Брюксел не ни е началство

Руски песни превзеха центъра на Кюстендил. Не преди четвърт век, а преди броени дни, на традиционния празник "Първа пролет". Площадът - пълен, озвучаването - на макс, а триото от сцената подемаше една след друга "Катюша", "Калинка", "Смуглянка"... Беше някак необичайно, сякаш в онова време дежурният учител се е запилял някъде и по-смел ученик е надул до дупка плоча на "Бийтълс" по училищната радиоуредба. В малкия град почти всички се познаваме и беше крайно любопитно да се види как не просто десни, а активно десни възторжено ръкопляскаха и как по-възрастни дори бършеха сълзите си. Сякаш бързаха да се нарадват, докато дежурният учител не е щракнал копчето на грамофона.
Режими и правителства идват и си заминават,  но близостта между нашите народи остава. Имаше години, в които тя не можеше да се манифестира  на един или друг градски площад. Не са се пускали нарочни забрани, но сетивата усещаха, че "отгоре" това не се толерира. Най-малкото клакьорите на русофобството ще те нарекат рубладжия и ще разчетат в положителната ти оценка за някой руски филм коварните действия на шпионин, на агент от петата колона на Москва. Доминацията на антируската риторика е отличителна черта на целия преход, и не само на българския. Примери като заканата на един от външните ни министри да съди Съветския съюз и на един от финансовите да шамароса Москва са в изобилие. И всичко това може да се окаже напразно. Озвучете центъра на някой град с руски песни и ще видите, че е така.
Разбира се, цялата тази не само площадна емоция трудно може да се събере в което и да е едностранчиво обяснение. Тук трябва да се отчете и събудената носталгия по времето, когато животът ни може би не беше за завиждане, но все още и дори все повече е по-добър от сегашния. Естествено, не става дума за разкоша, в който се ширят хитреците на прехода, но и те едва ли са щастливи върху милионите си, предчувствайки как в повечето случаи ще свършат по-зле и от куче. Сигурно има и други фактори за внезапно бликналите сълзи в очите, но водещият е русофилството. То е традиционно за нашия народ, а събитията в Крим просто го изкараха на светло. Дори според международни проучвания ние сме най-големите русофили в Европейския съюз. Положителна оценка за ролята на Русия дават от две трети до три четвърти от населението ни, и то без кой знае каква разлика от политическия спектър, на който принадлежат.
Сега обаче ние сме член на ЕС и НАТО. Това затруднява изработването на позицията ни за кризата в Украйна. А може би само на пръв поглед е така. Може би е така само за онези, които смятат, че сме влезли в тези организации, за да воюваме с Русия. И че каквото се каже в Брюксел, трябва да се изпълнява като заповед по гарнизона. Имал съм възможност достатъчно навреме и неведнъж да заявявам публично, че ако ще влизаме в ЕС и НАТО, трябва да го сторим не като марионетки, търсещи новия си кукловод, а за да ги променим. Първо, защото има обективна необходимост от това. След разпадането на СИВ и Варшавския договор техните противодействащи организации не могат да останат същите. И, второ, защото в тези съюзи няма малки и големи страни, освен ако ние самите не приемем, че ни е по-удобно да бъдем третирани като малки. Виждаме какво направи една Холандия с Шенген - опъна се и не ни пусна. Или как Гърция успешно упорства за името на Македония.
Не става въпрос естествено за самоцелно противопоставяне, макар че основополагащите документи позволяват дори и това. А за разбирането, че политиката не се изразява в налагането на едни интереси над други, а в тяхното съвместяване и дори хармонизиране. Особено пък в съюзи, в които държавите членки са влезли доброволно, а не под нечий диктат. Тъкмо затова, когато виждаме, че националният ни интерес ще бъде накърнен, трябва да настояваме той да бъде удовлетворен или компенсиран. Чехите например съвсем не са по-големи русофили от нас, точно обратното. Техният парламент обаче не подкрепи проект, възлагащ на правителството да прокара в ЕС икономически санкции срещу Русия. Депутатите им разбират, че това е не само неефективно, но и контрапродуктивно, и не се притесняват да го изразят с гласуване. Сигурно защото се стремят да отстояват чешкия интерес, който би пострадал, макар и не колкото нашия, от санкции. Но и защото работят в атмосфера, в която едва ли някой ще ги упрекне в антиевропеизъм и ще ги нарочи за агенти на Москва.
У нас обаче е друго. Голяма част от политическия елит и от анализаторите смятат, че на ЕС и НАТО не трябва да се противоречи. Дори и когато интересите ни са настъпени. Ето защо все още не можем да достигнем до единна позиция за Украйна и санкциите срещу Русия, въпреки че площадите ни вече го сториха. Така е, когато възприемаме Брюксел като началство, вместо да се чувстваме там като сред равни.

Други текстове от автора на www.ivoatanasov.info