Отрезвяването на ЕС се отлага

Трудно взетото решение на външните министри на ЕС да не подновят действието на оръжейното ембарго срещу противниците на президента на Сирия Башар Асад се превърна във факт. Неочакван от мнозина, но лелеян от последователите на твърдите маниери в дипломацията.
Сирийската криза се оказа сериозен препъникамък за нещо, което отдавна се прокламира като основен принцип в изграждането и развитието на европейското семейство. За единението, което от известно време май започна все по-осезаемо да ерозира. Било заради втръсналата вече на всички тема за най-свирепата от десетилетия икономическа и финансова криза и нейните реални измерения, било заради натрупваните благодарение и на нея политически, морални и ценностни разминавания в трезвите критерии и оценки.
Една гражданска война винаги води до неоправдавани от никого колосални човешки жертви и материални щети. Ако се взрем малко по-задълбочено в сирийската драма, постепенно ще започнем да откриваме и напластявани с години и десетилетия разнообразни проблеми, дължащи се предимно на геополитически кроежи в контекста на чисто материални интереси. Историята дава много примери и нека не ги преговаряме за кой ли път.
Думата ми е за нашите си, чисто индивидуални европейски възприятия за определението "единна общност". Има ли я и доколко, все пак. Големите, силните, стабилните, тези с армиите и оръжията, които май ни водят към бъдещето в качеството ни на равноправно пушечно месо в разни назидателни мисии, неизменно ни припомнят колко сме единни. А пък за другите, въздържалите се, втренчените в пътищата за реално нравствено оцеляване може би вече е дошло времето да преосмислят и покажат, че е започнал да тече процесът на отрезвяването.
Добра идея, но не би - поне засега. А сирийската драма е само един малък епизод, подсказващ кривиците ни. Някой казаха "Не на оръжията!"
В европейски план обаче инерцията...