и услуги (у нас едва 26% се интересуват от това). Образователна информация от интернет търсят 40 на сто от потребителите, вестници он-лайн четат 56 на сто. Около 53% от потребителите в Европа участват активно в социалните форуми, фейсбук и пр. Което обяснява и засилването на самоорганизиращите се в мрежата социални протести - явление, което вече е познато и у нас.
Добре е да акцентираме и върху ползването на информационните и комуникационните технологи в икономиката. Около 67 на сто от всички предприятия в ЕС поддържат свои уебсайтове. Достъп до инернет имат 94 на сто. От българските предприятия 85% ползват мрежата. Едва 8 на сто от фирмите ни обаче имат политика за развитие на ИКТ в своята дейност, докато в ЕС средният процент на такива предприятия е 28. По този показател съседна Румъния също ни изпреварва, сочи Eurostat.