Под ботуша на бедността

Бедността не е порок... за отделната личност. Тя обаче говори недвусмислено за порочността в управлението на една държава, за порочното разпределение на материалните блага, за порочно, без морални скрупули, грабителство на малцина за сметка на лишаването от право на труд и възможност за физическо оцеляване на мнозина, за порочното всесилие на безнаказано монополизирани елементи за сметка на социално-икономическото безсилие на широките народни маси.
За дълбоко съжаление цялата пълнота на измеренията на тази идеална порочност в една обществено-политическа система, щедро покровителствена и открито насърчавана от държавата, беше системно и грижливо отгледана през годините на оказалия се безкраен "демократичен" преход в нашата бедна многострадална България. И така, вместо да съзрем спасителна светлинка в дъното на тунела, в който бяхме набутани през време на кошмарната посткомунистическа пазарна действителност, бяхме изтърсени с трясък на някакво непрогледно дъно. А когато говорят фактите, и то в цифри, онези, които ни залъгват с измислени, и то отразени  светлинки, е добре да млъкнат.
През миналата година, докато надуваемата мъжка кукла Бойко Борисов, преждевременно произведен генерал, но останал си до ден-днешен с болезнена ефрейторска амбициозност, беше начело на изпълнителната власт, около 500 хиляди българи  в активна трудоспособна възраст сe оказаха извън пазара на труда, според данни от Националния статистически институт.
Лидерът на КНСБ Пламен Димитров пък пусна в публичното пространство още по-мрачни факти. Петдесет и един процента от българите (3 милиона и 700 хиляди души) живеят под прага на бедността. Според изчисления, направени от специалисти в оглавявания от него профсъюз, са необходими поне един милиард лева, за да бъдат увеличени доходите в страната ни. Съществена последица от задълбочаващата се бедност у нас е, че два милиона от нашите сънародници не плащат здравни осигуровки. По-точно е да се каже, че на тези хора няма как да им бъдат правени здравноосигурителни вноски, тъй като са безработни, голяма част от тях не са регистрирани в регионалните бюра по труда или просто работят за някого в сектора на сивата или на черната икономика.
Наскоро в медиите бяха публикувани поредните компрометиращи България факти. Оказва се, че сме осми в света в класацията на страните според броя на полицаите на глава от населението. В изследване, оповестено от агенция "Блумбърг", на 100 хиляди души тук се падат по 398 полицаи. За конструирането на тази ненужно тежка силова машина се погрижиха добре полицейските глави на лидерите на ГЕРБ, докато бяха на власт.
Нека да припомним, че в Бюджет 2013 министърът на финансите Симеон Дянков увеличи с над 10 процента средствата за Министерството на вътрешните работи в сравнение с 2012 година. Секторът за ред, сигурност и отбрана получи 2,89 милиарда лева, което съставя внушителните 3,6 процента от брутния вътрешен продукт. Така МВР се нареди сред ведомствата с най-голямо увеличение на средствата си. Полицейските глави начело на герберите бяха отделили за силовото министерство рекордните 1,124 милиарда лева като разходи. Тези пари надвишиха с близо 13 процента средствата, планирани за тези нужди през 2012 г.
Е, какъв беше резултатът от такова безогледно наливане на пари? Сега той се вижда като на длан - България е сред най-полицейските страни в целия свят, в която безнаказано се шири престъпна мутращина, процъфтява контрабандата с безакцизни стоки, за свободно разрастващата се проституция и в реалното, и във виртуалното пространство няма действащи закони, разпространява се безнаказано търговията с наркотици, а хора с олигархични амбиции, какъвто е собственикът на една телевизия, представят полицията също като тяхна лична собственост. Наскоро на пресконференция в "София прес", изпъждайки самоволно журналистически екип, след като вече беше извикал полиция, този собственик заяви нагло в лицето на репортера: "Нали знаеш, полицията е моя!" С поведението си той даде нагледен урок, че може не само да разиграва, но и да употребява полицейските служители за каквото си поиска.
Проблемът със социалното неравенство и с масовата бедност поддържа висока степен на обществено напрежение в различни сектори - "Български пощи", БДЖ, както и сред работниците от машиностроенето. Неотдавна например 800 работници от "Мини открит въгледобив" спряха работа заради неизплатени трудови възнаграждения. Излязоха на протест пред Минната дирекция.
Ситуацията в международен план също не вдъхва оптимизъм. Икономическите проблеми в цяла Европа може да продължат още четири години, прави мрачна прогноза изпълнителният директор на германската компания за потребителски стоки Henkel Каспър Ростед. Единственият верен път за преодоляването на тази тежка световна икономическа криза е сплотената социална политика на левите политически сили в страната ни и в цяла Европа. Останем ли без път, оставаме под ботуша на бедността.