Криза на духа

Разните му политици и прислужници на Сорос, чиновници от Световната банка и какви ли не още, продължават да обясняват на глобалното село колко е сериозна финансовата криза, в която е затънал светът. Толкова сериозна, че във фалиралите световни банки трябва да се налеят стотици милиарди долари, за да се завърти мелницата на световната икономика.
А простата истина е, че не финансовата система боледува, а капиталът се гърчи в неистова конвулсия. И причината за това е, че богатите днес искат утре да бъдат още по-богати. Олигарсите на Запада и Изтока мечтаят как да продължат да се къпят в охолство и разкош, а бедните да бъдат още по-бедни - да продължат да затъват в отчаяние и безизходица, да умират от болести и глад.
Така че кризата е още криза на социума и човешката личност, на духа. Ако човек живее скотски и цялото му съществувание се свежда до "работи, яж и спи", за каква свобода на духа може да се говори? А ако пък е безработен или обречен на мизерия и недоимък, ако всеки ден трябва да се чуди как да върже двата края, за какъв човешки дух въобще може да става дума?
Кризата на духа днес пронизва цялото общество, като ни лишава от правото на свобода и човешко достойнство, на справедливост. Понятия, които за обикновения българин отдавна са изпразнени от каквото и да е съдържание, превърнали са се в куха фраза на недодялани и самонадеяни управници, на дребни мижитурки и махленски слагачи, на лицемерни илюзионисти и брутални демагози.
Затова нашенецът не вярва на никого и за нищо на света, а интелигенцията се е скрила в миша дупка, с потайното очакване "да отмине бурята", за да реши накъде да тръгне. Криза я, криза на духа!