Книга за Леда Милева

Държа в ръцете си красиво оформеното от художничката Маглена Константинова томче със спомени и есета, посветени от приятели, роднини и съратници на напусналата ни през тази година голяма българска писателка и общественичка. В томчето със заглавие "Книга за Леда" са събрани петдесетина кратки, но изпълнени с много любов и преклонение към големия творец и човек Леда Милева спомени.
На корицата, пъхнати в елипсите на две от трите букви "А", съдържащи се в заглавието на книгата, ни гледат самата Леда с незабравимата своя усмивка и нейният познат на всички герой Зайченцето бяло. Много обич и уважение към голямата майсторка на художественото слово ни облъхват, още преди да сме разгърнали сборника.
Неволно си спомням как Леда Милева, тогавашната ни президентша Зорка Първанова, поетът Виктор Самуилов и аз изпълнявахме "Зайченцето бяло" - този химн на българските малчугани, в Москва пред публика, събрана на Национален преглед на училищните библиотеки, които в Русия играят ролята, изпълнявана у нас от народните читалища. Бяхме наградени с много сърдечни аплодисменти.
Щастливо хрумване е накарало издателство "Захари Стоянов" да включи или по-точно да добави това томче със спомени за Леда Милева към четирите книги, поместили избраните произведения на авторката, а именно: "Двете пътечки" - стихотворения, гатанки, залъгалки, преводи за деца, "Изгубеното хвърчило" - приказки и малки поеми, "Когато куклите не спят" - пиеси и "Светлини и сенки" - спомени, есета, интервюта. Оформена като тях, "Книга за Леда" завършва портрета на големия творец и човек, защото разказаното в този том Пети представлява също изключително ценни сведения за богатия й живот на човек, писател и гражданин.
Спомени, есета и снимки, събрани от съставителите Боян Попов и Виолета Цонева (син и снаха на голямата писателка), ни говорят за най-различни страни от богатия живот на Леда Милева.
С много информация и обич са наситени думите, написани от колегите, с които голямата писателка е общувала в дългия си и пълен с най-различни, но всички добри, творчески и граждански, приятелски и човешки дела. Най-сърдечно, което не изключва уважение и респект, са изречени словата на писатели като Иван Гранитски, Найден Вълчев, Вера Стоименова, Ели Пеониду (Гърция), Никола Инджов, Георги Константинов, Надя Попова, Бойко Ламбовски, Рашко Стойков и други. Още творци и дейци на изкуството допълват този списък - това са хора, с които Леда Милева е работила в различни периоди и области на културата и живота изобщо или просто са се докосвали по някакъв начин до голямата й човещина и компетентност. Такива са режисьорът Андрей Аврамов, изкуствоведката Ружа Маринска, актьорът Нино Луканов, художничката Маглена Константинова, историкът Андрей Пантев... В отделен списък трябва да изредим обществениците, роднините, педагозите и техните питомци, както и хората, които ще я споменуват заради някоя паметна среща или заради някой хаир, сторен им от нея.
Между последните бих могъл да се наредя и аз. Освен на комедии за възрастни, вече бях автор и на няколко пиеси за деца, когато без особен повод се разсърдих на театъра. Тогава, видяла постановки на някои от сценичните ми съчинения, Леда ми даде съвета да опитам перото си, поне за известно време, и в други от литературните жанрове за деца. Голямата литераторка беше оценила и авторовите текстове за песнички в мои пиеси. Послушах я и след някоя година станах освен Панчо Панчев и Дядо Пънч. Конкретно нейна е и заслугата (предложението) да бъда избран за редактор на едва кретащото тогава списание "Славейче". А то не само се нуждаеше от обновяване, а не беше загинало окончателно благодарение усилията на моя предшественик Кирил Назъров.  
Много са областите, в които Леда Милева е направила добро - било на отделни личности, било на цели културни и други общности. В спомените за нея ще я видим и като стриктен редактор на много издания, и като представител на България в ЮНЕСКО, и като шеф на Съюза на преводачите, и като генерален директор на Националната телевизия...
И все пак неслучайно на корицата на чудесната "Книга за Леда" (колко хубаво е, че инициаторите не са сложили почтителното за Леда Милева, а само за Леда!) виждаме нейния усмихнат лик и рисунка на Зайченце бяло! При всичките й главни служби и високи обществени постове, които е заемала, най-главна служба и най-висок пост за нея остава литературното й творчество, с което е стоплила сърцата на няколко поколения деца. С него тя спечели своята заслужена и завидна популярност. За него мислим и ние, когато четем сборника "Книга за Леда".